Десенсибилизация към алергени МКБ Z51.6

› Какво представлява

› Видове алергии

› Как действа имунотерапията

› Алергии, които могат да бъдат лекувани с алергенна имунотерапия

› Противопоказания

› Какво включва лечението

› Видове имунотерапия

› Подготовка за имунотерапия

› Може ли алерген-специфичната имунотерапия да помогне

› Нежелани реакции и рискове

› Съвременни и бъдещи тенденции в алергенната имунотерапия

Какво представлява десенсибилизацията към алергени?

Десенбилизация към алергени, известна още като алергенна имунотерапия или хипосенсибилизация, е лечение за алергии в околната среда. Имунотерапията представлява излагане на хората на все по-големи количества към веществото, причиняващо алергията, известно като алерген, в опит да се промени реакцията на имунната система. Това лечение позволява на имунната система да „свикне” (да се десенсибилизира) към алергена, като по този начин да се облекчат симптомите.

Алергенната имунотерапия е група терапии, които се стремят да насърчат имунната толерантност към алергените. Хипосенсибилизацията е термин, използван преди като синоним на алергенна имунотерапия, тъй като пълната десенсибилизация е рядка при имунотерапията.

Открита от Leonard Noon и John Freeman през 1911 г., алергенната имунотерапия е единственото лекарство, за което е известно, че се справя не само със симптомите, но и с причините за респираторните алергии. Десенсибилизацията е „метод за развитие на временно състояние на толерантност към агент, отговорен за алергична реакция или реакция на свръхчувствителност“.

Целта на алерген-специфичната имунотерапия е да намали симптомите на алергия в средносрочен и дългосрочен план. Имунотерапията може да се използва както при деца, така и при възрастни.

Това е модифициращо заболяването лечение и продължава по-дълго дори след спиране на терапията, което след това осигурява профилактични ефекти.

Видове реакции на свръхчувствителност или алергии

Алергичните заболявания на дихателните пътища включват алергичен ринит, алергичен аспергилус (гъбичен) риносинуит, алергична бронхопулмонална аспергилоза (ABPA) или алергична астма.

Алергични разстройства, засягащи очите, са алергичен конюнктивит, вернален кератоконюнктивит (пролетен катар) и атопичен кератоконюнктивит.

Реакциите на свръхчувствителност на кожата и лигавиците включват алергична контактна уртикария, орален алергичен синдром, остра уртикария поради IgE-медиирана алергия и атопична екзема.

Лекарствената свръхчувствителност може да се прояви с екзантематозна лекарствена ерупция, лекарствено индуцирана уртикария, ангиоедем и анафилаксия и синдром на Samter.

Свръхчувствителността към храни включва индуцирана от храна уртикария, ангиоедем анафилаксия, IgE медиирана индуцирана от храна стомашно-чревна свръхчувствителност и орален алергичен синдром.

Свръхчувствителността или алергиите към насекоми включват анафилаксия, кожни реакции или локална реакция към отровата на ципокрили насекоми.

Как действа имунотерапията?

Това лечение е известно още като десенсибилизация към алергени. Целта му е да намали чувствителността на имунната система към алергена, като му позволи да "свикне" с него. Алергията е прекомерна реакция към вещество, което всъщност е безвредно. Тялото произвежда антитела, за да се предпази - срещу онова, което погрешно смята, че са вредни алергени. Тези антитела са част от верижна реакция, която води до симптоми на алергия.

При имунотерапията тялото е изложено на екстракти от алергена с цел да го обучи да реагира по различен начин. Екстрактите от алергени могат да се инжектират или приемат като таблетки или капки.

Кои алергии могат да бъдат лекувани с помощта на алергенната имунотерапия?

Алерген-специфичната имунотерапия не може да се използва при всяка алергия. Все пак това лечение може да помогне при повечето форми на алергии, независимо от тежестта. Налични са екстракти от алергени, които са одобрени за употреба в имунотерапията при алергия към:

• полени - на треви, дървета, плевели
• акари
• мухъл
• храни (например фъстъци и други ядки, мляко, яйца, пшеница,мроски дарове и др.)
• козина на домашни любимци
• отрова на оса или пчела

Хипосенсибилизационната терапия може да е добър избор на лечение, ако:

• лекарствата не контролират добре симптомите и не могат да бъдат избегнати алергените
• противоалергичните лекарства взаимодействат с други лекарства, които трябва да бъдат приемани, или причиняват неприятни странични ефекти
• с цел намаляване на продължителната употреба на противоалергичните лекарства
• има алергия към ужилвания от насекоми

Показания за провеждане на алергенна имунотерапия:

• Умерени до тежки симптоми на алергичен ринит
• Алергична астма
• Алергичен конюнктивит
• Алергичен рино-конюнктивит
• Атопичен дерматит
• Имуно-медиирана и IgE-медиирана хранителна алергия
• Алергия към насекоми, която причинява значителна локална реакция и анафилаксия

Астма

Алергенната имунотерапия може да намали краткосрочните симптоми при алергична астма; обаче има умерено увеличаване на риска от системни и локални реакции въз основа на мета-анализ. 3-годишен курс на сублингвална или подкожна имунотерапия предотвратява астмата до 2 години при деца и юноши с алергия към полени от трева / бреза, които предизвикват умерен до тежък алергичен ринит. Все още са необходими допълнителни изследвания.

