Лаваница, Жиловлековидна лаваница

Лаваница, Жиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica) представлява многогодишно тревисто растение, което се отнася към семейство Лаваницови (Alismataceae). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Някои считат, че лаваницата има известни медоносни качества. Цветята привличат пчели и мухи. Плодът й се яде от диви животни. Употребява се и като декоративно растение при малки изкуствени заблатявания и в басейни.

Устройство на лаваница

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Alisma plantago-aquatica е многогодишно тревисто водно растение, образуващо грудки с диаметър 10-35 мм. Коренището на лаваница е влакнесто, грудково, месесто, дебело до 2 см. Има триъгълно стъбло с височина до 1 метър, дълго и изправено.

Растението произвежда купчина листа с дължина 2-30 см и цветоносни стъбла с дължина 15-50 см. Растенията, растящи във вода, обикновено показват отпусната, често теснолистна, докато растенията, растящи върху кални ръбове, показват изправена зеленина. Подводните листа имат развита въздушна тъкан и са с линейна форма. Надводните листа са с дълги дръжки и елипсовидна форма. При някои растения петурите на долните листа и листата на младите такива са плаващи, линейни, приседнали, останалите са с дълги дръжки 15-30 сантиметра, яйцевидни до ланцетни, на върха заострени, а в основата слабо сърцевидни, заоблени или стеснени в дръжка.

Има разклонено съцветие, носещо множество малки цветя с големина 1 см в диаметър. Цветята се отварят следобед. Съцветието е по-дълго от листата. По време на цъфтежа на върха на цветната дръжка се образува клас с дълга централна ос и тънки разклонения. Цветовете са малки, кръгли до широко обратно яйцевидни или леко назъбени, с нокътче в основата, до 6 мм дълги, бели, бледолилави или розови, към нокътчето жълти, с три венчелистчета. Дръжките на цветовете са 1-3 см дълги. Чашелистчетата са широки яйцевидни, 3 мм дълги, 2 мм широки, тъпи, зелени. Има шест тичинки. Цъфти от юни до август, а семената узряват от юли до септември. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от мухи.

Плодът му е съставно семе. Плодовете изглеждат като пръстен от семена във всяко цвете. Плодчетата са клиновидни, на гърба с една или две браздички. Семената черни, прозират странично през тънката обвивка на плода. Плодовете също имат въздушна тъкан, благодарение на която те плуват по повърхността на водата и се отнасят далеч от майчиното растение.

Разпространение на лаваница

Видът е широко разпространен в по-голямата част от Европа и Азия, от Португалия и Мароко до Япония, Камчатка и Виетнам. Също така се счита за местно в Северна и Централна Африка, чак на юг до Танзания и в Австралия. Съобщава се, че е натурализиран в Южна Африка, Нова Зеландия, Аляска, Британска Колумбия, щата Вашингтон и Кънектикът. Вирее в заблатени и мочурливи места, плитки води, по периферията на блата и в пресъхващи водни басейни и локви, калните брегове и покрайнините на блата, езера, потоци и дори в някои канавки. Не може да расте на сянка. Размножаването става чрез разделяне на коренище през пролетта или чрез семена. Отглеждайте това водно растение в блатисти райони, езера, блата и влажни зони.

Използваема част на лаваница

Изображение: Ian Sutton from Collinsville and Oberon, Australia, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Коренът, листата и коренището на растението се използват за производство на лекарства. Известно е, че е токсично, когато е прясно, главно за животни, които го ядат. При изсушаване на лаваницата сокът й губи своята токсичност. Билката се бере през юни, юли до началото на август, а коренищата се събират през септември-октомври месец. Коренищата се изкопават, почистват се от пръстта и кората, след което се сушат на слънце или в сушилня при температура до 50°С. По-нататъшната обработка се извършва, като те се държат в солен или алкохолен разтвор до пожълтяване. Листата на растението се сушат на сянка. Дрогата се съхранява 2 години в хартиени торби.

Растението понякога се добива от дивата природа за местна употреба като храна и лекарство. Понякога се отглежда като декоративен вид в езера и блата. Може да се превърне в инвазивно, особено в култивираните оризови полета, като ще се самозасява агресивно при подходящи условия.

Химичен състав на лаваница

Химическият състав на растението е малко проучен, но е известно, че в различии свои части лаваницата съдържа вещества като скорбяла, смола, етерично масло, захари (глюкоза, фруктоза, захароза), танини, горчиви и отровни вещества. В коренищата се намират лецитин, тритерпени (23-о-ацетилализол В, ализон А и В, алисмол), холин.

В A. plantago-aquatica са идентифицирани още дитерпени, сесквитерпени, стероиди, алкалоиди и фенолна киселина, полифенолна киселина, фенолни съединения, ферулова киселина, ринхопетерин А, ринхопетерин В и розмаринова киселина.

