Моноплегия

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми

› Диагноза

Въведение

Моноплегия представлява термин в медицината, който се използва за означаване на парализа на един от крайниците. Състоянието се характеризира с частична или пълна загуба на волеви движения в засегнатия крайник - горен или долен. В зависимост от причината могат да бъдат засегнати също мускулният тонус, рефлексите и сетивността. Моноплегията не представлява самостоятелно заболяване, а неврологичен синдром, който възниква вследствие на увреждане на централната или периферната нервна система.

Моноплегията възниква вследствие на увреждане на централната или периферната нервна система. Причините за нейното развитие могат да включват мозъчносъдови заболявания, травми, тумори, инфекции, възпалителни заболявания, както и увреждания на периферните нерви или гръбначния мозък. Моноплегията може да бъде вродена или придобита и се среща както при деца, така и при възрастни. В повечето случаи симптомите започват с постепенно развитие на мускулна слабост и нарушен контрол върху движенията на засегнатия крайник. С напредване на заболяването може да се стигне до пълна парализа.

Моноплегия може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - дефицит на витамин B12.
• Болести на органите на кръвообращението - исхемичен инсулт, хеморагичен инсулт, субдурален хематом, епидурален хематом.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - травма на главния мозък, травма на гръбначния мозък, увреждане на периферните нерви, компресия на нерв.
• Инфекциозни и паразитни болести - полиомиелит, енцефалит, мозъчен абсцес, невроборелиоза, невросифилис.
• Бременност, раждане и послеродов период - акушерски травми на брахиалния плексус, перинатална хипоксия.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - церебрална парализа, спина бифида, синдром на Арнолд-Киари, вродени малформации на главния и гръбначния мозък.
• Болести на костно-мускулната система - лумбална радикулопатия, цервикална радикулопатия, спинална стеноза, дегенеративни заболявания на гръбначния стълб. 
• Болести на нервната система - множествена склероза, неврит, множествен мононеврит, болест на двигателния неврон, амиотрофична латерална склероза, синдром на Браун-Секуард, спинална мускулна атрофия.
• Новообразувания - мозъчен тумор, тумори на гръбначния мозък, менингиом, глиом, метастатични тумори на централната нервна система, неврофиброми, шваноми.

По-чести причини за възникване 

Мозъчен инсулт

Мозъчният инсулт е една от най-честите причини за внезапно възникнала моноплегия при възрастни. Представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което води до исхемия или кръвоизлив в определена област на мозъка. Когато увреждането е ограничено до зоните, контролиращи движенията на един крайник, може да се развие моноплегия. Освен двигателния дефицит могат да се наблюдават нарушения в говора, чувствителността и координацията.

» Повече информация по темата: Мозъчен инсулт 

Церебрална парализа

Церебралната парализа представлява група от трайни нарушения в двигателното развитие, възникващи вследствие на увреждане на незрелия мозък по време на бременността, раждането или ранния следродилен период. При някои пациенти увреждането може да бъде ограничено предимно до един крайник, което води до моноплегична форма на заболяването. Освен двигателните нарушения могат да се наблюдават спастичност, нарушения в походката и забавяне в моторното развитие.

» Повече информация по темата: Детска церебрална парализа 

Увреждания на гръбначния мозък

Травмите на гръбначния мозък могат да възникнат вследствие на пътнотранспортни произшествия, падания, спортни инциденти или други тежки наранявания. В зависимост от нивото и обхвата на увреждането е възможно да бъде засегната функцията само на един крайник. Увреждането прекъсва провеждането на нервните импулси между мозъка и мускулите, което води до пареза или парализа.

Увреждания на периферните нерви

Травма, притискане или възпаление на периферните нерви могат да причинят моноплегия, особено когато е засегнат голям нервен ствол или брахиалният плексус. Такива увреждания могат да настъпят след хирургични интервенции, фрактури, луксации или хронична компресия. Освен мускулната слабост често се наблюдават изтръпване, болка и нарушения в сетивността.

