Астма с преобладаващ алергичен компонент МКБ J45.0

Същите алергени от заобикалящата среда, които при някои пациенти могат да доведат до появата на кихане и сълзене от очите, могат да причинят и пристъп на астма. Астма с преобладаващ алергичен компонент е най-често срещаният тип астма. Около 90% от децата с астма имат алергия към някои вещества, в сравнение с около 50% от възрастните с астма. Това прави алергичната астма заболяване, което се среща предимно при деца и някои от тях могат да го израстат при навлизане в пубертета.

Характерните симптоми на астма се проявяват едва, когато пациентът се сблъска с определени алергени, към които неговият организъм проявява свръхчувствителност. Сред най-честите известни алергени са полени, акари и плесен. Съществува и друг тип астма, известна като неалергична, която е по-характерна за възрастни и обикновено протича по-тежко. Нейната етиология понякога е трудна за определяне. Докато в повечето случаи на алергична астма, е нужно точното установяване на алергените, които могат да доведат до астматичен пристъп. По този начин с избягване на тригерите на възпаление, може да бъде превантиран бъдещ остър епизод на астма. А самата астма представлява неспецифично възпаление на долните дихателни пътища, което води до свиване на гладката мускулатура, задръжка на секрети в бронхите и бронхообструкция.

Самата астма в тази статия може да бъде класифицирана по следния начин:

• Алергичен:

1. бронхит БДУ
2. ринит с астма

• Атопична астма
• Екзогенна алергична астма
• Сенна хрема с астма

Честота

Астмата е едно широко разпространено, понякога животозастрашаващо заболяване, което засяга огромна част от световното население. Това го прави едно от най-широко разпространените хронични респираторни заболявания. За алергичната астма е характерно, че се проявява още в детска възраст, с пик при 6-годишните. Засяга два пъти по-често момчета, отколкото момичета. Именно при децата астмата е най-честата причина за търсене на спешна лекарска помощ и хоспитализация.

През последното десетилетие се е увеличил силно броят на заболелите от астма, като още през 70-те години на миналия век е обявена за основен проблем на общественото здраве. Според различни източници астмата засяга приблизително 7% от населението на САЩ и 5% от населението на Великобритания. Характерно за разпространението на заболяването е, че се среща основно в развитите страни, отколкото в развиващите се.

Причини

Физиологичната роля на нашата имунна система е да ни предпазва от вредното въздействие върху нашия организъм от различни вируси и бактерии. Понякога, някои вещества, наречени алергени, могат да доведат до много силен имунен отговор спрямо тях, като те представляват напълно безвредни и повечето хора не реагират спрямо тях. При повторна среща на нашия организъм с конкретен алерген, това води до повишеното производство на имуноглобулин Е, който стои в основата на алергичната реакция. Секрецията на различни възпалителни медиатори като хистамин, левкотриени и пр. довежда до характерните за заболяването симптоми. Сред най-честите алергени, които водят до астма са:

• Прашец от дървета, треви и плевели
• Спори и фрагменти на плесени
• Животински пърхот (коса, кожа или пера)
• Прахови акари
• Фекалии от различни вредители (хлебарки)
• Цигарен дим
• Химични изпарения

Симптоми

Както вече споменахме, астмата се разделя на два основни вида:

• Неалергична астма
• Астма с преобладаващ алергичен компонент

Въпреки всичките различия по отношение на етиология, проява и разпространение на тези два вида астма, те протичат по абсолютно един и същи начин. И при двата типа симптомите са много сходни и без различни диагностични методи, трудно могат да бъдат различени единствено на базата на оплакванията от страна на пациента. Сред най-честите симптоми на астма са:

• Хрипове
• Кашлица
• Стягане в гърдите
• Учестено дишане
• Задух

Много често алергичната астма е придружена и със симптоми от страна на горните дихателни пътища. Сред придружаващите симптоми могат да са:

• Сърбяща кожа
• Обрив
• Хрема
• Възпаление на очите
• Повишено сълзотечение
• Назална конгестия (запушен нос)

При поглъщане на самия алерген и попадането му в гастроинтестиналния тракт, могат да се проявят симптоми като:

• Подуване на лицето и езика
• Изтръпване на устата
• Анафилаксия (тежка алергична реакция)

Диагноза

За диагностициране на астма, особено алергична се използват някои специфични методи, които могат да докажат наличието на свръхчувствителност към определен алерген. За самата астма се използват функционални тестове на белите дробове. За окончателно диагностициране на астма се следват следните стъпки:

• Физикални находки - пациентите обикновено са с характерните за астмата оплаквания. Заедно с тях има и характерни алергологични промени от горните дихателни пътища. Аускултацията на белите дробове е сред най-важните физикални методи на изследване, като се чуват дифузно разпръснати сухи свиркащи хрипове (от настъпилата бронхоконстрикция).
• Спирометрия - спирометрията се препоръчва за подпомагане на диагностиката и управлението на астма. Това е най-добрият метод за диагностициране на самото заболяване. С помощта на това изследване може да се измери функцията на белите дробове и дали тя е засегната от основното заболяване. Сред най-важните спирометрични показатели е форсирания експираторен обем (ФЕО1). Диагнозата на астма се потвърждава окончателно като след прилагане на бронходилататор, ФЕО1 се подобри поне с 12%. Тъй като, кофеинът също има бронходилататорно действие, понякога неговата употреба може да повлияе на резултатите.
• Алергологични проби - за установяване на алергичната реакция към конкретни алергени, се използват следните методи:

1. кръвна алергологична проба - измерват се нивата на имуноглобулин Е (IgE).
2. кожна алергологична проба - нарича се още епикутанно тестуване или скарификационна проба.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на астма с преобладаващ алергичен компонент е широка и обхваща множество състояние, сред които са:

• Алергичен ринит
• Аспирация на чуждо тяло
• Трахеална стеноза
• Ларинготрахеомалация
• Бронхиолит
• ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест)
• Застойна сърдечна недостатъчност

Лечение

Лечението на алергична астма включва лечение на алергията, астмата и двете. За повлияване на астмата най-често се използват инхалаторни противовъзпалителни средства, както и бързодействащи бронходилататори (бета-2 адреномиметици). От всичките прилагани медикаменти, тези групи лекарствени средства са с най-добър ефект. При по-тежко протичащи астматични пристъпи се прилагат и инхалаторни кортикостероиди.

Тъй като, в основата на астматичния пристъп стои алергична реакция, е важно прилагането на различни групи противоалергични средства. Едни такива лекарствени средства са антихистамините, които се използват за справяне със симптоми като сърбеж, кашлица, хрема и оток на меките тъкани на лицето.

Усложнения

Алергичната астма е заболяване, което може да протича с различна тежест. При някои пациенти дори може да бъде животозастрашащо поради риска от настъпване на различни усложнения. Сред най-честите усложнения на астма са:

• Неясна реч
• Анафилактичен шок
• Безпокойство
• Оток на устата и лицето
• Едем на Квинке

Превенция

Алергичните астматични пристъпи не винаги могат да бъдат предотвратени. Възможно е значително да се намали техния брой и честота с избягване на установените алергени, които могат да доведат до пристъп. Освен това, от голямо значение е спазването на предписаното медикаментозно лечение.

Още информация по темата може да намерите в:

» Астма

Изображения: freepik.com