Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Други бактериални болести, некласифицирани другаде Токсичен шоков синдром

Токсичен шоков синдром МКБ A48.3

Токсичен шоков синдром МКБ A48.3 - изображение

Токсичен шоков синдром е потенциално фатално състояние, причинено от бактериални токсини. Обикновено се засягат менструиращи жени, които използват неправилно вагинални тампони.

Най-честият причинител на токсичния шоков синдром е Staphylococcus aureus.

Патогенът отделя пирогенен токсин, подобен на ентеротоксина и ексфолиативния токсин. Той действа като суперантиген - свързва по неспецифичен начин голям брой макрофаги и Th1 лимфоцитите и ги активира за производство на проинфламаторни цитокини (IL - 6, IL - 1, TNF - α, IFN - γ), които предизвикват тежките прояви на токсичния шоков синдром: повишена пропускливост на ендотелните клетки при ниски концентрации и цитотоксичен ефект при високи концентрации. Отговорен е за 90% от случаите на токсичен шок при жени, използващи вагинални тампони и 50% от случаите с тежки раневи и други инфекции.

Токсичният шоков синдром се характеризира с остро, бурно начало с висока температура, ниско кръвно налягане, повръщане, диария, мускулно-ставни болки, неразположение и объркване, които могат бързо да прогресират до ступор, кома и полиорганна недостатъчност. Често рано в хода на заболяването се наблюдава характерен обрив. Прилича на слънчево изгаряне и засяга произволни области на тялото, включително устните, очите, дланите и стъпалата. Ако пациентът оцелее след острата фаза, обривът се излющва след 10 - 14 дни.

Лабораторните изследвания показват левкоцитоза с олевяване и неутрофилия, ускорено СУЕ, повишени фибриноген и други острофазови белтъци. В урината се откриват фебрилна протеинурия, цилиндри и др.

Диагнозата се поставя на базата на клиничното протичане и микробиологичното изследване. Материалът за микробиологично изследване се взема от кожни поражения, кръв, ликвор, фекалии и урина. Серологичните изследвания нямат практическо приложение.

Стафилококите са нечувствителни към Penicillin G. По тези причини се провежда лечение с т.нар. бета-лактамазоустойчиви антибиотици - Augmentin, Unazyn, цефалоспорините Cefuroxim, Ceftriaxon, Ceftazidim, антибиотици от аминогликозидната група, макролиди. При тежки случаи се използва – Teycoplanin, а също и Vancomycin. Патогенетичната терапия на токсичен шоков синдром включва глюкозо-солеви разтвори, осмодиуретици и кортикостероиди, витамини.

2.3, 3 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Токсичен шоков синдром МКБ A48.3

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Токсичен шоков синдром МКБ A48.3

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО