пиперацилин и ензимен инхибитор (piperacillin and enzyme inhibitor) | ATC J01CR05

Пиперацилин е полусинтетичен антибиотик, който спада към групата на широкоспектърните пеницилини.

Ензимните инхибитори са група съединения, които потискат действието на ензима бета-лактамаза, образуван от някои видове бактерии. Често използван ензимен инхибитор в комбинация с пиперацилин е тазобактам.

Показания за употреба

Пиперацилин и ензимен инхибитор е показан за лечение на тежки и усложнени инфекции при възрастни и деца над 2 години, които са причинени от чувствителни микроорганизма (вкл. бета-лактамаза продуциращи щамове). Прилага се при:

• Тежко протичащи пневмонии, включително нозокомиални (вътреболнично придобити) пневмонии.
• Усложнени инфекции на бъбреците и пикочните пътища - пиелонефрит, цистопиелит, уретрит, простатит.
• Усложнени интраабдоминални (вътрекоремни) инфекции - перитонит, холецистит.
• Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани (вкл. инфекции на диабетното стъпало).
• Бактериална септицемия.
• Лечение на неутропенични пациенти с висока температура, за която се предполага, че се дължи на бактериална инфекция.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към пиперацилин, други пеницилини, цефалоспорини или ензимни инхибитори (тазобактам). Анамнеза за прекарана в миналото остра и тежко протичаща алергична реакция, причинена от бета-лактамен антибиотик.

Предупреждения и предпазни мерки

По данни от анамнезата преди започване на терапия с пиперацилин и ензимен инхибитор трябва да се изключат предишни реакции на свръхчувствителност към пеницилини, други бета-лактамни агенти (напр. цефалоспорини, монобактами или карбапенеми) и други алергени. Възможни са сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилактични, анафилактоидни (вкл. шок)) при пациенти, лекувани с пеницилини, включително и с пиперацилин/тазобактам. Подобни усложнения са по-чести при лица с алергична диатеза към множество алергени.

При приложението на пиперацилин и тазобактам е възможно развитието на тежки кожни алергични реакции, като синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза, лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми, както и остра генерализирана екзантематозна пустулоза.

Индуцираният от антибиотици псевдомембранозен колит, който се проявява с тежка и постоянна диария, която може да бъде животозастрашаваща, е рядко усложнение. Появата на симптоми на псевдомембранозен колит може да възникне по време или след антибактериално лечение. В тези случаи лечението трябва да се прекрати и да се потърси медицинска помощ.

Лечението с пиперацилин и тазобактам може да доведе до появата на резистентни организми, които причиняват суперинфекции.
Поради потенциалната си нефротоксичност комбинацията от пиперацилин и тазобактам трябва да се използва внимателно при пациенти с бъбречно увреждане или при такива на хемодиализно лечение. Интравенозните дози и интервалите на приложение трябва да бъдат коригирани според степента на увреждане на бъбречната функция.

Подобно на терапията с други пеницилини, при прилагане на високи дози, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция могат да възникнат неврологични усложнения под формата на конвулсии (гърчове).

При пациенти с ниски резерви на калий или при тези на лечение с лекарствени продукти, които могат да понижат нивата на калий, може да възникне хипокалиемия (ниски нива на калия в кръвта). Това налага периодично проследяване на кръвните електролити.

При някои пациенти (особено при бъбречно болни), лекувани с бета-лактамни антибиотици, е възможна появата на кръвоизливи.

Нежелани лекарствени ефекти

Терапията с пиперацилин и ензимен инхибитор може да доведе до развитие на нежелани лекарствени ефекти като:

• болка, оток и зачервяване в областта на инжектиране, флебит, тромбофлебит;
• стомашно-чревни нарушения - променен вкус, гадене, повръщане, газообразуване, диария, псевдомембранозен колит (рядко), диспепсия;
• реакции на свръхчувствителност - кожен обрив, сърбеж, уртикария, болки в ставите и мускулите, лекарствена треска, дискомфорт в областта гърдите, еритема мултиформе, токсична епидермална некролиза, синдром на Стивънс-Джонсън и анафилактични реакции, ниско кръвно налягане;
• невротоксични реакции - главоболие, безсъние, замайване, гърчове (при високи дози и бъбречна недостатъчност);
• хематологични нарушения - анемия, левкоцитопения и неутропения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), кръвоизливи.
• бъбречно увреждане (бъбречна недостатъчност, интерстициален нефрит);
• кожно-лигавична кандидоза;
• лабораторни изследвания - хипокалиемия, повишаване на чернодробните трансаминазите, позитивиране на директния тест на Coombs, повишени стойности на креатинин и уреа.

Симптоми на предозиране

Предозирането е свързано с поява на силно изразено гадене, повръщане и диария. Характерни са повишената нервно-мускулна възбудимост и гърчове, особено при по-високи от препоръчаните дози при интравенозно приложение и при пациенти с бъбречна недостатъчност). Не е известен специфичен антидот, поради което лечението трябва да бъде поддържащо и симптоматично според клиничното състояние на пациента. Ексцесивните серумни концентрации на пиперацилин или тазобактам могат да бъдат редуцирани чрез хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

При едновременното приложение на пиперацилин с ензимен инхибитор и хепарин или орални антикоагулант, може да настъпят нарушения в кръвосъсирването. Пиперацилин удължава действието на недеполяризиращите мускулни релаксанти. Той намалява екскрецията на метотрексат, а негова секреция се забавя от пробенецид. Пиперацилин и тазобактам не трябва да се смесват с аминогликозиди в една спринцовка поради инактивирането им. При комбинация с ванкомицин може да настъпи остра бъбречна недостатъчност. Пеницилините намаляват ефективността на оралните контрацептиви.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: пиперацилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена, което води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект). Ензимните инхибитори се свързват с каталитичния център на чувствителните бета-лактамази и предпазват пиперацилин от хидролиза.

Фармакокинетика: пикови плазмени концентрации на пиперацилин и тазобактам след интравенозно инжектиране на 4 гр/0,5 гр се достигат след около 30 минути. Пиперацилин и тазобактам се свързват с плазмените протеини в приблизително 30%. Лекарствената комбинация се разпределя добре в тъканите и телесните течности, включително в чревната лигавица, жлъчния мехур и жлъчката, белите дробове и костите. Средните тъканни концентрации обикновено са от 50 до 100% спрямо тези в плазмата. При невъзпелени мозъчни обвивки проникването в цереброспиналната течност е ниско, подобно на другите пеницилини.

Пиперацилин и тазобактам се елиминират от бъбреците чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция. Пиперацилин се екскретира бързо като непроменено лекарство, като 68% от приложената доза се появява в урината. Плазменият полуживот на пиперацилин и тазобактам варира от 0,7 до 1,2 часа.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Комбинацията от пиперацилин и тазобакпам се прилага в доза за възрастни по 4,5 гр (4 гр пиперацилин, 0,5 гр тазобактам) на всеки 8 часа, а при деца до 40 кг телесно тегло в дози по 112,5 мг/кг на всеки 8 часа.