Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение на холецистит Лечебни практики при заболявания

Лечение на холецистит

Лечение на холецистит - изображение

Заболяванията на жлъчния мехур съставляват немалка част от болестите, ангажиращи стомашно-чревния тракт. Честотата им показва тревожна тенденция за плавно, постепенно, но прогресивно нарастване в световен мащаб, като много често в основата им лежат вредните навици на модерния човек.

Нездравословно хранене, консумация на богата на вредни мазнини храна, газирани напитки, преяждане вечерта на фона на гладуване през целия ден, наднормено тегло и затлъстяване и много други са само малка част от главните виновници за нарастващата честота на болестите на жлъчния мехур.

Най-честата от тях е холелитиазата (жлъчнокаменна болест, камъни в жлъчката), а пряко нейно последствие е развитието на холецистит. Холециститът представлява възпаление на жлъчния мехур, което в около 90 процента от случаите се дължи на камъни в жлъчката. Само в десет процента причините за развитието му са различни.

Своевременното лечение на холецистит намалява значително рисковете от развитието на различни по тежест усложнения и неблагоприятни последици в дългосрочен план. Изборът на конкретна терапевтична схема се определя индивидуално при всеки отделен пациент във връзка с неговите особености (здравословно състояние, провокиращи фактори, довели до развитието на болестта, възраст), вид на болестта (остра или хронична форма), наличие на усложнения и други.

 Необходимост от спешно лечение на остър холецистит

Необходимост от спешно лечение на остър холецистит

Острият холецистит изисква спешна хоспитализация и провеждане на активни лечебни мероприятия с цел намаляване на риска от развитие на сериозни усложнения, някои от които са потенциално застрашаващи живота на пациента. Някои от тези усложнения се наблюдават изключително често в клиничната практика, докато други се срещат много рядко, при нищожен процент от пациентите, въпреки което рисковете за развитието им са напълно реални и теоретично застрашават всеки болен.

Към възможните усложнения в резултат на остър холецистит без лечение или с неподходящо лечение се включват:

  • развитие на фистула от жлъчния мехур
  • раздуване на жлъчния мехур в резултат от задръжката на жлъчен сок
  • перфорация на жлъчния мехур
  • некроза на тъканите на и около жлъчния мехур
  • развитие на гангрена
  • холестаза в резултат от запушване от конкременти
  • развитие на перитонит
  • перихолецистичен абсцес
  • емпием на жлъчния мехур
  • емфизематозни изменения на жлъчния мехур

В масовия случай болестта започва остро, внезапно и при почти всички засегнати е налице различна по интензитет болкова симптоматика в комбинация с вариращи по вид системни прояви.

При повечето пациенти болката се локализира в горния десен квадрант на абдомена като може да ирадиира (да се разпространи) и засегне и горния десен крайник (рамото предимно) и участъци от гърба. Болката обикновено се съпровожда с гадене, повръщане, фебрилитет (повишение на телесната температура), общо влошаване на състоянието. Възможни са още подуване на корема, загуба на апетит, повишено изпотяване, втрисане и други.

Остро влошаване на симптомите се наблюдава при консумация на богата на мазнини храна, пържени изделия, пълномаслени продукти и други. Тъй като често е налице и инфекциозна компонента се наблюдават различни по тежест системни прояви, дължащи се на инфекцията (висока температура, главоболие, умора, болки в мускулите и други).

Спешното лечение на холецистит налага овладяване състоянието на пациента, ограничаване на пораженията, обезболяване, контрол над инфекцията и предотвратяването на нейното системно разпространение, облекчаване дейността на жлъчния мехур и стомашно-чревния тракт като цяло.

Именно поради това при остър холецистит пациентите се хоспитализират по спешност като се прилагат определени мерки и средства за оптимално бързо овладяване на състоянието им.

При необходимост по спешност се извършва и хирургично лечение, тъй като това е единственият дефинитивен метод на лечение на болестта, който гарантира, че заболяването няма да рецидивира (с отстраняването на жлъчния мехур не се променя особено много качеството и начина на живот на пациента, а болестта се ерадикира радикално).

