Радиохирургия

› Въведение

› Исторически факти

› Показания за радиохирургия

› Видове радиохирургия 

› Рискове и усложнения

› Резултати при радиохирургията

Въведение

Радиохирургията е медицинска процедура, която дава възможност за неинвазивно лечение на доброкачествени и злокачествени тумори. Всъщност радиохирургията използва разпределението на радиационните лъчи е в три измерения, а не в две, както при традиционната лъчетерапия. Радиохирургията използва силно фокусирани лъчи на йонизиращи лъчения с висока точност в точно определена точка, която е предварително изчислена. Това е една сравнително нова техника, която унищожава интракраниални и извънкраниалния тумори и други лезии, с помощта на предварително изчислена доза на радиация. Прилга се за отстраняване на доброкачествени или злокачествени образувания, които не са достъпни за отворената хирургия.

Най-модерната радиохирургична технология използва кибернетичен нож, гама нож, специална радиохирургична платформа, която позволява удобното фиксиране на болния и по-добрия контрол за извършване на процедурата.

Процедурата е приложима за тумори не по-големи от 35 мм. Като при радиохирургията снопа лъчи е строго концентриран и всички лъчи попадат в избраната туморна формация като в тази точка всички лъчи сумират ефекта си, без да се разсейват. Така в мястото на облъчване дълбоко в меките тъкани се получава най-висока доза на радиация, като останалите тъкани са съхранени или с минимално засягане на половин милиметър от определената цел.

Извършването на процедурата отнема около един ден. Първоначално се поставя стереотаксическа рамка на главата на пациента, която се използва за по-добро фокусиране на лъчите към определена цел. Провежда се ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, с цел да се определи точното местонахождение на образуванието, което подлежи на радиохирургия. След това в зависимост от големина, размените и локализацията на неопластичното образувание се изчислява и ефективната (достатъчната) доза на радиолъченията от биофизици. След това пациентът ляга на специално конструираната радиохирургична платформа и тя премества в работната зона на радиохирургичния апарат.

Исторически факти

Радиохирургия е разработена за първи път през 1949 г. от шведския неврохирург Ларс Лексел за лечение на малки новообразувания в мозъка, които не са податливи на конвенционална хирургия. Първоначалният инструмент, който той използва, е съставен основно от електроди и сонда. Първият опит за заместване на електродите с радиация е направен в началото на 50-те години с рентгенови лъчи. Принципът на този инструмент е да облъчва вътречерепно с тесни лъчи от множество посоки. Пътищата на лъча се сближават в целевия обем, като същевременно се ограничава дозата, която достига до съседната здрава тъкан.

Десет години по-късно е постигнат значителен напредък, дължащ се в значителна степен на физиците Курт Лиден и Бьоре Ларсон. По това време стереотаксичните протонни лъчи заменят рентгеновите лъчи. Лъчът от тежки частици се представя като отличен заместител на хирургическия нож.

Показания за радиохирургия

Преди около 50 години радиохирургия беше пионер като по-малко инвазивна и по-безопасна алтернатива на стандартната мозъчна хирургия, която изисква разрез на кожата, черепа и мозъчните обвивки.

Оттогава използването на радиохирургия се е разширила широко за лечение на различни неврологични и други състояния, включително:

• Мозъчни тумори - радиохирургията, като гама-ножа, често се използва за лечение на доброкачествени и злокачествени мозъчни тумори, включително:

1. менингиом
2. параганглиом
3. краниофарингиом
4. хемангиобластом
5. метастази в главен мозък (единични и множествени)
6. аденоми на хипофизата
7. хордоми и хондросаркоми
8. пинеаломи
9. герминоми

• Артериовенозна малформация (АВМ) - представляват необичайни и често патологични комуникации между артерии и вени в мозъка. При тези малформации кръвта тече директно от артериите към вените, заобикаляйки по-малките кръвоносни съдове. Те могат да нарушат нормалния кръвен поток и да доведат до кървене или инсулт.
• Тригеминална невралгия - представлява хронично болково разстройство на един или двата тригеминални нерва, които предават сензорна информация между мозъка и областите на челото, бузата и долната челюст. Това нервно разстройство причинява силна лицева болка. Радиохирургията се прилага в основата на тригеминалния нерв, като се потискат сигналите за болка.
• Акустична неврома (вестибуларен шваном) - представлява доброкачествен тумор, който се развива по протежение на слуховия нерв, водещ до вътрешното ухо към мозъка. Когато туморът оказва натиск върху нерва, човек може да изпита загуба на слух, виене на свят, загуба на равновесие и др.
• Тумори на хипофизата - хипофизната жлеза контролира секрецията на всички хормони в човешкото тяло, като по този начин има контрол и върху различни функции, като метаболизъм, растеж, сексуална функция и др. Радиохирургията може да се използва за лечение на различни доброкачествени или злокачествени новообразувания на хипофизата.
• Тремор - радиохирургията може да се използва за лечение на тремор, свързан с функционални неврологични нарушения като болест на Паркинсон и есенциален тремор.
• Други злокачествени заболявания - други приложение на радиохирургията е в лечението на меланом на окото, рак на гърдата, рак на белия дроб, рак на простата, рак на черния дроб.

Видове радиохирургия

Радиохирургия бива основно три вида. Всеки различен тип използва различно оборудване и източници на радиация.

• Гама нож - тази система използва кобалт като източник на гама лъчи. Гама ножът всъщност изобщо не е нож. Използва силно фокусирани гама лъчи за лечение на малки до средни лезии, обикновено в мозъка. Много лъчи гама радиация се свързват, за да се фокусират върху третираната лезия, осигурявайки много интензивна доза радиация по безопасен начин. Освен това се използва за лечение и на артериовенозни малформации.
• Линеен ускорител (LINAC) - тези системи използват високоенергийни рентгенови лъчи за лечение на по-големи тумори или лезии извън мозъка. Освен че не използват радиоактивен материал за производство на радиация, системите LINAC също се различават от гама ножа по това, че машината се движи около пациента по време на лечението.
• Терапия с протонни лъчи - терапията с протонни лъчи е вид лъчетерапия. Вместо да използва лъчи на радиация, като гама лъчи или рентгенови лъчи, този вид радиохирургия използва протони или неутрони. Този тип терапия е полезна при лечение на тумори или лезии, които са малки по размери или имат неправилна форма. Дозата на радиация може да бъде контролирана по-тясно чрез тази система.

Рискове и усложнения

Радиохирургията не включва разрези, така че обикновено е по-малко рискова от традиционната хирургия. При конвенционалната хирургия може да има рискове от усложнения, свързани с анестезията, кървене или инфекция.

Ранните усложнения или странични ефекти при радиохирургия обикновено са временни. Те могат да включват:

• Умора - основен симптом, който се проявява при почти всички пациенти подложени на радиохирургични процедури.
• Оток на мозъка - отокът на мозъка или близо до мястото на лечение може да причини признаци и симптоми като главоболие, гадене и повръщане. За предотвратяване се използват основно кортикостероиди.
• Проблеми със скалпа и косата - скалпът може да е зачервен, раздразнен или чувствителен на места, където устройството е прикрепено към главата по време на лечението. Някои хора временно губят част от косата си.

При някои пациенти рядко може да се появят други късни странични ефекти, като други мозъчни или неврологични проблеми, месеци след лечението.

Резултати при радиохирургията

След процедурата пациентите могат да очакват:

• При премахване на рамката на главата основно при гама ножа, е възможно да има леко кървене или повишена чувствителност на местата на щифтовете.
• Много от пациентите чувстват главоболие, гадене или повръщане след процедурата, като те получават нужните медикаменти.
• След самата процедура пациентите могат да се хранят и да приемат течности.

Лечебният ефект от радиохиругия настъпва постепенно, като основно зависи от лекуваното състояние:

• Доброкачествени тумори - след радиохирургия туморът може да се свие за период от 18 месеца до две години, но основната цел на лечението на доброкачествените тумори е да се предотврати бъдещ туморен растеж.
• Злокачествени тумори - злокачествените тумора могат да се свият по-бързо, често в рамките на няколко месеца.
• Артериовенозни малформации - лъчетерапията обикновено добре повлиява АВМ, като радиохирургията води до пълното свиване и затваряне на патологичните комуникации между артерии и вени. Този процес може да отнеме две или повече години.
• Тригеминална невралгия - чрез радиохирургията се блокира предаването на сигнали за болка по протежение на тригеминалния нерв. Много хора изпитват облекчаване на болката в рамките на няколко седмици, но лечението може да отнеме няколко месеца.

Изображения: freepik.com