Трихлоретилен МКБ T53.2
Трихлоретиленът (трихлоретен) е бистра, със сладък аромат течност, която се използва често като индустриален разтворител.
Трихлоретиленът се абсорбира лесно след експозиция чрез вдишване или поглъщане и до известна степен при контакт с кожата. Абсорбцията на трихлоретилен се разпределя в целия организъм.
След абсорбция трихлоретиленът се разпространява във всички тъкани и лесно преминава плацентата и кръвно-мозъчната бариера. Високите концентрации на трихлоретилен сe натрупват в мастната тъкан поради неговата висока липоразтворимост.
Основно се метаболизира в черния дроб и в много по-малка степен в други тъкани, включително белите дробове. Главният метаболитен път е окисление от цитохром P-450. Основните метаболити са трихлороетанол, трихлороетанол глюкуронид и трихлороцетна киселина. Алкохолът може да повлияе метаболизма на трихлоретилен. Трихлоретиленът се отделя непроменен чрез белите дробове и като метаболити в урината.
Основният ефект след остро излагане на трихлоретилен е токсичността за централната нервна система, проявяваща се в два етапа - фаза на възбуждане и фазата на депресия. Симптомите в първата фаза включват: еуфория, безпокойство, раздразнителност, объркване, главоболие, гадене, повръщане и виене на свят. Последващото потискане на централната нервна система (втората фаза) се характеризира със загуба на координацията, сънливост, кома, респираторна депресия и в тежки случаи води до смърт.
Излагането на трихлоретилен може да причини сърдечни ефекти, включително предсърдно и камерни екстрасистоли, тахикардия и камерни фибрилации. Случаи на внезапна смърт поради спиране на сърдечната дейност са докладвани при пациенти, изложени на високи нива на трихлоретилен.
Вдишване или поглъщане на токсичното вещество води до тежка остра токсичност, описана по-горе. Освен това инхалацията на изпарения на трихлоретилен може да причини дразнене на дихателните пътища, диспнея, белодробен оток, бъбречни и чернодробни увреждания.
Ефектите след поглъщане на трихлоретилен включват диспепсия, дисфагия, гастрит, диария, жълтеница, халюцинации, частична парализа и циркулаторен колапс.
Дермалната експозиция на трихлоретилен предизвиква дразнене с еритема. Продължителен контакт с кожата може да причини силно дразнене и изгаряния с мехури.
Попадане на трихлоретиленова течност в очите може да предизвика повреди по повърхността на роговицата. При тежки случаи очна експозиция на високи концентрации на трихлоретиленови пари или течност води до изгаряния на клепачите, конюнктивата и роговицата.
Хронична експозиция чрез вдишване на трихлоретилен може да причини неврологични ефекти, включително умора, световъртеж, замайване, главоболие и нарушена способност за концентрация. Други токсични ефекти върху централната нервна система включват промени в настроението, тригеминална невропатия, увреждане на черепни нерви, нарушена акустично-двигателната функция и психотично поведение с нарушена когнитивната функция. Установяват се чернодробни и бъбречни увреди.
Има ограничени данни по отношение на последиците за здравето при хронична перорална експозиция на трихлоретилен. Редица изследвания са се опитали да преценят неблагоприятните последици за здравето, свързани с потреблението на питейна вода, замърсена с трихлоретилен. Резултатите от тях включват сърдечни, стомашно-чревни, чернодробни и имунологични реакции.
Хроничното излагане на кожата може да доведе до развитието на еритематозен, ексудативен, везикуларен, екзематозен или ексфолиативен дерматит.
Трихлоретиленът е класифициран като възможен канцероген за човека. Няма доказателства, че трихлоретиленът причинява значителна репродуктивна токсичност.
Още информация може да прочетете тук:
Коментари към Трихлоретилен МКБ T53.2