Лечебни свойства и приложение на лаваница

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката се прилага за лечение на различии болести, а много рядко се използва за храна. В свежо състояние тя е отровна, но след изсушаване отровността й изчезва. Коренището на лаваница действа затягащо и диуретично, като може да се консумира, но задължително сухо - съдържа скорбяла. Изсушено и стрито на прах е прилагано в миналото против бяс, скорбут, диабет, хематурия, бъбречни заболявания. Натрошени листа се използват срещу запушване на млечните жлези; пресни листа в хомеопатията.

Лаваницата е широко разпространена в югозападен Китай и е основен материал на традиционната китайска медицина като имуномодулиращо, противотуморно, противовъзпалително и антибактериално средство.

Свойства на лаваница

• антибактериално;
• антихолестеролемично;
• стягащо;
• контрацептивно;
• потогонно;
• диуретично;
• хипогликемично;
• хипотензивно.

Според резултатите на европейски изследователи тритерпените, присъстващи в билката са антагонисти, инхибитори на ангиотензин рецепторите. Поради това растението има хипотензивен ефект, като намаля повишеното кръвно налягане при заболявания на отделителната система, а също така предотвратява образуването на калциеви оксалати в бъбреците и уретерите.

Лечебните продукти на база лаваница имат противовъзпалително и антибактериално действие. Американски учени са установили неговата ефективност срещу пневмококи, стафилококи и микобактерии. Билковата дрога може да се използва при възпаление на горните и долните дихателни пътища и остра диария, като същевременно намалява количеството захар и холестерол в кръвта.

Отдавна се използва в народната медицина, както като профилактика, така и като лечение. Отвара от листата помага при хроничен нефрит и оток. Отвара от корените е ефикасна срещу ухапвания от бесни кучета. Тибетците използват лаваница за лечение на хемороиди и полово предавани болести. Апликациите от пресни листа помагат за зарастване на незарастващи рани.

Изображение: Bff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В Япония отвара от билката се използва като силно диуретично средство при бъбречни и сърдечни отоци, хипертония, световъртеж. Полезна е в гинекологията за намаляване на менструалните болки и регулиране на цикъла.

Крий използвали изсушената основа от стъбла (ядена обикновена или настъргана във вода) при киселини, стомашни болки, спазми, запек, стомашен грип и за предотвратяване на припадък по време на раждане. Ирокезите използвали запарка от растението при „болки на утробата“, корени като бъбречно и ортопедично средство, за укрепване на вените, за лечение на туберкулоза. Чероки употребявали лапа от растението или само от корена за лечение на стари рани, подуване, язви и чревни неразположения.

Начин на употреба на отделни растителни части на лаваница

Листата на билката се използват при лечение на цистит, дизентерия, бъбречни камъни; локално при рани, натъртвания и отоци.

Изсушени стъбла се приемат директно или с вода при лечение на храносмилателни разстройства като киселини, спазми и стомашен грип.

Смляното на прах семе е адстрингент, използван при кървене. Твърди се също, че насърчава стерилността.

Коренът съдържа етерично масло и има широка гама от медицински приложения. Твърди се, че понижава кръвното налягане, холестерола и нивата на кръвната захар, като същевременно има антибактериално действие срещу Staphylococcus, Pneumococci и Mycobacterium. Включва се при лечение на олигурия, оток, нефрит, остра диария, холестеролемия и затлъстял черен дроб. Събира се преди растението да цъфти и се изсушава за по-късна употреба. От пресния корен се получава хомеопатично лекарство.

Кулинарна употреба на лаваница

Изображение: Alisma plantago-aquatica20090812 239-0.jpg: Bff derivative work: Bff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Корените на билката трябва да се варят или накисват, за да се премахне горчивината им преди консумация. Листата и стъблата също трябва да се варят преди ядене. Имат солен вкус и изискват дълго варене. Водните растения като цяло трябва да се готвят преди консумация, за да се убият паразитите по тях.

Внимание!

Пресните листа и корени на билката са токсични, но токсичният компонент се унищожава от топлина или чрез изсушаване. Те могат да причинят кожни раздразнения. Лаваницата може да доведе до сериозни странични ефекти, като хепатотоксичност при пациенти с хроничен хепатит В. Въпреки опасенията за безопасност, тя се използва при заболявания на пикочния мехур и пикочните пътища.

Билката не трябва да се използва от бременни и кърмещи жени.

В прясна форма е особено опасна е за добитъка. За хора, които са склонни към алергии, прясното растение може да причини хиперемия и обриви по кожата.

Заглавно изображение: Bff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons