Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Микробиологична характеристика на инфекциите по системи Инфекции на кожата

Инфекции на кожата

Инфекции на кожата - изображение

Кожата е най-големия орган при човека и изпълнява редица жизненоважни функции, сред които са защитна, терморегулаторна, сетивна, секреторна и хормонална. Тя влиза в пряк контакт с околната среда и при запазена интактност защитава подлежащите тъкани от навлизане на микроорганизми. При определени условия бариерната й функция може да бъде нарушена, което да позволи развитие на микробни заболявания.

Инфекциите на кожата се причиняват от редица бактерии, вируси, гъбички или паразити. Най-честите бактериални кожни патогени са Staphylococcus aureus и бета-хемолитичните стрептококи от група А. Към вирусите, който често засягат кожата, могат да се причислят херпес симплекс вируса и човешкия папиломен вирус. От дерматофитните гъбички, Trichophyton rubrum е най-разпространената причина за инфекции на кожата и ноктите.

Основните механизми, чрез който микроорганизмите могат да причинят кожно заболяване са три:

  • проникване в кожата на патогенни (болестотворни) микробни агенти или на постоянни представители от нормалната микрофлора при нарушена цялост на кожата - нараняване, изгаряне, ухапване от животни и насекоми и др.;
  • хематогенно (чрез кръвта) разсейване на патогени от други инфекциозни огнища - менингококов менингит, сифилис, коремен тиф и др.;
  • увреждане на кожата от бактериални екзотоксини, достигнали до нея по кръвен път - кожният обрив при скарлатина, причинен от еритрогенния токсин на пиогенните стрептококи; обривите при токсичния шоков синдром, дължащ се на съответния стафилококов екзотоксин (TSS1).

Кожните инфекции могат да бъдат разделени на първични и вторични, в зависимост от това дали възникват в първично здрава или увредена кожа. Първичните инфекции се развива върху първично здрава кожа, имат характерни морфологични особености, клинична картина и обикновено са предизвикани от един микроорганизъм. Те най-често се причиняват от S. aureus, Streptococcus pyogenes и коринеформени бактерии (импетиго, фоликулит, фурункул и еритразма). Системните инфекции също могат да имат кожни прояви. Вторичните инфекции възникват при първично увредена кожа, вследствие на редица кожни заболявания и при засягането й от ендокринни, съдови, неврологични и системни заболявания.

В зависимост от етиологичния причинител инфекциите на кожата се разделят на:

  • инфекции на кожа и подкожна тъкан, причинени от бактерии;
  • гъбични кожни инфекции;
  • вирусни инфекции на кожата.

Бактериални инфекции на кожа и подкожна тъкан

Най-честите бактериални кожни инфекции са представени по-долуБактериални кожни инфекции

Кожни инфекции, причинени от стафилококи

Най-честият причинител на ограничени кожни инфекци като фоликулит, фуринкул, карбункул и кожни абсцеси е Staphylococcus aureus (златист стафилокок). Тези инфекции възникват вследствие на проникване на стафилококите в и около космения фоликул, при което първоначално се развива фоликулит.
Други кожни заболявания, които са причинени от златистия стафилокок, са:

  • булозно импетиго - засяга предимно новородени и представлява остра гнойна инфекци на гладката кожа, при която се формират мехурчета, изпълнени с гнойна материя;
  • стафилококов синдром на изгорената кожа - среща се при кърмачета и малки деца, и се причинява от щамове на S. aureus, които образуват епидермолитичен токсин, предизвикващ загуба на епидермиса (най-външния кожен слой) на големи кожни участъци - наподобява изгаряне на кожата с вряла вода;
  • постоперативни раневи инфекции - екзогенни, причинени от стафилококи на други лица, или ендогенни при пациенти, които са временни или постоянни носители на S. aureus.

Кожни инфекции, причинени от стрептококи

Най-честият причинител на стрептококови кожни инфекции са бета-хемолитичните стрептококи от група А (S. pyogenes, пиогенни стрептококи). При новородени и кърмачета предизвиква небулозно импетиго (Impetigo contagiosa), което се изявява с формиране на повърхностни везикули и пустули по кожата. Често при тази инфекция участва и S. aureus.

