Лаваница, Жиловлековидна лаваница

Лаваница, Жиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica) представлява многогодишно тревисто растение, което се отнася към семейство Лаваницови (Alismataceae). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Някои считат, че лаваницата има известни медоносни качества. Цветята привличат пчели и мухи. Плодът й се яде от диви животни. Употребява се и като декоративно растение при малки изкуствени заблатявания и в басейни.

Устройство на лаваница

Alisma plantago-aquatica е многогодишно тревисто водно растение с грудки с диаметър 10 - 35 мм. Коренището на лаваница е влакнесто, грудково, месесто, дебело до 2 см.

Растението произвежда купчина листа с дължина 2 - 30 см и цветоносни стъбла с дължина 15 - 50 см. Растенията, растящи във вода, обикновено показват отпусната, често теснолистна, докато растенията, растящи върху кални ръбове, показват изправена зеленина. Подводните листа имат развита въздушна тъкан. Надводните листа са с дълги дръжки и елипсовидна форма, подводните листа са с линейна форма. При някои растения петурите на долните листа и листата на младите растения са плаващи, линейни, приседнали, останалите са с дълги дръжки 15-30 сантиметра, яйцевидни до ланцетни, на върха заострени, а в основата слабо сърцевидни, заоблени или стеснени в дръжка.

Има триъгълно стъбло с височина до 1 метър, дълго и изправено. Има разклонено съцветие, носещо множество малки цветя с големина 1 см в диаметър. Цветята се отварят следобед. Съцветието е по-дълго от листата. По време на цъфтежа на върха на цветната дръжка се образува клас с дълга централна ос и тънки разклонения. Цветовете са малки, кръгли до широко обратно яйцевидни или леко назъбени, с нокътче в основата, до 6 мм дълги, бели, бледолилави или розови, към нокътчето жълти, с три венчелистчета. Дръжките на цветовете са 1-3 см дълги. Чашелистчетата са широки яйцевидни, 3 мм дълги, 2 мм широки, тъпи, зелени. Има шест тичинки. Цъфти от юни до август, а семената узряват от юли до септември. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от мухи.

Плодът му е съставно семе. Плодовете изглеждат като пръстен от семена във всяко цвете. Плодчетата са клиновидни, на гърба с една или две браздички. Семената черни, прозират странично през тънката обвивка на плода. Плодовете също имат въздушна тъкан, благодарение на която те плуват по повърхността на водата и се отнасят далеч от майчиното растение.

Разпространение на лаваница

Видът е широко разпространен в по-голямата част от Европа и Азия от Португалия и Мароко до Япония, Камчатка и Виетнам. Също така се счита за местно в Северна и Централна Африка, чак на юг до Танзания и в Австралия. Съобщава се, че е натурализиран в Южна Африка, Нова Зеландия, Аляска, Британска Колумбия, щата Вашингтон и Кънектикът. Вирее в заблатени и мочурливи места, плитки води, по периферията на блата и в пресъхващи водни басейни и локви, калните брегове и покрайнините на блата, езера, потоци и дори в някои канавки. Не може да расте на сянка. Размножаването става чрез разделяне на коренище през пролетта или чрез семена. Отглеждайте това водно растение в блатисти райони, езера, блата и влажни зони.

Използваема част на лаваница

Коренът и коренището на растението се използват за производство на лекарства.

За лечебни цели се използват коренищата и листата на растението. Известно е, че растението е токсично, когато е прясно, главно за животни, които го ядат. Чрез изсушаване на растението сокът също губи своята токсичност. Растението се бере през юни-началото на август, коренищата се берат през септември-октомври. Коренищата се изкопават, почистват се от пръстта и кората, след което се сушат на слънце или в сушилня при температура до 50°С. По-нататъшната обработка се извършва, като коренищата се държат в солен или алкохолен разтвор до пожълтяване. Листата на растението се сушат на сянка. Дрогата се съхранява 2 години в хартиени торби.

Растението понякога се добива от дивата природа за местна употреба като храна и лекарство. Понякога се отглежда като декоративен в езера и блата.

Растението може да се превърне в проблем с плевелите, особено в култивираните оризови полета, и ще се самозасява агресивно в подходящи условия.

Химичен състав на лаваница

Химическият състав на растението е малко проучен, но е известно, че съдържа 23% нишесте, етерично масло, глюкоза, фруктоза, захароза и смоли. В коренищата се намират лецитин, тритерпени (23-о-ацетилализол В, ализон А и В, алисмол), холин.

В различии свои части растението съдържа вещества, като скорбяла, смола, етерично масло, захари, танини, горчиви и отровни вещества. Коренищата на билката съдържат ализол А 24-ацетат и ализол В 23-ацетат.

В A. plantago-aquatica са идентифицирани тритерпени, дитерпени, сесквитерпени, стероиди, алкалоиди и фенолна киселина, полифенолна киселина, фенолни съединения, ферулова киселина, ринхопетерин А, ринхопетерин В и розмаринова киселина.

Лечебни свойства и приложение на лаваница

Билката се прилага за лечение на различии болести, а много рядко се използва за храна. В свежо състояние тя е отровна, но след изсушаване отровността й изчезва. Коренището на лаваница действа затягащо и диуретично, като може да се консумира - съдържа скорбяла, но задължително сухо. Изсушено и стрито на прах е прилагано в миналото против бяс, скорбут, диабет, хематурия, бъбречни заболявания. Натрошени листа се използват срещу запушване на млечните жлези; пресни листа се използват в хомеопатията.

Растението е широко разпространено в югозападен Китай и е основният материал на традиционната китайска медицина. Използва се като народна медицина за имуномодулиране, като противотуморно, противовъзпалително и антибактериално средство.

Свойства на лаваница

• антибактериално;
• антихолестеролемично;
• стягащо;
• контрацептивно;
• потогонно;
• диуретично;
• хипогликемично;
• хипотензивно.

Според резултатите на европейски изследователи тритерпените, присъстващи във водния живовляк, са антагонисти, инхибитори на ангиотензин рецепторите. Поради това растението има хипотензивен ефект, трябва да намали повишеното налягане при заболявания на отделителната система, а също така предотвратява образуването на калциеви оксалати в бъбреците и уретерите.

Лечебните продукти на базата лаваница имат противовъзпалително и антибактериално действие. Американски учени са установили неговата ефективност срещу пневмококи, стафилококи и микобактерии. Билковата дрога може да се използва при възпаление на горните и долните дихателни пътища и остра диария. Водният живовляк намалява количеството захар и холестерол в кръвта.

Отдавна се използва в народната медицина, както като профилактика, така и като лечение. Отварата от листата помага при хроничен нефрит и оток на бъбреците. Отвара от корените е ефикасна срещу ухапвания от бесни кучета. Тибетците използват лаваница за лечение на хемороиди и полово предавани болести. Апликациите от пресни листа помагат за зарастване на незарастващи рани.

В Япония отвара от билката се използва като силно диуретично средство при бъбречни и сърдечни отоци, хипертония, световъртеж и други заболявания. Полезна е в гинекологията за намаляване на менструалните болки и регулиране на цикъла.

Крий използвали изсушената основа от стъбла (ядена обикновена или настъргана във вода) за киселини, стомашни болки, спазми, запек, стомашен грип и за предотвратяване на припадък по време на раждане. Ирокезите използвали запарка от растението при „болки на утробата“, нацепените корени като бъбречно и ортопедично средство, корените за укрепване на вените, а смес от корени за лечение на туберкулоза. Чероки използвали лапа от растението или корена за лечение на стари рани, рани, подуване, язви и оплаквания от червата.

Начин на употреба на отделни растителни части на лаваница

Листата на билката се използват се при лечение на цистит, дизентерия, бъбречни камъни; локално при натъртвания и отоци.

Изсушени стъбла се приемат директно или с вода при лечение на храносмилателни разстройства като киселини, спазми и стомашен грип.

Смляното на прах семе е адстрингент, използван при кървене. Твърди се също, че семето насърчава стерилността.

Коренът съдържа етерично масло и има широка гама от медицински приложения. Твърди се, че понижава кръвното налягане, холестерола и нивата на кръвната захар, като същевременно има антибактериално действие срещу Staphylococcus, Pneumococci и Mycobacterium. Коренът се използва при лечение на олигурия, оток, нефрит, остра диария, холестеролемия и мастен черен дроб. Коренът се събира преди растението да цъфти и се изсушава за по-късна употреба. От пресния корен се получава хомеопатично лекарство.

Листата могат да причинят дразнене на кожата.

Кулинарна употреба на лаваница

Корените на билката трябва да се варят или накисват, за да се премахне горчивината им преди консумация. Листата и стъблата също трябва да се варят преди ядене. Имат солен вкус и изискват дълго варене. Водните растения като цяло трябва да се готвят преди консумация, за да се убият паразитите по тях.

Внимание!

Пресните листа и корени на билката са токсични, но токсичният компонент се унищожава от топлина или чрез изсушаване. Лаваницата може да има сериозни странични ефекти, дори токсични такива като хепатотоксичност при пациенти с хроничен хепатит В. Въпреки опасенията за безопасност, водният живовляк се използва при заболявания на пикочния мехур и пикочните пътища.

Билката не трябва да се използва от бременни и кърмещи жени.

Пресните листа и корени са токсични, но токсичният компонент се унищожава от топлина или чрез изсушаване. Те могат да причинят кожни раздразнения.

Водният живовляк е отровен в прясна форма, особено опасен е за добитъка. За хора, които са склонни към алергии, прясно растение може да причини хиперемия и обриви по кожата.

Заглавно изображение: Bff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons