Кръвотечение, некласифицирано другаде МКБ R58

Кръвотечението  бива външно (напр. при травми) и вътрешно (при увреждане на вътрешните органи). Различаваме стомашно-чревни кръвотечения (при язва, тумори), белодробни (карцином, туберкулоза), маточни (след раждане) и др. В зависимост от засегнатия съд кръвотеченията биват артериални, венозни и капилярни, като най-опасни са артериалните кръвотечения.

Съобразно мястото на появата си някои кръвотечения имат специални наименования: от стомаха - haemathemesis, от носа - epistaxis, от белите дробове - haemoptoe, от пикочните пътища - haematuria, от матката - metrorrhagia и др.

Основни звена в патогенезата:

• Намаление на обема на циркулиращата кръв (хиповолемия);

• Понижение на артериалното кръвно налягане (хипотензия);

• Хипоксемия;

• Хипоксия на органите и тъканите.

Защитно - приспособителни реакции.

Те са бързи и бавни:

• Бързи - спазъм на периферните съдове, изхвърляне на депонираната кръв, преразпределение на съдовия тонус, увеличаване минутния обем на сърцето, учестяване и задълбочаване на дишането, които способстват за повишаване на пониженото артериално налягане и подобряване кръвоснабдяването на мозъка и сърцето. За възстановяване обема на циркулиращата кръв е от значение не само преразпределението на кръвта, но и постъпването на междутъканна течност в съдовете;

• За бавна компенсация приемаме стимулираната на 4-5 денонощие след кръвозагубата под влияние на хуморалния фактор еритропоетин еритропоеза. В последно време се споменава от някои автори и за стимулиращ белия кръвен ред специфичен хуморален фактор - тромбопоетин. Броят на ретикулоцитите в периферната кръв нараства. Най-общо, приспособителните реакции при кръвозагуба можем да разделим на: сърдечно-съдови, дихателни, кръвни, тъканни и такива, обусловени от ендокринните жлези (с последните се обяснява хиперкатехоламинемията).

Основните нарушени функции при кръвозагубата включват:

• Смущения в обмяната на веществата;

• Смущения в коровата регулация на функциите и всички компенсаторни механизми;

• Дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност;

• Смущения в обмяната на веществата обуславят тежко кислородно гладуване, което може да доведе до смърт от парализа на дихателния център.

Изходът зависи от количеството загубена кръв, скоростта на изтичането й, съвършенството на компенсаторните механизми, пола, възрастта, реактивността на организма и др.
Бързата загуба на 1/3 от обема на кръвта води до смърт. Загубата на ½ от общото количество на кръвта дори когато настъпва бавно, е също несъвместима с живота. Хронични малки кръвозагуби се понасят по-леко от организма. Чувствителността към кръвозагуба нараства през време на гладуване, охлаждане, прегряване, инфекциозни заболявания, болева и психична травма, в състояние на дълбока наркоза. Децата понасят кръвозагубата по-тежко от възрастните, което се обяснява с недостатъчността на компенсаторните реакции, с несъвършенството на сърдечно-съдовата и нервна системи и незрелост на съсирващата система на кръвта, особено в периода непосредствено след раждането и кърмаческата възраст. Без опасност за живота възрастният човек може да загуби еднократно повече от 20 % от обема на циркулиращата кръв. При трайно понижение на кръвното налягане под 60 mmHg възниква състояние на колапс.