Алергичен ринит

Алергенната имунотерапия е клинично ефективна, рентабилна и модифицираща заболяването при алергичен ринит в сравнение със стандартните лекарства.

Сублингвалната имунотерапия за педиатричен алергичен ринит показва подобрение в симптоматичното лечение и намалена нужда от лекарства въз основа на мета-анализ на рандомизираните контролирани проучвания. В ход са още по-мащабни проучвания за оценка на безопасността при педиатричната популация.

Алергичен рино-конюнктивит

Установено е, че алергенната имунотерапия е полезна за подобряване на симптомите на рино-конюнктивит. Някои данни показват, че има поддържащ ефект върху намаляването на симптомите след прекратяване на имунотерапията.

Противопоказания

Алергенната терапия не се провежда в случаите, когато:

• няма доказателства за ефективността на имунотерапията, ако резултатите от теста за специфични IgE антитела са отрицателни
• клиничните симптоми и експозиция не корелират с положителните резултати от IgE теста

Какво включва лечението?

Изображение: framar.bg ©

Терапията срещу алергичните реакции представлява редовни експозиции към алергена за определен период от време, обикновено около три до пет години - за спиране или намаляване на пристъпите на алергия. При специфична имунотерапия човек получава многократно много малко количество от алергена.

За да може тялото да свикне с алергена, първоначално се използва само много малко количество от веществото. Тази доза се увеличава постепенно, докато се достигне персоналната максимална доза, която след това се прилага на равни интервали.

Препаратът съдържа малко количество от специфичното вещество или вещества, наречени алергени, които предизвикват алергичните реакции. Лечебното средство съдържа достатъчно количество от алергените, за да стимулира имунната система, но не достатъчно, за да предизвика пълноценна алергична реакция.

С течение на времето се увеличава дозата на алергени. Това помага да привикне тялото към алергените (десенсибилизация). Имунната система изгражда толерантност към тях, което води до намаляване на симптомите с течение на времето.

Видове имунотерапия

Има четири вида имунотерапия в зависимост от начина им на приложение:

• Подкожна имунотерапия
• Сублингвална (подезична) имунотерапия
• Перорална имунотерапия
• Трансдермална имунотерапия

Подкожна имунотерапия

Подкожната имунотерапия (SCIT) представлява инжекции с екстракт от алерген, които трябва да се поставят от медицински специалист. Протоколите за подкожна имунотерапия обикновено включват ежеседмични инжекции по време на фазата на натрупване, последвани от месечна фаза на поддържане, която се състои от инжекции за период от 3-5 години.

При фазата на натрупване се поставят инжекции, които съдържат нарастващи количества алергени около един до два пъти седмично. Продължителността на фазата на натрупване зависи от това колко често се прилагат инжекциите, но обикновено варира от три до шест месеца. След достигане на ефективната доза следва поддържащата фаза, която варира в зависимост от реакцията на индивида към фазата на натрупване.

Възможно е, но рядко (1/2,5 милиона), хората, подложени на подкожна алергенна имунотерапия, да получат фатално анафилактично събитие. Нежеланите събития на подкожната алергенна имунотерапия варират значително в зависимост от различните алергенни екстракти и прилагането на различни схеми за имунотерапия.

Сублингвална имунотерапия

Сублингвалната имунотерапия включва поставяне на капки или таблетка алергенни екстракти под езика, които след това се абсорбират през лигавицата на устната кухина. Доказано е, че сублингвалната имунотерапия е ефективна срещу риноконюктивит и симптоми на астма. Тази ефективност обаче варира в зависимост от вида на алергена. Най-силните доказателства за ефикасността на сублингвалната имунотерапия идват от проучвания, при които са използвани алергени от трева или от акари за облекчаване на симптомите на алергичен ринит; доказателствата показват умерено подобрение.

Сублингвалната имунотерапия се използва за лечение на алергичен ринит, често от сезонни алергии, и обикновено се прилага в няколко дози за период от 12 седмици. Действа най-добре, когато се дава 12 седмици преди началото на поленовия сезон. Първата доза се дава от лекар, за да се следи за редки реакции или анафилаксия. Следващи дози могат да се приемат у дома, което прави това удобна алтернатива на подкожната имунотерапия.