Множествена склероза

Множествената склероза е хронично автоимунно демиелинизиращо заболяване на централната нервна система. При него имунната система атакува миелиновата обвивка на нервните влакна, което нарушава провеждането на нервните импулси. В зависимост от локализацията на плаките може да се развие слабост или парализа само на един крайник. Заболяването често протича с пристъпи и ремисии и може да бъде съпроводено от зрителни нарушения, сетивни симптоми и нарушения в равновесието.

» Повече информация по темата: Множествена склероза

Амиотрофична латерална склероза

Амиотрофичната латерална склероза е прогресивно невродегенеративно заболяване, при което постепенно загиват моторните неврони в главния и гръбначния мозък. Заболяването често започва с локализирана слабост в един крайник, която в началото може да се прояви като моноплегия. С напредване на процеса се засягат и други мускулни групи, което води до генерализирана мускулна слабост и атрофия.

Полиомиелит 

Полиомиелитът е вирусно заболяване, причинено от полиовирус, което засяга предните рога на гръбначния мозък и води до разрушаване на моторните неврони. Въпреки че заболяването е рядко в страни с добра ваксинална профилактика, при преживелите инфекцията може да се наблюдава остатъчна моноплегия. При някои пациенти години след първоначалното заболяване се развива постполиомиелитен синдром с прогресираща мускулна слабост и умора.

Симптоми

Клиничната картина при моноплегия зависи от локализацията и степента на увреждане на нервната система. Най-характерната проява е частичната или пълната загуба на двигателната функция на един крайник - горен или долен. Симптомите могат да се развият внезапно, както при мозъчен инсулт или травма, или постепенно при тумори и дегенеративни заболявания. Освен двигателния дефицит често се наблюдават и други неврологични прояви, които могат да варират в зависимост от подлежащото заболяване. Сред най-честите симптоми са:

• Мускулна слабост или невъзможност за извършване на движения в засегнатия крайник.
• Затруднено ходене и нарушения в походката при засягане на долен крайник.
• Намалена сръчност и затруднено извършване на фини движения при засягане на горен крайник.
• Повишен или намален мускулен тонус.
• Мускулна скованост и спастичност.
• Мускулна атрофия при продължително протичане на заболяването.
• Промени в сухожилните рефлекси.
• Болка в засегнатия крайник или по хода на засегнатите нерви.
• Изтръпване, мравучкане или други сетивни нарушения. 
• Нарушена координация и равновесие.
• Неволеви мускулни потрепвания.

В някои случаи моноплегията може да бъде придружена и от други неврологични симптоми, като нарушения в говора, зрението, чувствителността или контрола върху тазовите резервоари, особено когато причината е заболяване на централната нервна система.

Поставяне на диагноза

Диагностичният подход включва подробно снемане на анамнеза, оценка на началото и прогресията на симптомите, както и извършване на цялостен неврологичен преглед. Важно е незабавното търсене на медицинска помощ при внезапно настъпила слабост или парализа на крайник, тъй като това може да бъде признак на мозъчен инсулт или друго спешно състояние. В зависимост от предполагаемата причина могат да бъдат назначени следните изследвания:

• Лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, СУЕ, C-реактивен протеин, кръвна захар, електролити, чернодробни и бъбречни показатели, нива на витамин В12, тиреоидни хормони, имунологични и серологични изследвания при съмнение за автоимунни или инфекциозни заболявания.
• Компютърна томография: използва се за бърза оценка при съмнение за мозъчен инсулт, кръвоизлив, травматични увреждания или обем-заемащи процеси.
• Ядрено-магнитен резонанс: представлява високочувствителен образен метод за изследване на главния и гръбначния мозък, който позволява откриване на исхемични промени, демиелинизиращи заболявания, тумори, възпалителни процеси и структурни аномалии.
• Електромиография и изследване на нервната проводимост: чрез тези методи се оценява функцията на периферните нерви и мускулите.
• Лумбална пункция: може да бъде извършена при съмнение за възпалителни, инфекциозни или демиелинизиращи заболявания на централната нервна система.

След установяване на причината за двигателния дефицит се изготвя индивидуален терапевтичен план, съобразен с основното заболяване и степента на функционално увреждане.

Изображения: magnific.com