Полезна и подробна информация за заболяването, различните форми на болестта, симптоми, рискове от усложнения и диагностичен подход може да намерите в раздел Заболявания:

 Лечение на холецистит: гладуване, антибиотици, обезболяващи

Лечение на холецистит: диета (фастинг, гладуване), обезболяващи, антибиотици

Тъй като увреждането при холецистит няма само локален характер, а повлича след себе си и порой от системни прояви, са необходими и комплексни мерки за възстановяването на нормалния баланс на организма.

Комплексният терапевтичен подход изисква системни мерки и повлияване на всички ощетени от болестния процес функции на организма, като най-голямо внимание се обръща на състоянието на стомашно-чревния тракт.

От една страна се прилагат симптоматични мерки за овладяване на наличните прояви на болестта, а от друга се прилагат активни лечебни мероприятия за намаляване рисковете от нови, последващи усложнения в резултат от наличните увреди.

Най-общо мерките при остър холецистит (както и при обостряне на хроничните форми) включват:

  • диета (гладуване, фастинг): първите мероприятия при остър или обострен холецистит включват осигуряване на покой на стомашно-чревния тракт и главно на жлъчния мехур, като най-добрият начин за това е така нареченият фастинг или гладуване. Гладуване се препоръчва в първите 24 до 72 часа, като се счита, че това време е достатъчно за овладяване на локалните прояви. На фона на гладуването се провеждат всички лечебни мерки, като всички лекарства се прилагат парентерално (интравенозно, интрамускулно, подкожно) и не се препоръчва прием на лекарства през устата дори и при липса на гадене и повръщане. След необходимия период гладуване се преминава плавно и постепенно през течна диета, софт храни и едва след това захранване и обичайния хранителен режим с необходимите корекции (препоръчва се нискомазнинна диета)
  • аналгетици: тъй като болковият синдром е изразен е необходимо адекватно обезболяване на пациентите с цел успокояване и релаксация на организма и възможност за възстановяване. За целта се използват аналгетици от различни групи, като най-често това са препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, а при някои пациенти и опиоидни аналгетици. Прилагат се парентерално от една страна за постигане на бърз и пълен ефект, а от друга за избягване на натоварването на стомашно-чревния тракт и евентуалните локални странични ефекти. Видът на конкретния аналгетик, дозата и продължителността на терапията се определят индивидуално в зависимост от състоянието на пациента
  • антибиотици: много често е налице инфекциозна компонента, която дори да отсъства при първичното възпаление показва висок риск от наслагване вторично (вторично инфектиране), което налага назначаването на подходяща антибиотична терапия. В зависимост от състоянието на конкретния пациент и предполагаемата етиология на процеса се назначава съответният антибиотичен препарат. При по-леките до умерени по тежест форми се предпочитат антибиотици от групата на цефалоспорините (цефуроксим, цефтриаксон, цефазолин), докато при по-тежките форми се предпочитат препарати с по-широк спектър и обхват на действие (меропенем, дорипенем, комбинацията от пиперацилин и циластатин, комбинацията от метронидазол и ципрофлоксацин или левофлоксацин). Емпирично често се прилагат комбинации, покриващи най-честите причинители (Грам негативни бактерии и анаероби), като такива комбинации например са пиперацилин и тазобактам, цефтриаксон и метронидазол и други
  • мерки срещу дехидратацията на пациента: рехидратация с помощта на вливане на интравенозни течности и разтвори предотвратява сериозните евентуални последици от дехидратацията на пациента, която настъпва често в резултат от повръщане и влошено общо състояние. Количеството на необходимите интравенозни течности и техния вид се определят по строги критерии индивидуално при всеки пациент

Общите комплексни мерки се прилагат с цел стабилизиране състоянието на пациента и при възможност и необходимост подготовката му за извършване на холецистектомия (по спешност при острите и спешни състояния или планирана при хроничните форми на болестта) или при нужда друг вид оперативна интервенция за подобряване състоянието и прогнозата на пациента.

