Инфаркт на белия дроб

Инфаркт на белия дроб представлява смърт на една или повече части от белодробната тъкан поради лишаване от адекватно кръвоснабдяване. Частта от мъртва тъкан се нарича инфаркт. Белодробният инфаркт най-често се причинява от белодробна емболия в комбинация с хронична левостранна сърдечна недостатъчност. Рискови фактори за инфаркт на белия дроб са съпътстващи сърдечно-съдови заболявания и хроничен венозен застой.

Белите дробове обикновено рядко инфарцират поради анастомозите от две съдови системи - белодробна съдовата система и бронхиална съдовата система. Белодробният инфаркт се среща по-често, когато съдове с диаметър ≤ 3 милиметра са запушени, отколкото в случая на оклузия на централната белодробната артерия.

Спирането или намаляване на кръвния поток обикновено е резултат от запушване на кръвоносен съд, който кръвоснабдява белия дроб. Запушването може да е от кръвен съсирек, който се е формирал в сърцето се е придвижил с кръвообращението в белите дробове, или блокирането може да бъде от съсирек, който се е образувал в самия кръвоносен съд. Обикновено, когато белите дробове са здрави, тези блокажи не успяват да причинят смърт на тъканите, защото кръвта намира пътя си чрез алтернативни пътища. Ако белия дроб е претоварен, инфектиран или неправилно снабден с въздух, обаче, инфаркт на белия дроб може да следва запушване на кръвоносен съд.

Поради особеностите в морфогенезата и значителната резистентност на белите дробове на исхемия, развитието на пълен белодробен инфаркт е по-бавно. В първите 24 часа след тромботичното запушване няма некроза. Поради нахлуване на кръв от белодробните вени и от бронхиалните артерии постепенно исхемичният участък се пропива с кръв от разкъсаните капиляри. За пълно развитие на инфаркт на белия дроб с некроза на алвеоларните стени са необходими около 5 дни. Затова много често се наблюдават непълни белодробни инфаркти. Прорастването на гранулационна тъкан започва към 7-ми ден и за 2-3 седмици завършва с пълна организация. Получаващият се пигментен цикатрикс, поради натрупване на хемосидерин, постепенно се свива и при малки инфаркти е трудно забележим.

Около белодробния инфаркт може да се развие периинфарктна пневмония. По-рядко се наблюдава абсцедиране на инфаркта или образуване на инфарктна каверна поради коликвация и изхрачване на некротичната тъкан. По време на първите няколко седмици, когато се осъществява гранулиране на тъканта, често има гнезда на метапластичен плосък епител, свързан с гранулационната тъкан, които не трябва да се бъркат с плоскоклетъчен карцином.

В инфарцираната област алвеоларните стени, стените на кръвоносните съдове и бронхиолите са некротични. Те са еозинофилни (розови), хомогенни, липсват ядра, но запазват формата си - структурирана некроза.