ЕризипелПри проникване на пиогенните стрептококи в по-дълбоките слоеве на кожата се развива еризипел (червен вятър). Тази инфекция се характеризира с бързо прогресиращо кожно възпаление, при което се установява изразено зачервяване, оток и повишена температура. При тежко протичане може да се ангажира централната нервна система със степенни промени в съзнанието.

Еризипелоидът е доброкачествена кожна инфекция, която се среща най-често при рибари и при хора работещи с месни продукти. Инфекцията се причинява от Erysipelothrix rhusiopathiae и се характеризира със зачервяване на кожата (обикновено на пръст или задната част на ръката), сърбеж и локална болка, които продължават 2-4 седмици.

Бактерии, причинители на целулит

Целулитът представлява бързо разпространяваща се инфекция на подкожната мастна тъкан, възникваща предимно след фурункул, кожни язви или при по-дълбоки наранявания на кожата. Тази инфекци се причинява най-често от S. pyogenes и S. aureus. Други причинители на целулит са Erysipelothrix rhusiopathiae - при порязвания на хора, обработващи месо от болно от червена прасе, Vibrio vulnificus и V. alginolyticus - засягат хора, получили нараняване в морска вода. Анаеробни целулити могат да възникват след травми или хирургични интервенци при хора с исхемични крайници или болни от диабет. Причинителите на тези целулити могат да бъдат анаеробни микроорганизми от чревната микрофлора - Bacteroides, Peptostreptococcus species, Clostridium и сем. Enterobacteriaceae, които предизвикват инфекции на долната част на тялото, и анаероби от оралната микрофлора при ухапване от човек.

Микобактериални кожни инфекции

Локализираната туберкулоза на кожата може да възникне при попадане на Mycobacterium tuberculosis в рана при лица, които не са влизали в контакт с този патоген. Заболяването започва с формиране на възпалителен възел (шанкър) и поява на регионален лимфангит и лимфаденит. Продължителността на инфекцията се определя от резистентността на пациента и ефективността на лечението. При имунизирани лица или при такива с частично запазен имунитет могат да възникнат две основни кожни лезии: скрофулодерма и лупус вулгарис. M. leprae причинява проказа (лепра).

Атипични представители на микобактериите също могат да причинят кожни заболявания. M. marinum с открива във водата и може да предизвика инфекция предимно след нараняване кожата. Засяга деца и възрастни, получили травми във водоеми, плувен басейн или при почистване на аквариуми. Характеризира се с появата на единични кожни грануломи, които лесно се разязвяват. Туберкулиновият кожен тест е положителен. M. ulcerans причинява дълбоки хронични кожни язви предимно в областта на горните и долните крайници, без дланите или ходилата, които обикновено са единични и неболезнени. M. fortuitum води до появата на кожни и подкожни грануломи при наркомани извършващи многократно инжектиране на дрога.

Трихомикоза

ТрихомикозаТрихомикозата ангажира космите в аксиларните и пубисната области и се характеризира с развитието на възли с различна консистенция и цвят. Състоянието обикновено е безсимптомно и не е заразно. Подлежащата кожа е нормална. Нодулите на заразените космите съдържат от къси пръчковидни бактерии. Три типа коринеформени бактерии са свързани с трихомикоза - единият е сходен с C. minutissimum, вторият е липолитичен, а третият е C. tenuis.

Бактериални инфекции при изгаряне на кожата

При термично или химично изгаряне на кожата се създават условия за бърза колонизация на засегнатия участък от бактерии на резидентната микрофлора, а в последствие и на редица други аеробни и анаеробни представители. Некротизираните тъкани, получени при изгарянето, и богатия на белтък ексудат са благоприятна среда за развитието на микробите, които често отделят множество токсини. От инфектираните при изгаряне тъкани се изолират предимно S. aureus, Pseudomonas aeroginosa, K. pneumoniae, Enterobacter, Serratia и представители на род Proteus. Инфекциите са най-често полибактериални, като могат да се изолират и S. pyogenes, както и анаероби като C. perfringens и Bacteroides.