 Хирургично лечение на холецистит (операция)

Оперативно лечение на холецистит

Оперативното лечение с помощта на определени хирургични методики и пособия е единственото ефективно и дефинитивно лечение на холецистит, което не крие риск от рецидив на болестта и повторно влошаване състоянието на пациента.

Целта на операцията е отстраняване на причините, довели до заболяването, подобряване състоянието на пациента, намаляване риска от развитие на усложнения и цялостно подобряване на прогнозата.

При някои пациенти се налага извършване на операция по спешност (най-често отстраняване на жлъчния мехур) в рамките на няколко часа след стартиране на проявите на болестта, докато при други е възможно изчакване до стабилизиране на общото им състояние и планиране на операцията.

Обикновено операция по спешност се налага при презентиране на пациента с налични усложнения, като например гангрена, некротични изменения, перфорация, перитонит.

Обикновено се предпочита извършване на холецистектомия (отстраняване на жлъчния мехур с помощта на лапароскопска техника или в рамките на отворена операция), но при някои пациенти се налага избор на алтернативен подход по една или друга причина (нестабилно състояние, наличие на противопоказания за извършване на холецистектомия, определени подлежащи заболявания и други).

Към възможните хирургични техники и подходи при пациенти с холецистит се включват:

  • ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография: манипулацията се отличава с минимално инвазивен характер и висок процент успеваемост, като се прилага едновременно като диагностичен и лечебен метод
  • холецистектомия: най-общо се различават два големи вида холецистектомия, а именно лапароскопска (слабо инвазивна, извършват се няколко малки разреза) и в рамките на отворена коремна хирургия (инвазивна, извършва се един голям разрез абдоминално). Лапароскопската холецистектомия е най-често прилаганият оперативен метод за лечение на холецистит и заболявания на жлъчния мехур като цяло, като се отличава с висока ефективност, нисък риск от усложнения и постоперативни странични ефекти, бърз възстановителен период
  • перкутанна трансхепатична холангиография: извършва се от специално обучен за целта специалист по образна диагностика, като с помощта на специален инструментариум се впръсква контрастна материя с цел подобряване на визуализацията и при възможност се отстраняват налични конкременти, запушващи жлъчните пътища и канали
  • перкутанна холецистостомия: алтернативен подход при пациенти, противопоказани за извършване на холецистектомия. Извършва се с помощта на навигация с образа, получен посредством ултразвук или компютърна томография, като резултатите обикновено са задоволителни (особено при липсата на друг алтернативен хирургичен метод на лечение)

Своевременното лечение на холецистит, независимо от неговата форма, особености, наличие на усложнения значително подобрява прогнозата при пациентите.

За намаляване рисковете от развитие на холецистит се препоръчват главно същите профилактични мерки, каквито се прилагат и за превенция на холелитиаза (в масовия случай холециститът се дължи на конкременти в жлъчния мехур), а именно поддържане на нормално за възрастта и състоянието телесно тегло, здравословно хранене, ограничаване на вредните мазнини, алкохол, газирани напитки, редовни профилактични изследвания (както лабораторни, така и ехографски).

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/cholecystitis/diagnosis-treatment/drc-20364895
https://emedicine.medscape.com/article/171886-treatment
https://www.medicalnewstoday.com/articles/172067.php
https://www.uptodate.com/contents/treatment-of-acute-calculous-cholecystitis
https://www.giejournal.org/article/S0016-5107(15)02327-5/pdf
https://www.webmd.com/digestive-disorders/what-is-chloecystitis#1
https://www.msdmanuals.com/professional/hepatic-and-biliary-disorders/gallbladder-and-bile-duct-disorders/acute-cholecystitis
https://www.healthline.com/health/chronic-cholecystitis
https://www.radiologyinfo.org/en/info.cfm?pg=cholecystitis

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛеченияЛюбопитноИсторияХранене при...ДиетиАлт. медицинаНовиниЗдравни съветиИзследванияЗаболявания (МКБ)БотаникаСнимкиЛайфстайлСпортСоциални грижиТестовеВидеоНаучни публикацииПсихологияНормативни актовеЗаведенияОрганизацииКлинични пътекиИнтервютаСпециалистиГеографияАнкетиЛичностиНаправления в медицината