Ралица, Обикновена ралица

Ралица, Обикновена ралица (Consolida regalis) представлява едногодишно, тревисто растение, силно токсично, но и лечебно. Отнася се към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Тя е медоносно, но и приемано за плевел растение.

Ралицата е известна и с името битолско цвете, а синоним на латинското й наименование е Delphinium consolida. Как се нарича на други езици: английски - forking larkspur, немски - acker rittersporb, френски - pied d'alouette des champs.

Устройство на ралица

Изображение: Franz Xaver, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ралицата достига височина до 60-80 см. Растежът й е изправен, като стъблото й е тънко и раклонено в горната си част. Кореновата й система се развива на дълбочина в почвата до 50 см. Листната маса, която расте по по-ниските части на растението има дръжки, а тази прорастла по по-високите е приседнала. Листата са разположени последователно на стъблото. Цветовете са събрани в разтворени метличести съцветия, синьо-виолетови, двустранно симетрични. Състоят се от 5 чашелистчета и 2 срастнали венчелистчета, един плодник и от 8 до 10 тичинки. Цъфтят цяло лято. Плодовете представляват тънкостенни, ципести кутийки, наречени мехунки. Съдържат множество малки, неправилни, тристенни семенца, оцветени в тъмно кафяво.

Разпространение на ралица

Русия и Европа са местата, където ралицата е с роден ареал на разпространение. Расте до около 1000 метра надморска височина.

Използваема част на ралица

• семена;
• цветове и стръкове.

Химичен състав на ралица

• антоцианин;
• аконитова киселина;
• алкалоиди (калкатрипин, делфинин);
• тлъсто масло;
• гликозида кемпферол;
• жълто, зелено и синьо багрило.

Всички надземни части на ралицата съдържат отровни алкалоиди. Основни вещества открити в семената са алкалоидите делсонин и делкозин и тлъсто масло. Цветовете съдържат каротиноиди, флавоноиди и антоцианови багрила.

Лечебни свойства и приложение на ралица

Свойства на ралица

• противоглистно действие;
• прилага се при Паркинсоновата болест;
• повлиява добре някои състояния на парализа;
• повлиява главоболие и мигрената - болкоуспокояващо;
• срещу уплаха - против стрес;
• при пристъп на задух - облекчава дишането.

Как се прилага ралица?

• вътрешно - отвара;
• външно - за мазане против въшки и краста. Надземните части на ралицата се сушат. Смесват се със свинска мас, като така приготвени се употребяват в народната медицина при показаните паразитози. От цветовете на обикновената ралица се приготвя тинктура, използвана главно срещу въшки. Ралицата е служила със същата цел на войниците по време на Втората световна война.
• като инсектицид - използва се прах от счукани семена.

Билката е част от лечението на астма и воднянка. Сок от листата й се прилага за лечение на кървящи хемороиди. Семена на прах се използват за направата на мазила против краста. Тлъстото масло извлечено от тях се влага в състава на сапуни.

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Picture taken by BerndH, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

При кои заболявания се използва ралицата в българската народна медицина

• главоболие;
• проблеми с менструацията;
• нефрит;
• песъчинки в бъбреците;
• песъчинки в пикочния мехур;
• чревни инфекции;
• задух;
• заболявания на очите;
• болезнена сексуална активност (билката намалява притока на кръв към гениталиите).

Oтвара от билката и прах от семената й се използват в Русия като противоглистни средства. Там ралицата се употребява и при главоболие.

Начин на употреба

• отвара - 1 кафена лъжица цвят или стръкове се заливат с 500 мл вряла вода. Киснат 1 час. Приема се по 1 ракиена чашка, 3 пъти на ден, преди хранене;
• при уголемяване на простатата: отвара - 5 семенца от ралица се варят в 1 литър вода. Получената отвара се пие в доза по една чаша сутин и след обяд.

Други приложения на ралица

От цветовете на растението се добива зелено багрило. То се използва за боядисване на вълна и коприна, като преди това се смеси със стипца и се получи син цвят.

Интересно за обикновената ралицата

• съзвездието Орион се нарича Ралица. Появил се на небето, той вещае започване на оранта на земята, „времето за рало”. „Рало” - дава наименованието на растението на български;
• Шекспир пише за ралицата под името „чучулигата на Ларк”;
• една легенда гласи - млад мъж от Елада изваял фигурата на любимата си починала жена и й вдъхнал живот. Дързостта му разгневила боговете и те го превърнали в делфин. Когато момичето отишло на брега на морето, един делфин се приближил към него и му оставил нежни цветя, излъчващи светлина. Това били цветовете на ралицата, на делфиниума (Delphinium consolida). Така гърците сравняват тяхната форма с формата на главата на делфина.

Внимание!

Растението е отровно и трябва да се използва под лекарски контрол или такъв наложен от специалист, занимаващ се с билколечение.

Приета в големи количества билката предизвиква отпадналост, гърчове, обилно слюноотделяне, парализа на дишането и спиране на сърдечната дейност. Степента на проява на симптомите зависи от количеството приета билка, независимо под каква форма.

Заглавно изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons