Импетиго МКБ L01.0
Импетиго е остро протичаща, силно заразна повърхностна пиодермия, която засяга в повечето случаи децата. В това заболяване се включва импетиго от всеки причинител и с всяка локализация.
Клинично се различават две форми: небулозно импетиго (Impetigo contagiosa) и булозно импетиго (Impetigo bullosa). Причината за булозното импетиго почти винаги от S. aureus, докато небулозното може да се дължи на инфекция с S. aureus, Streptococcus pyogenes или на комбинация от двете.
Небулозно импетиго (Impetigo contagiosa)
Небулозното импетиго е остро протичаща, силно заразна повърхностна пиодермия, характерна за детската възраст. Предразполагащи фактори за развитие на това заболяване са микротравми, разчесвания, предшестващ херпес симплекс.
Клинично се засягат предимно откритите части на крайниците, лицето, понякога се ангажират и лигавиците. Характерните обриви са тънкостенни везикули и пустули, разположени върху еритематозна основа. Те бързо се пукат като освобождават съдържимото си и то изсъхва под формата на круста - сламеножълти корички. След опадането им остава хиперхромно петно (с повишено оцветяване), преминаващо без белег. Съпътстващият сърбеж допринася за разпространението на обрива. Ако състоянието не се лекува, се развива регионална лимфаденопатия.
В зависимост от локализацията импетигото бива:
- Impetigo fissurica - в ъгъла на устата
- Impetigo retroauricularis - зад ушните миди
- Impetigo periungularis - в областта около нокътния вал
- Impetigo papulosa posterosiva - по седалището и горната част на бедрата при лошо гледани бебета
Булозно импетиго (Impetigo bullosa, Impetigo Staphilogenes)
Булозното импетиго е остро гнойно възпалително изменение на гладката кожа със сериозна прогноза. Най-често се засягат новородени. Заболяването започва през първите дни от живота и може да развие епидемичен характер в съответния родилен дом.
Най-чест причинител на булозното импетиго е златистият стафилокок (Staph. aureus), по-рядко с допълнителното участие на ентерококи или стрептококи. S. aureus отделя токсин, който нарушава сцеплението между клетките и се оформя мехурче.
Клинично първите обриви се локализират в анално-гениталната област, около пъпа и шията, но може да засегнат и всеки участък от кожата. Началото е остро с появата на сравнително големи мехури (около лешник), напрегнати, със серозно гнойно съдържимо, върху непроменена или леко зачервена кожа. Мехурите лесно се разкъсват и за 2-3 дни епителизират. Най-тежката форма на стафилококовата инфекция у новородените е 4S-синдром (стафилококов синдром на изгорената кожа). При нея общото състояние е сериозно увредено. Прогнозата е несигурна.
Патогенеза - импетиго обикновено възниква на местата с минимална травма, където е нарушен интегритета на кожата. Така причинителите проникват в епидермиса. S. pyogenes попада от човек, инфектиран със стрептококи върху кожата на друг човек, където може да причини импетиго. S. aureus колонизира първо носа. Оттам той може да се разпространи по кожата и да предизвика заболяването.
Диагнозата на импетиго се поставя въз основа на клиничните прояви и микробиологичното изследване.
Диференциална диагноза на импетиго се прави с еритема мултиформе, херпес симплекс, херпес зостер, стафилококови инфекции, педикулоза и др.
Лечението се прилага от специалист дерматолог. При ограничени и начални форми е достатъчна само локална терапия с антисептици и антибиотици. Кожата в поразените участъци не трябва да се мокри. Системно се прилагат широкоспектърни антибиотици.
Симптоми и признаци при Импетиго МКБ L01.0
- Сърбеж на кожата
- Инфекция
- Лесно отскубване на нови косми
- Олющване на кожата при новородени
- Везикули по кожата при новородени
- Зачервяване на кожата при новородени в някои случаи
Коментари към Импетиго МКБ L01.0