Неалергична астма МКБ J45.1

Астмата представлява хронично заболяване на респираторния тракт, при което долните дихателни пътища (основно засегнато бронхиалното дърво) се възпаляват, запушват и стесняват. Тези локални патологични промени водят до появата на различни симптоми, сред които са кашлица, хрипове, задух и стягане в гърдите.

Астмата е сред най-често срещаните респираторни заболявания, като засяга повече от 25 милиона души само в САЩ, като тези епидемиологични данни са от 2009 г. Астмата е комплексно заболяване, което може да бъде причинено от множество различни фактори, като за някои от тях само се предполага, че са евентуални причини за нейната поява. Поради тази причина, астма основно се разделя на два основни вида:

• Алергична астма
• Неалергична астма (идиосинкратична астма, ендогенна неалергична астма)

При диагностицирана астма, първата стъпка в справянето с това състояние е установяване на точната форма на астма и евентуално избягване на факторите, които могат да доведат до обостряне на заболяването. Неалергичната астма или неатопичната, е вид астма, която не е свързана с алергична реакция спрямо полени или прах, и е значително по-рядко срещана от алергичната. Точните причини за нейната поява не са установени, но обикновено се появява по-късно и симптомите могат да бъдат тежки.

Честота

Астмата е световно значимо, незаразно заболяване с големи последици за общественото здраве както за деца, така и за възрастни, включително висока заболеваемост и смъртност при тежките случаи. Докато честотата и разпространението на астмата са по-високи при децата, заболеваемостта и смъртността при астма са по-високи при възрастни. Глобална епидемия се наблюдава както при деца, така и при възрастни от астма, като с всяка изминала година се увеличава броят на заболелите индивиди. За неалергичната астма е характерно, че за разлика от алергичната, по-често се проявява късно и много рядко засяга деца и подрастващи. Въпреки това, тя също може да протече с голяма тежест и да доведе до сериозни усложнения.

Причини

Точната причина за неалергична астма не е напълно изяснена. Експертите смятат, че нейната етиология е комплексна и обхваща различни генетични и екологични фактори. По време на пристъп мускулите в дихателните пътища се удебеляват и мембраните, покриващи бронхите, се възпаляват и образуват плътен секрет, който води до бронхообструкция. Свиването на гладката мускулатура на бронхите и задръжката на секрети стоят в основата на астматичния пристъп.

За разлика от алергичната астма, която причинява от общоизвестни алергени, неалергичната може да бъде причинена от широк спектър фактори, които не са свързани с алергии. Сред най-честите причини за неалергична астма са:

• Стрес
• Безпокойство
• Климатични промени
• Студен и сух въздух
• Цигарен дим
• Замърсяване на въздуха
• Тежко физическо натоварване
• Медикаменти (НСПВС)
• Рефлукс на стомашно съдържимо
• Химикали и аромати

Определянето на точните тригери на неалергична астма понякога представлява голяма трудност и поради тази причина, повечето от пациентите остават с неопределена етиология на заболяването. Понякога при част от пациентите, етиологията на заболяването може да бъде комплексна.

Симптоми

Астматичният пристъп може да се случи по всяко време. Неговата продължителност може да варира от няколко секунди, до най-тежките случаи на астма, които могат да продължат с дни. По време на пристъп дихателните пътища се възпаляват, стесняват и изпълват с гъсти секрети, което затруднява дишането. Обикновено не се наблюдават разлики в клиничното протичане на неалергична и алергична астма. Сред най-честите симптоми са:

• Кашлица
• Хрипове
• Задух
• Стягане в гърдите
• Учестено дишане
• Шумно дишане

Диагноза

Диагностицирането на неалергична астма става на базата на характерните клинични прояви на заболяването, както и установени отклонения в стойностите при функционално изследване на белите дробове. Важно е да се знае, че пациентите с астма извън пристъп, са без абсолютно никакви отклонения и проявени симптоми. Именно затова, за диагностициране се използват обременяващи тестове при спирометрично изследване. За диагностицирането обикновено се следват следните стъпки:

• Физикален преглед - при физикалното изследване се установява хиперсонорен тон при перкусия, изострено или отслабено везикуларно дишане с наличие на сухи, свиркащи хрипове, ангажиращи целия бял дроб.
• Рентгеново изследване - рентгенографията може да показва просветляване на белия дроб, но могат да се наблюдават и ивичести сенки, ако причинителят е вирусен агент или различни по форма сенки, ако се касае за бактериален причинител.
• Спирометрия - функционалното изследване на белите дробове се използва при пациенти над 6-годишна възраст, тъй като при по-малките то е много трудно приложимо. Обременяващите тестове се използват при пациенти извън пристъп, като при всички хора със съмнение за астма се следят стойностите на форсиран експираторен обем (ФЕО1).

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза при неалергична астма основно се прави с алергичната. Алергичната е много по-често срещана сред хората, като основно се проявява още в ранна детска възраст. Докато, неалергичната се проявява късно и има тенденция да протича по-тежко. За алергичната астма е известно, че се причинява от общоизвестни алергени, които водят до имунна реакция на прекомерна секреция на имуноглобулин Е в тялото. При неалергичната астма няма повишаване на нивата на имуноглобулините, тъй като в нейния механизъм не е включена имунната система. Въпреки всичките изброени различия, експертите са на мнение, че между двата вида астма съществуват повече прилики.

Лечение

Засега няма точно конкретно лечение на неалергична астма. Въпреки това, всичките лечебни мероприятия се използват за овладяване на пристъп, както и избягване на евентуални бъдещи такива. За разлика от алергичната астма, при пациентите с неалергична се наблюдава отрицателен кожен алергологичен тест (организма не реагира на алергени). По този повод прилагането на антиалергични медикаменти е без ефект при тези болни. За справяне с неалергична астма и пристъп се прилагат две основни групи медикаменти:

• дългодействащи, за контролиране на състоянието (бета2-агонисти)
• бързодействащи с краткотрайно действие, използвани основно при пристъп

Важно е установяване на конкретните тригери на пристъп при пациентите, тъй като избягването им води до липса, на каквато и да е симптоматика. След като са установени точните причини, е нужно пациентите да:

• Често миене на ръцете
• Предпазване от тежка физическа дейност
• Избягване на дразнители от околната среда
• Избягване на емоционални и стресови ситуации
• Предпазване от заразно болни хора

Въпреки това, някои тригери, сред които са и различни хормонални промени, случващи се по време на менструален цикъл, са изключително трудни за избягване.

Прогноза

Пациентите с неалергична астма е нужно да приемат предписаните им лекарства, както и да избягват евентуалните тригери на пристъп на астма. Тези пристъпи протичат с различна тежест и понякога могат да доведат до хоспитализация. Ако не бъдат контролирани, могат да бъдат животозастрашаващи. При не много добър контрол на астмата, това има отражение върху качеството на живот на пациентите. Въпреки това, тези пациенти могат да напълно нормален живот.

Още информация по темата може да намерите в:

» Астма

Изображения: freepik.com