Астма с преобладаващ алергичен компонент МКБ J45.0

Астмата представлява хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, в което основна роля играят някои клетки като мастоцити, еозинофили, Т-клетки, макрофаги, неутрофили и епителни клетки. В засегнатите индивиди това възпаление причинява повтарящи се епизоди на затруднено дишане, задух, стягане в гърдите и кашлица, особено през нощта или рано сутрин. Обструкцията на дихателните пътища е обратима спонтанни или след лечение. Заболяването се характеризира със свръхчувствителност към различни стимули.

Астма с преобладаващ алергичен компонент е най-често срещаният тип астма. Нарича се още атопична или екзогенна астма. Около 90% от децата с астма имат алергия. Възрастните пациенти, страдащи от алергична астма имат алергии в около 50% от случаите.

Заболяването се дължи на алергия към определени вещества, които се наричат алергени. Най-честите алергени са:

• полени от дървета, треви и плевели
• мухъл и плесен
• животински материи - козина, пера и др.
• домашен прах

Алергените не са единственият фактор, който може да влоши алергичната астма. Някои дразнители могат да предизвикат астматичен пристъп, въпреки че те не предизвикват алергична реакция. Такива са тютюнев дим, замърсен въздух, студен въздух, силни аромати или изпарения, парфюми, овлажнители за въздух и др.

Алергичната астма се характеризира със свръхчувствителност на дихателните пътища към дадени алергени. След като тези алергени постъпят в дихателните пътища настъпва свръхреакция на имунната система. Възниква бронхоспазъм. Дихателните пътища се възпаляват и се изпълват с гъста слуз. Основната задача на имунната система е да предпазва организма от бактерии и вируси. Въпреки това, при хората с алергии, част от имунната система е твърде чувствителна. Тя може да разпознае редица безвредни вещества като опасни за организма и да ги атакува. Когато организмът се сблъска с даден алерген, той произвежда антитела от клас IgE. Този защитен механизъм предизвиква алергична реакция на организма. Настъпва освобождаване на хистамин от мастоцитите, което води до оток и възпаление. В резултат на това възникват типичните за алергия симптоми, като хрема, сърбеж в очите и кихане. Чрез тях тялото се опитва да унищожи алергена.

Симптомите на алергична астма обикновено включват: кашлица, хрипове, недостиг на въздух, учестено дишане, стягане в гърдите.

Диагнозата се основава на клиничната картина и физикалното изследване. Прилагат се и кожни тестове на алергия, чрез които се установява към кой алерген е алергичен пациента. Лабораторните изследвания при атопична астма могат да установят увеличени еозинофили в кръвта, повишени стойности на общи или специфични имуноглобулини от клас IgE.

Лечението на асмата с преобладаващ алергичен компонент трябва да започне с отстраняване на алергена, хипосенсибилизация - изразява се в многократно подкожно инжектиране на алергена в постепенно повишаващи се дози. С това се цели постигане на имунен толеранс (поносимост към алергена). Основните фармакологични препарати включват кромолините, инхалаторни стероиди, левкотриенови инхибитори, бета2-инхибитори, антихолинергици.

Алергичната астма понякога се съчетава с алергичен бронхит. Алергичният бронхит е заболяване, което се дължи на тежка алергия. В резултат на това настъпва реакция на имунната система.
Алергиите често са причина за хроничен бронхит, така че хроничният бронхит се нарича още алергичен бронхит. Главният симптом на алергичния бронхит е дневната кашлица, която продължава най-малко три месеца. Интензитетът на кашлицата може да бъде различен при различните пациенти. Храчки може да има, но те не са задължителни. Често се наблюдава недостиг на въздух, който обикновено се задълбочава с течение на времето. Други възможни симптоми включват наличие на хрипове, умора, възпалено гърло, главоболие, болки в гърдите, цианоза, подути устни. Алергичният бронхит се причинява от различни екзогенни и ендогенни фактори, а именно: тютюнев дим, прах, химикали, замърсяване, мухъл, животински материи, наследственост. Диагнозата се поставя на базата на медицинската анамнеза, физикално изследване, рентгенография, КТ, белодробен функционален тест. Лечението се извършва с бронходилататори, кортикостероиди и при нужда - кислородотерапия. Алергичният бронхит е хронично заболяване, което може да доведе до някои усложнения като ХОББ, тежък задух, дихателна недостатъчност и дори смърт.

Съществува връзка също между астма и алергичен ринит. Пациентите с алергичен ринит имат при пъти по-голям риск от развитие на астма в сравнение с тези, които нямат алергичен ринит. Алергичният ринит често предхожда астмата, което предполага, че заболяванията на горните дихателни пътища са рисков фактор за астма. Алергичният ринит и астмата са възпалителни заболявания и се характеризират с възпалителни инфилтрати от еозинофили, Т-клетки и мастоцити, които освобождават медиатори на възпалението. Лечението на алергичния ринит подобрява симптомите на астма.