Поставяне и регулиране на система за вливане МКБ Z45.1

Система за вливане се използва в случаите, когато е необходимо да се внесат в организма на болния различни хранителни вещества или лекарства, като инсулин или други хормони, антибиотици, химиотерапевтични лекарства или обезболяващи. Обикновено инфузиите (вливанията) са венозни, въпреки че са възможни и други начини на приложение –  подкожни, артериални и епидурални инфузии.

Рубриката поставяне и регулиране на система за вливане включва всички етапи от поставянето на венозен източник на пациента до включването и регулирането на инфузионната система. Инфузионните помпи могат да доставят течности в големи или малки количества.

Някои инфузионни помпи са предназначени главно за употреба в болничното заведение, а други са проектирани да бъдат преносими. Най-често използваните инфузионни помпи:

1. Ентерална помпа — използва се за доставяне на течни хранителни вещества и лекарства в храносмилателния тракт на пациента.
2. Помпа за контролирана аналгезия (обезболяване) на пациента (РСА) — използва се за доставяне на лекарства срещу болката, която позволява на пациентите самостоятелно да прилагат контролирано количество лекарства.
3. Инсулинова помпа — помпа, която се използва за доставяне на инсулин на пациенти с диабет. Инсулиновите помпи често се използват в домашни условия.

Първо трябва да се осигури съдов достъп като се спазват правилата за стерилност. Най-често се поставя абокат на периферни съдове, намиращи се по предмишниците на болния. Понякога може да се наложи поставянето му на други места, като долни крайници, областта на гърдите и други.

Когато не може да се намери периферен венозен източник, се налага поставянето на централен венозен катетър. Има различни централни венозни източници:

• периферен централен катетър – той се поставя през периферна вена, най-често на предмишницата и достига до сърцето;
• централен венозен катетър – той се поставя в голяма вена в областта на шията или крака;
• порт катетър – устройство, което се вкарва във вена на шията или рамото. Портът се състои от корпус, който е свързан чрез тънка тръбичка с някоя от вените.

Системата за венозно вливане се използва в случаите, когато пациентът не приема достатъчно течности през устата, има големи загуби на течности и електролити, предстои му операция или при други като:

• масивна хемолиза на еритроцитите
• шоково състояние;
• обилни повръщания или упорита диария
• при масивни изгаряния, травматични увреди, големи кръвозагуби, тежки отравяния и други

Има определени изискванията към инфузионните разтвори, които се прилагат. Те трябва да бъдат:

• стерилни;
• с подходяща температура;
• годни за употреба;
• използвани скоро след отварянето им, да не престояват дълго време.

Инфузионните разтвори са различни видове. Според осмоларитета биват:

• изотонични – при тях осмотичното налягане е същото, каквото е това на кръвта
• хипотонични - осмотичното им налягане е по-малко от това на кръвта
• хипертонични - тяхното осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта

Според състава си се подразделят на:

• колоидни разтвори — използват се при обемно заместване на кръвта и плазмата
• инфузии за парентерално хранене — белтъчни разтвори, въглехидратни разтвори, мастни и други

Банките, които се вливат интравенозно, могат да се включат за различно време да текат на бавно, умерено или струйно. Друг метод за поставяне и регулиране на система за вливане е чрез включването на инфузионна помпа (перфузор). Този метод се използва за вливане на течности или лекарства, които не трябва да се прилагат чрез банки или ръчно от медицинския персонал.

Чрез перфузора може да се зададе скорост за вливане на съответното лекарство. Може да се настрои най-малко на 0,1 мл на час инфузия. Това е твърде малко количество вещество за капково приложение. Също така перфузорите са удобни, когато е нужна постоянна инфузия на лекарство за пациента. Чрез перфузорите може да се контролира прецизното инжектиране на лекарствено вещество.