Параплегия

› Въведение

› Какво представлява параплегия?

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Параплегия представлява форма на парализа, характеризиращо се с частична или пълна загуба на двигателна функция и/или сетивност в долната половина на тялото. Освен това може да се установи парализа на пикочния мехур и червата. Появата на параплегия се дължи на увреждане на главния или гръбначния мозък и невъзможността да получават и изпращат сигнали към долната половина на тялото.

Параплегията представлява тежко неврологично състояние, при което може да се установи загуба на усещане (за болка, температура, положение) и също така е възпрепятствано движението на долните крайници. Обикновено състоянието възниква вследствие на увреждане на гръбначния мозък, но може да бъде резултат и от съдови, възпалителни, инфекциозни, дегенеративни или неопластични процеси.

Параплегията може да се дължи на:

• Болести на нервната система - церебрална парализа, множествена склероза, наследствена спастична параплегия, енцефалит, сирингомиелия, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre syndrome), миастения гравис, полиневропатия.
• Някои състояния, възникващи в перинаталния период - родова травма, асфиксия на плода.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - мозъчна травма, интоксикации, травма на гръбначния стълб (падане от високо).
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - дискова херния, остеопороза, полимиозит.
• Инфекциозни и паразитни болести - сифилис, туберкулоза, инфекция с ХИВ, СПИН, Лаймска болест (Lyme disease).
• Болести на органите на кръвообращението - дисекация на аортата, хипотония, вътремозъчен кръвоизлив, инсулт.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - остра кръвозагуба.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - недоимък на витамин В12.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - страничен ефект от прием на някои лекарства, автомобилна катастрофа. 
• Новообразувания - мозъчен тумор, глиом, множествен миелом, метастази в костите.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аномалии - спина бифида.

Какво представлява параплегията?

Параплегията е форма на парализа, засягаща двата долни крайника и в някои случаи долната част на тялото под определено ниво. Терминът произлиза от гръцките думи “para” (до, покрай) и “plegia” (парализа). За разлика от тетраплегията, при която са засегнати и четирите крайника, при параплегията са засегнати само долните крайници. В зависимост от степента и характера на увреждането се разграничават няколко основни форми на параплегия.

Според степента на неврологичния дефицит

Пълна параплегия: Характеризира се с пълна загуба на двигателна функция и сетивност под нивото на лезията. Засегнати са и автоматичните функции, зависими от гръбначния мозък, като контролът на пикочния мехур и червата.

Непълна параплегия: При тази форма се запазва частична двигателна активност и/или сетивност под нивото на увреждането. Клиничната изява е вариабилна и зависи от локализацията и обхвата на лезията.

Според мускулния тонус 

Вяла параплегия: Наблюдава се при засягане на долния моторен неврон или периферните нерви и се характеризира с липса на мускулен тонус, отслабени или липсващи рефлекси и мускулна атрофия.

Спастична параплегия: Възниква при увреждане на горния моторен неврон и се проявява с повишен мускулен тонус, хиперрефлексия и неволеви мускулни съкращения.

По-чести причини за възникване

Мозъчен инсулт 

Инсълтът представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което води до исхемия или кръвоизлив в мозъка и съответно до внезапна поява на неврологичен дефицит. При засягане на моторните пътища, особено в областта на мозъчния ствол или кортикоспиналния тракт, може да се развие параплегия или друг вид парализа.

» Повече информация по темата: Мозъчен инсулт

Травма на гръбначния стълб

Травмата на гръбначния стълб е увреждане на гръбначния мозък вследствие на външна сила (напр. пътнотранспортни произшествия, падания, спортни травми), което води до частична или пълна загуба на двигателна и/или сетивна функция под нивото на лезията. При засягане на гръдните или лумбалните сегменти се развива параплегия, докато цервикалните травми водят до тетраплегия.

Множествена склероза

Множествена склероза представлява хронично автоимунно възпалително заболяване на централната нервна система, което води до демиелинизация и аксонална загуба. Често засяга гръбначния мозък и може да причини прогресивна спастична параплегия, сензорни нарушения и тазово-резервоарни дисфункции.

» Повече информация по темата: Множествена склероза

Церебрална парализа

Това е група от перманентни, но непрогресиращи нарушения на движението и позата, дължащи се на увреждане на развиващия се мозък преди, по време или скоро след раждането. Най-често се проявява със спастични форми, като при двустранно засягане на долните крайници се развива спастична параплегия (диплегия).

Тумори на гръбначния мозък  

Туморите могат да включват както първични (например епендимоми, менингиоми, шваноми) така и метастатични неоплазми, които могат да компресират или инфилтрират гръбначния мозък. Клинично се проявяват с прогресивна слабост, сетивни нарушения и често с параплегия при засягане на гръдните или лумбалните сегменти.

Симптоми

Клиничната изява при параплегия зависи в значителна степен от нивото на засягане на гръбначния мозък. При по-високи лезии могат да бъдат ангажирани и мускулите на коремната и гръдната стена, което води до затруднено дишане и кашлица, докато при по-ниски увреждания често се запазва възможността за частична самостоятелна мобилност. Най-характерните симптоми включват:

• Двигателни нарушения: Най-характерният симптом е слабост или пълна липса на движение в двата долни крайника. 
• Сетивни нарушения: Наблюдава се намалена или липсваща чувствителност за болка, температура, допир и проприоцепция под нивото на лезията.
• Нарушения на вегетативната нервна система: Често се срещат нарушения в контрола на уринирането и дефекацията, сексуална дисфункция, нарушения в терморегулацията
• Болка и спастичност: Невропатичната болка и мускулната спастичност са чести усложнения и могат значително да влошат качеството на живот.

Поставяне на диагноза

Първата стъпка е подробен неврологичен преглед, който включва оценка на двигателната сила на долните крайници, мускулния тонус, сухожилните рефлекси и сетивността. Оценява се и наличието на автономни нарушения (например тазово-резервоарни функции).

Следващата стъпка е определяне на нивото и тежестта на увредата чрез Международната скала за неврологична класификация на гръбначномозъчните увреждания. Тя дефинира дали параплегията е пълна или непълна. При съмнение за спастична или вяла парализа се анализират клиничните белези за увреждане на горен или долен моторен неврон. 

Третата стъпка е най-често е образната диагностика като най-често се препоръчва скенер (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на гръбначния мозък. Тези методи позволяват да се идентифицира структурна, съдова, възпалителна или неопластична причина за параплегията. 

По преценка на лекар се провеждат допълнителни изследвания: лабораторни тестове , електромиография (ЕМГ), изследване на ликвор и други.

Лечение

Параплегията понастоящем не може да бъде напълно излекувана, но съществуват различни терапевтични подходи, които подпомагат подобряването на функцията и качеството на живот на засегнатите хора. В някои случаи е възможно частично възстановяване на контрол или чувствителност, а лечението основно е насочено към овладяване на симптомите и предотвратяване на усложненията. Основните възможности з терапия включват:

• Медикаментозно лечение
• Рехабилитация и физиотерапия
• Използване на помощни средства 
• Хирургични и инвазивни интервенции

Изображения: freepik.com