Токсично въздействие на халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди МКБ T53

Въглеводородите са хетерогенна група от органични вещества, които са съставени предимно от въглеродни и водородни молекули. Те са широко разпространени в съвременното общество. Въглеводородите могат да бъдат класифицирани като алифатни, при които въглеродните части са подредени в права или разклонена верига, или ароматни, при които въглеродните части са подредени в кръг.

Халогенирани въглеводороди са подгрупа на въглеводородите, които съдържат един или повече халогени (флуор, хлор, бром, йод). Най-важните халогенирани въглеводороди включват: тетрахлорметан, трихлоретилен, тетрахлоретилен, трихлоретан, хлороформ и метилен хлорид.

Токсично въздействие на халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди може да повлияе на много различни органи, като централната нервна система и белите дробове са най-често засегнатите структури. Химичните свойства на отделните въглеводороди определят специфична токсичност, докато дозата и начина на прием - кои органи са изложени на токсичност. Халогенираните въглеводороди имат потенциал да предизвикват широк спектър от токсичност.

Употребата за развлечение на вдишване на въглеводороди и други летливи разтворители с цел на създаване на еуфорично състояние става все по-честа. Други причина за експозиция на въглеводороди е случайно излагане. Това е най-често срещаният тип експозиция и често засяга деца. Друг вид експозиция е този в работна среда - най-често индустриална, като най-разпространено е излагане чрез кожата или инхалация на изпарения. Умишлената експозиция обикновено включва консумация на голямо количество въглеводород за перорално поглъщане по време на опит за самоубийство.

Токсичността на въглеводородите е пряко свързана с техните физични свойства, по-специално вискозитета, изменчивостта, повърхностното напрежение и химическа активност на страничните вериги. Вискозитетът е мярка за съпротивление на потока. Вещества с нисък вискозитет са свързани с по-голям шанс за аспирация.

Повърхностното напрежение е кохерентната сила между молекулите и подобно на вискозитета е обратнопропорционално на риска от аспирация. Изменчивостта е тенденцията за течност да се превърне в газ. Въглеводороди с висока изменчивост могат да се изпаряват и да изместват кислорода, което може да доведе до преходно състояние на хипоксия.

Токсично въздействие на халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди в резултат на експозиция може да се раздели на няколко синдрома в зависимост от това кой орган или система предимно е засегнат. Органи и системи, които могат да бъдат засегнати от въглеводородно излагане, включват: белодробна, нервна, сърдечно-съдова, стомашно-чревна и хематологична системи, както и черен дроб, бъбреци и кожа.

Дихателната система е една от най-често засегнатите системи. Белодробните усложнения, особено аспирация, са най-често докладваните нежелани ефекти при въглеводородна експозиция. Въпреки че повечето алифатни въглеводороди имат малка гастроинтестинална абсорбция, аспирация се появява често в началото или по-късно, когато пациентът кашля или повръща, като по този начин предизвика белодробни ефекти. След аспириране въглеводородите могат да причинят тежка пневмония.

Директният токсичен ефект на въглеводородите върху белодробния паренхим води до въглероден пневмонит. Пневмоцити тип II са най-засегнато, което води до намаляване на синтеза на сърфактант. Това предизвиква алвеоларен колапс, несъответствие на вентилация-перфузия и хипоксемия. Впоследствие може да възникне хеморагичен алвеолит - около 3 дни след поглъщане.

Крайният резултат от аспирация на въглеводороди е интерстициално възпаление, интраалвеоларен кръвоизлив и оток, хиперемия, бронхиална некроза и съдова некроза. Редки белодробни усложнения включват развитие на пневмоторакс, пневматоцеле или бронхоплеврална фистула.

Токсичността на централната нервна система може да доведе до няколко механизма, включително директно увреждане на мозъка или косвено в резултат на тежка хипоксия или задушаване. Основно токсичните ефекти на тези вещества се изразяват с депресия на централната нервна система. Много от въглеводородите, които засягат пряко централната нервна система, могат да си проправят път през кръвно-мозъчната бариера, тъй като някои въглеводороди са силно липофилни.

