Генетични изследвания при рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е най-честата неоплазия на гастроинтестиналния тракт. Около 20 - 25% от случаите се определят като наследствени. Чрез генетичните изследвания се търсят мутации в гените APC, MLH1 и MLH2, асоциирани с повишен риск за наследствен рак на дебелото черво.

Генетичните синдроми, фамилната аденоматозна полипоза (familial adenomatous polyposis, FAP) и вроденият неполипозен колоректален рак (heditary nonpolyposis colorectal cancer, HNPCC) се свързват с появата на рак на дебелото черво. Рискът за поява на дебелочревен рак при членовете на фамилии с FАР е 100% на възраст около 60 години. При вродения неполипозен рак този риск е 50%, за разлика от общата популация, където е 4 – 6%.

Индивидите с предиспозиция към фамилна аденоматозна полипоза (ФАП) унаследяват едно мутирало копие на АРС гена, разположен в дългото рамо на хромозома 5q21. Носителите на този генетичен дефект развиват множество полипи на колона и ректума в ранна възраст. Мутация във втория алел на АРС гена настъпва в стадия на развитие на карцином. Прогресията на злокачественото заболяване е свързана със загуба на функционалния р 53 ген.

Наследствения неполипозен колатерален карцином, известен още като Linch синдром, е автозомно - доминантно заболяване. Развитието на синдрома се свързва с MMR гените (Mismatch Repair), които контролират поправката на грешки в ДНК по време на репликацията й. 

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Генетичните изследвания при наследствен рак на дебелото черво се правят в следните случаи:

• Колоректален рак или полипоза проявила се преди 50-годишна възраст
• Родственик от първа линия с колоректален карцином
• Членове на фамилията с наследствен неполипозен карцином
• Членове на фамилията с множество полипи на дебелото черво
• С цел провеждане на скрининг при носители на мутацията
• Избор на подходящо лечение

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди извършването на самия анализ, трябва да се направи генетична консултация, при която се събират данни за начина на предаване на заболяването във фамилията, след което се изчислява риска за унаследяване в поколението.

Метод на провеждане на изследването:

ДНК анализът се извършва след взимане на кръвна проба. Кръвта се изследва в генетична лаборатория, за да се провери дали има изменения в определен ген или гени, асоциирани с наследствен рак на дебелото черво.

Генетичните изследвания при наследствен колоректален карцином могат да се извършват и от туморна тъкан, където се търсят генетични изменения, характерни само за колоректалния карцином.

За целите на изследването може да се използва и фекална проба. Този тест се основава на факта, че както нормалните, така и преканцерозните и раковите клетки се отлющват от лигавицата на червата и попадат във фецеса. След разпадането на тези клетки, тяхното ДНК бива освобождавано от клетъчното ядро и е налично в известни количества в свободен вид. Чрез фекалният ДНК панел се откриват мутации в K-RAS, APC, p53 и MMR системата, отговорни за туморогенезата.

Използват се различни методи за откриване на гени, предразполагащи към развитие на наследствен колоректален карцином:

• Генетичен анализ за скаченост (linkage analysis) – изследват се големи фамилии, в които има раково болни с една и съща диагноза. Болните и здравите лица от тези рискови фамилии се подлагат на ДНК анализ и се прави генотипиране на високо полиморфни генетични маркери.
• Цитогенетичния анализ също помага да се селектират подходящите райони - хромозомните делеции в раковите тъкани са отличителни индикации за наличие на тумор-супресорни гени.
• ДНК-секвениране, ДНК микрочипова  технология, тестване на абнормен протеин – тези методи  предлагат възможности за сканиране на фамилии с наследствен рак. ДНК секвенирането е най-цялостното и специализирано изследване за търсене на мутации, но е трудоемко и скъпо.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Провеждането на генетичното изследване за предразположение към наследствен рак на дебелото черво се свързва по-скоро с нежелани психични реакции и фамилен дистрес. Гeнетичният анализ не може да отхвърли на 100% липсата на дефект дори след най-пълните изследвания.

Резултати от проведеното изследване:

При генетично изследване за наследствен рак на дебелото черво има няколко възможни резултата: положителен, отрицателен, фалшиво отрицателен, доброкачествен полиморфизъм.

Положителният резултат означава, че при ДНК анализа  е установена специфична генетична мутация, която е свързана с наследствен рак на дебелото черво. Положителният резултат може да:

• Потвърди диагнозата наследствен рак на дебелото черво
• Подпомогне избора на лечение
• Показва повишен риск от развитие на рак на дебелото черво в бъдеще. В такива случаи се предприемат профилактични мерки – колоноскопия,  промяна на вредните навици
• Показва, че при носителите на генетичната мутация съществува повишен риск за предаване и развитие на заболяването в бъдещото поколение
• Положителният резултат от пренаталния генетичен тест за рак на дебелото черво може да повлияе на вземането на решение дали да се продължи бременността. Резултатите от преимплантационната диагностика (извършени върху ембриони, създадени чрез ин витро оплождане) могат да подпомогнат избора на ембрион (такъв, в който не се открива генетичната мутация) за имплантиране в матката.

Отрицателен резултат от генетичния тест за наследствен карцином на дебелото черво, означава, че изследвания индивид не е носител на търсената генетична мутация.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Генетичният скрининг за наследствен карцином на дебелото черво не се провежда рутинно в клиничната практика. Генетично изследване за предразположение се прави при индивиди с наследствен колоректален карцином във фамилията.