Въпреки че редица нежелани реакции са свързани със сублингвална имунотерапия, сериозните неблагоприятни ефекти са много редки (около 1,4/100000 дози) и не се съобщава за фатален изход. Има малко съобщения за анафилаксия. По-голямата част от нежеланите реакции са локални и обикновено отзвучават в рамките на няколко дни. Те включват подуване на устата, езика или устните, дразнене на гърлото, гадене, коремна болка, повръщане, диария, киселини и оток на увулата.

Все още не е ясно дали има някакви рискови фактори, които биха могли да увеличат податливостта на човек към тези неблагоприятни ефекти.

Изглежда, че сублингвалната имунотерапия се понася по-добре от подкожната имунотерапия и причинява по-малко странични ефекти. Безопасността на сублингвалната имунотерапия не е проучена подробно при хора с хроничен имунодефицит или автоимунни заболявания.

Перорална имунотерапия

Пероралната имунотерапия (OIT) включва хранене на алергично лице с нарастващи количества хранителен алерген, за да се повиши прагът, който предизвиква реакция. По-голямата част от хората, които се подлагат на това лечение, могат безопасно да консумират храни, които някога са предизвикали алергията им.

Известно е обаче, че оралната имунотерапия има повишен риск във вероятността от нужда от епинефрин при пациенти, които я приемат.

Трансдермална имунотерапия

Трансдермалната имунотерапия (TDIT) включва индуцирана от кожата супресия чрез епикутанно приложение на антиген с цел повишаване на прага, който предизвиква реакция.

Подготовка за имунотерапия

Преди започване на курс на алергенна имунотерапия лекарят ще извърши кожен тест или кръвен тест за потвърждение, че реакциите са причинени от алергия, както и да определи кои конкретни алергени причиняват симптомите.

По време на кожния тест малко количество от предполагаемите алергени се надрасква в кожата и след това областта се наблюдава за около 15 минути. Подуването и зачервяването показват алергия към дадено вещество.

След като на пациента бъде поставена диагноза алергия, настоящият стандарт на грижа диктува стриктно избягване на алергена и осигуряване на лекарства в случай на лека или тежка реакция. Тези лекарства обикновено са антихистамини за по-леки симптоми и инжектируем епинефрин за по-тежки, животозастрашаващи симптоми.

Лекуващият лекар трябва да избере екстракти от алергени. Лекарят трябва да вземе предвид няколко важни фактора, включително качеството на алергенните екстракти, кръстосаната реактивност и разграждането на алергените и дозите на имунотерапията, например началната доза ще бъде по-ниска от поддържащата доза.

Може ли алерген-специфичната имунотерапия да помогне?

Лечението с алергенна имунотерапия се обмисля, когато симптомите на алергия са умерени до тежки и се проявяват през по-голямата част от годината, не реагират адекватно на лекарства и се предизвикват от алерген, който не може лесно да бъде избегнат, като полени или алергени от акари от домашен прах.

Много проучвания показват, че десенсибилизацията към алергени е ефективно лечение и може да облекчи симптомите на алергия и да намали нуждата от лекарства. Тази терапия може да доведе до подобряване на кихането, запушен нос и сърбящи и сълзящи очи още през първата година. Но обикновено отнема най-малко две до три години, преди лечението да достигне пълния си ефект.

Проучванията, показващи ефективността на имунотерапията, са установили, че около 8 от 10 пациенти с алергия се възползват от имунотерапията.

Заключение на мета-анализ на 62 рандомизирани контролирани проучвания върху ефективността на имунотерапията, е, че „имунотерапията значително намалява симптомите на астма на пациентите, хиперактивността на дихателните пътища и необходимостта от лекарства".

Имунотерапията действа при сенна хрема и при целогодишен алергичен ринит (симптоми на алергия в горните дихателни пътища, включително кихане и запушен или хрема). С други думи, тя е подходяща за хора, които са алергични към полени на дървета, плевели и трева, както и за хора, които са алергични към акари. Няма толкова добри изследвания за това колко добре действа при хора, които са алергични към плесени или животни. Но някои проучвания предполагат, че той може да бъде ефективен и при хора, които са алергични към котки.

Симптомите на алергия няма да спрат за една нощ. Обикновено се подобряват през първата година от лечението, но най-забележимото подобрение често се случва през втората година. До третата година повечето хора са десенсибилизирани към алергените и вече нямат значителни алергични реакции към тези вещества.

След няколко години успешно лечение, някои хора нямат значителни алергични проблеми дори след спиране на имунотерапията. Други хора се нуждаят от редовно приложение, за да държат симптомите под контрол.

Няма гаранция, че това лечение ще е ефективно при всички. Не облекчава симптомите при някои хора. И понякога симптомите се влошават отново след края на лечението.

Но алергенната имунотерапия има много важни предимства пред всички други лечения на алергии: може да попречи на първоначалната алергия да се превърне в алергия към други вещества (кръстосана реактивност) или да се развие в астма. И това е единственият терапевтичен подход, който е насочен директно към причината за симптомите. Така че, ако алерген-специфичната имунотерапия е успешна, са необходими по-малко въобще не са необходими лекарства.

Какви са нежеланите реакции и рискове при хипосенсибилизация?

Повечето хора нямат много проблеми при алергенна имунотерапия. Но тъй като съдържа веществата, които причиняват алергии, са възможни нежелани реакции:

• Локални реакции, които могат да включват зачервяване, подуване, обрив или дразнене на мястото на инжектиране. Тези често срещани реакции обикновено започват в рамките на няколко часа след инжектирането и изчезват скоро след това.
• Системни реакции, които са по-рядко срещани, но потенциално по-сериозни. Възможно е да се появят алергични реакции, като кихане, запушване на носа, сълзене на очите или уртикария. По-тежките реакции могат да включват подуване на гърлото, хрипове или стягане в гърдите.
• Анафилаксията е рядка животозастрашаваща реакция при десенсибилизация. Тя може да причини ниско кръвно налягане, подуване на езика и гърлото, затруднено дишане. Анафилаксията често започва в рамките на 30 минути след приложение, но понякога може да се развие и по-късно от това.

Приемът на антихистамин преди приложение на алергенната имунотерапия може да намали риска от реакция, особено локална реакция. Други ефективни средства при локални реакции са локални кортикостероиди и студени компреси.

Обикновено повечето нежелани реакции са леки и временни. Те рядко се нуждаят от лечение. Ако се появят тежки нежелани реакции, дозата отново се намалява. Трябва да се изключат и други възможни причини. Ако бъдат открити и лекувани други причини за тези симптоми, дозата може да се увеличи отново.

Лекарят трябва да ревизира ползата спрямо риска от продължаване на имунотерапията след системни реакции.

Имунотерапията може да започне и през сезона на полените. Някои хора се притесняват, че лечението може да бъде по-трудно за тялото им по това време на годината и след това да предизвика повече симптоми на алергия. Но проучванията показват, че страничните ефекти са приблизително същите, както когато имунотерапията започва през зимата.

В много редки случаи имунотерапията може да предизвика екстремна алергична реакция, известна като анафилактична реакция. Тя може да причини симптоми като силен сърбеж, гадене, замаяност, подуване на гърлото, хрипове или стягане в гърдите, затруднено дишане, проблеми с кръвообращението и дори може да доведе до анафилактичен шок. Тези симптоми изискват незабавна медицинска помощ. Обикновено се прилага инжекция с адреналин (епинефрин), за да се ограничи бързо опасната свръхреакция, настъпваща в организма.

Анафилактичните реакции са много редки при хора, които иначе са здрави. В проучвания по-малко от 1 от 1000 души, на които са прилагани инжекции с имунотерапия, са имали реакция, която трябва да се лекува с адреналин. Поради този малък риск обаче се вземат предпазни мерки: всеки път, когато на пациента се прилага екстракт от алерген, трябва да остане в кабинета на лекаря поне 30 минути след това. Лекарят трябва също да опише симптомите на анафилактична реакция на пациента и да се увери, че и семейство му е информирано. Ако пациентът започне да показва признаци на анафилаксия по-късно, незабавно трябва да потърси медицинска помощ.

Рискът от анафилактична реакция е много по-висок при някои хора. Например, някои сърдечни проблеми могат да увеличат риска и ако се приемат бета-блокери, е по-трудно да се лекуват възможни нежелани реакции. Така че хората със сърдечносъдови заболявания обикновено могат да изпоолзват алергенна имунотерапия само ако бета-блокерите могат да бъдат заменени с други лекарства. Хората с тежка астма могат да имат имунотерапия, ако тяхната астма е добре контролирана.

Съвременни и бъдещи тенденции в алергенната имунотерапия

Съществуват различни подходи за осигуряване на безопасност и преодоляване на риска от тежки нежелани алергични реакции по време на имунотерапия. Данните от мета-анализа показват, че наличните нови алергенни препарати са алергоиди, рекомбинантни алергени (recA) и модифицирани рекомбинантни алергени (recA). Най-новите подходи за алергенна имунотерапия включват прилагане на екстракти върху кожата и/или инжектиране на ингвинални лимфни възли. Рекомбинантната технология или химикалите могат да променят молекулите на алергена, което ги прави по-малко реактивни - подобрят безопасността и ефикасността. Новият напредък в алергичната имунотерапия не само осигурява модифициращи заболяването лечения, но също така е рентабилен и подобрява качеството на живот.

Изображения: freepik.com