Продължителна експозиция на въглеводороди може да доведе до дегенерация на бялото вещество (левкоенцефалопатия) и атрофия. Освен това продължителното излагане на някои въглеводороди (например, п-хексан) може да причини периферна невропатия, замъглено зрение, сензорно увреждане, мускулна атрофия и паркинсонизъм.

Излагането на въглеводороди може да доведе до кардиотоксичност. Най-важното е, че миокардът става чувствителен към ефектите на катехоламините, които могат да предразполагат пациента към тахиаритмия, което може да доведе до синкоп или внезапна смърт.

Много от въглеводородите при експозиция създават усещане за парене, тъй като те дразнят стомашно-чревния тракт. Повръщане е било докладвано в около 35 % от всички въглеводородни експозиции.

Хлорираните въглеводороди, по-специално тетрахлорметан, са хепатотоксични. Обикновено хепатотоксичността се развива след първата фаза на въглеводородния метаболизъм, чрез която се индуцира образуването на свободни радикали. Впоследствие тези свободни радикали се свързват с чернодробните макромолекули и в крайна сметка предизвикат липидна пероксидация. Този метаболит създава ковалентна връзка с чернодробните макромолекули, като по този начин се инициира липидната пероксидация. Моделът на общата хистопатология е центрилобуларна некроза.

Някои въглеводороди могат да доведат до дистална бъбречна тубулна ацидоза.

Продължителното излагане на някои ароматни въглеводороди може да доведе до повишен риск от апластична анемия, множествена миелома и остра миелогенна левкемия. След остра експозиция на поглъщане на различни видове въглеводороди е докладване хемолиза.

В случаи на съмнение за въглеводородна интоксикация е важно да се определи агентът, начинът на приемане (например орално, кожно, инхалация), количеството вещество, както и времето на приемане.

Белите дробове са основното място на токсично въздействие на халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди в резултат на експозиция. Белодробната токсичност най-често се случва след поглъщане и последваща аспирация на въглеводорода. Респираторни симптоми (например кашлица, задавяне, задушаване) обикновено възникват 30 минути след експозицията, но често могат да се забавят няколко часа. Много от пациентите развиват временна кашлица. Продължителна кашлица и хипоксия възникват при аспирация. Липса на кашлица не изключва възможността от аспирация.

Най-честите симптоми на централната нервна система включват: главоболие, сънливост, световъртеж, объркване, нарушено равновесие и координация, замаяност и променено психичното състояние. Неспецифични симптоми като слабост и умора могат също да бъдат наблюдавани. Тъй като много от разтворителите са силно липофилни експозицията причинява преходна еуфория. При продължително излагане на някои ароматни въглеводороди може да възникне аксонопатия. Това периферна невропатия обикновено започва в крайниците и след това прогресира проксимално.

Пациентът може да се оплаква от задух или синкоп. Освен това поради чувствителността на миокарда към катехоламини, сравнително млади и здрави преди това пациенти могат да получат пълен сърдечен арест, например след като е изплашен внезапно или след напрегнати спортни събития.

Този синдром на внезапна смърт причинява камерно мъждене или камерна тахикардия след голяма катехоламинова експозиция на миокарда, който вече е чувствителен към ефектите на катехоламините. Този синдром възниква често след излагане на халогенирани въглеводороди.

Гадене, повръщане и болки в гърлото са често срещани, но са сравнително леки. Местните реакции като усещане за парене в устата, сърбеж или обрив около устата не са чести и обикновено са леки. Диария, мелена и хематемеза са рядкост.

Синдромите в резултат на токсично въздействие на халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди се проявяват с:

• респираторен синдром - кашлица, задавяне, тахипнея, хемоптиза, хрипове, свиркане на гърдите, хипоксия, цианоза
• сърдечно-съдов синдром - тахикардия, аритмия, хипотония
• неврологичен синдром - главоболие, атаксия, слабост, летаргия до кома, гърчове
• гастроинтестинален синдром - гадене, повръщане, дразнене на стомашно-чревния тракт
• дермален синдром - еритема, мехури, болка, дерматит, дразнене на кожата