Грижа за изкуствено влагалище МКБ Z43.7

Женските полови органи се развиват по време на ембрионалния период. Всяко нарушение в този етап може да доведе до появата на различни аномалии в тях. Процедурата по изграждане на изкуствено влагалище се предприема в случаите на вродена липса на такова или при хора, желаещи да сменят пола си.

Жените с вродена агенезия (липса) на влагалище са с две "Х" (полови) хромозоми и останалите полови органи не са засегнати, но тази аномалия води до невъзможност да се води нормален полов живот. В тези случаи се предприема процедура по изграждане на влагалище, за да се възстанови нормалната полова функция на жената.

Мъжете, които желаят да сменят пола си, също могат да се подложат на процедура по изграждане на изкуствено влагалище. Операцията е сложна и се извършва на няколко етапа, като по специален начин кожата на пениса се обръща навътре и на по-късен етап това позволява да се изгради влагалището.

Грижата за изкуственото влагалище в ранния постоперативен период включва:

• спазване на лична хигиена;
• правят се специални превръзки и промивки, които да предотвратят евентуална инфекция;
• наблюдаване на оперативната рана и шевове.

През първия месец пациента може да изпитва затруднения при заемане на седнало положение, затова се препоръчва използването на възглавница с отвор в средата, върху която да сяда. Трябва да се избягва тежката физическа дейност за период от 6 седмици, а плуването и каране на колело - за по-дълъг период от време (3 месеца). Пациентката може да си взима душ, но трябва да е внимава с гениталната област и да я подсушава, за да зарасне правилно и по-бързо.

Подуването на големите срамни устни е нормално и постепенно ще отмине (6-8 седмици). Отокът може да се влоши ако пациента заема седнало или изправено положение за дълъг период от време. За да се намали може да използва лед, но не се слага директно върху кожата, а се поставя в торбичка за около 20 минути. Това може да се прави всеки ден, докато отокът не отмине.

Пациентката може да възобнови сексуалната си активност след 3 месеца, освен ако няма усложнения. Ако има такива се налага консултация с лекуващия лекар. Преди и след всеки контакт с гениталната област ръцете трябва да са дезинфекцирани. След тоалетна избърсването се извършва в посока отпред назад, за да се избегне инфекция на влагалището. Не се препоръчва носенето на прекалено тесни дрехи в областта, защото при допира им с кожата може да се разпространи инфекцията.

Появата на кафяво-жълтеникаво вагинално течение е нормално и отминава след 4-6 седмици. В началото се появява леко кръвотечение и може да продължи до 8 седмици след операцията. Спазването на добра лична хигиена намалява риска от кървене. Тютюнопушенето трябва да се прекрати за един месец след операцията, защото може да попречи на възстановителния процес.

След процедурата, заради анестезията пациента изпитва гадене и се приемат медикаменти (антиеметици), както и такива срещу болката. Хранителни вещества се приемат в течна форма и постепенно се преминава към консумация на по-твърди храни.

В грижата за изкуственото влагалище се включва и използването на дилататор. След като гениталната област е зараснала и шевовете са премахнати, е необходимо да се извършва редовно разширяване на областта с него, за да се запази отворено влагалището след операцията. Воденето на активен полов живот също спомага за поддържане на отвора на влагалището. Дилатация не се налага в случаите, когато влагалището е изградено от бедрена мускулатура или долната част на корема. Съществуват специални правила за използването на дилататор:

• Преди поставянето във влагалището дилататорът трябва да е чист. Използва се топла вода и антибактериален сапун.
• Използва се специален лубрикант, който да е подходящ за влагалището (на водна основа).
• Избягват се лубриканти на силиконова основа.
• Дилататорът се поставя под ъгъл 45 градуса във влагалището, докато застане пред срамната кост (пубис).
• Ако пациентката усети голямо съпротивление или болка трябва да се прекрати поставянето му.
• Ако липсват оплаквания дилататорът трябва да стои вътре в рамките на 10 минути.
• Разширяването се извършва 3 пъти дневно, в продължение на 3 месеца.
• След този период се използва друг по-голям дилататор за следващите 3 месеца. Тук дилататорът се използва веднъж дневно за 10 минути. От 6-ти до 9-ти месец той се използва 1 път през ден за 10 минути, а след 9-тия месец – 1-2 пъти седмично.
• След всяка дилатация влагалищният канал се почиства.
• Дилатацията трябва да продължи поне 1 година.

Ако влагалището започне да се стеснява, това може да се дължи на неадекватна дилатация и се налага увеличаване на честотата на дилатацията. Някои жени се оплакват от факта, че губят усещането си за контракция на вагиналната мускулатура.