Инфекциите при изгаряне могат да доведат до бактериемия (попадане на бактериите в кръвоносната система), като при засягане на повече от 30% от кожата и наличие на повече от 100 микроба в грам ранева тъкан се създава възможност за развитие на сепсис.

Гъбични кожни инфекции

Гъбични кожни инфекцииКожните инфекции, причинени от гъбички (микози), биват най-често повърхностни и много по-рядко ангажират подкожието. Повърхностните микози засягат кератинизирания повърхностен слой на епидермиса, космите и нокти, и се дължат на клас несъвършени гъби, носещи общото название дерматофити. Те принадлежат към три основни рода, които могат да причинят инфекции при хората - Epidermophyton, Trichophyton и Microsporum. Антропофилните дерматофити са характерни за хората и заразяването се предава от човек на човек при пряк контакт. Представители на тези гъбички са Trichophyton rubrum, T. interdigitale, T. violaceum, Epidermophyton floccosum и др. Зоофилните дерматофити обитават кожата на животните и човек се заразява чрез пряк контакт с животинска кожа. Такива са Microsporum canis, M. galinae, T. mentagrophytes, T. veruccosum и др. M. gipseum е дерматофит, който може да зарази човек при контакта му с инокулиран почва.

Повърхностни кожни инфекции могат да причинят и опортюнистични гъбички като представителите на род Candida и най-честият им причините C. albicans, която се намира в малко количество като част от нормалната микрофлора на кожата. Те се развиват най-често при хора с хронични заболявания като диабет, при болни от СПИН, лица приемащи кортикостероиди, имуносупресиращи лекарства или при такива с имунен дефицит, особено на Т-клетъчния имунитет. Кандидите се размножават добре в области от кожата с повишена влажност, при мацерирана кожа, под превръзки.

Подкожните микози за редки и се причиняват гъби (фунги) навлезли в подкожието при травми. Чест причинител на подобни инфекции е Sporotrix schenckii, които предизвиква споротрихоза. Тази гъбичка е разпространена в почвата, по цветята и кората на дърветата и причинява инфекции предимно при градинари, фермери и селскостопански работници вследствие на кожно нараняване. След инкубационен период от 1 седмица до 6 месеца се образува малка папула или възел на входната врата на инфекцията, което се последва от образуване на нови възли по хода на лимфните съдове, по които се отича лимфата на съответната област.

Вирусни инфекции на кожата

Вирусите, които увреждат кожата могат да проникнат и след това да останат да се развиват в нея или да доведа до увреждането и след системното им разпространение в организма. Към тези, които остава да се развиват в кожата се отнасят човешкия папиломен вирус (причинява брадавиците) и поксвируса, предизвикващ кожното заболяване Moluscum contagiosum (контагиозен или заразен молускус). Отделните типове папиломни вируси са се приспособили за живот към определени области на човешката кожа водят до появата на плантарни брадавици, както и брадавици по пръстите, коленете и в областта на гениталиите (кондиломи). Заразният молускус се характеризира с появата на малки меки и обли туморчета с цвета на кожата по лицето, гърдите или в областта на половите органи. Причинителите на брадавиците и Moluscum contagiosum се предават от човек на човек посредством пряк контакт, а така също и чрез полов контакт.

Към вирусите, увреждащи кожата след системното им разпространение се отнасят такива, които се съдържат в кожните лезии и такива, които не се откриват в тях.

Човешки херпес симплекс вирус тип I1. Вируси като херпес симплекс, варицела, херпес зостер и др. водят до образуване на везикуларни кожни лезии, предизвикани от размножаването на вирусите в тях. Поради наличието на вируси във везикулите, те могат да се предадат на друг човек при директен контакт с тях и се определят като инфекциозни везикули.

1. Вируси като рубеолният, морбилният, ECHO-вируси (тип 4, 6, 9, 16), денга вируса и др. причиняват появата на макулопапулозни обриви, които не съдържат причинителите и се определят като не инфекциозни. Тези обривни единици са имунологично медиирани.

4.3, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK8301/
https://www.scribd.com/document/340682690/jawetz-2013 medical miceobiology-pdf
https://emedicine.medscape.com/article/214222-overview
Микробиология - Медицинско издателство "АРСО" София 2000

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория