Хлороформ МКБ T53.1

Хлороформът е безцветна течност с приятен, недразнещ аромат и леко сладък вкус. В миналото хлороформът се е използвал като инхалаторен анестетик по време на операция. Днес той се използва за получаването на други химикали, в химическата индустрия, в промишлеността. Други имена за хлороформа са трихлорметан и трихлорид метил.

Хлороформът се абсорбира от белите дробове, стомашно-чревния тракт и кожата. Приблизително 60 - 80% от инхалирания хлороформ се абсорбира. След като се абсорбира, хлороформ се разпределя в целия организъм. Установени са високи концентрации на вдишан или погълнат хлороформ в мастната тъкан, мозъка, черния дроб, бъбреците, надбъбречните жлези и кръвта.

Хлороформът се метаболизира по оксидативни или редукционни цитохром P450 зависими пътища. Предполага се, че метаболизмът на хлороформ се случва основно по окислителен път. В присъствието на кислород (окислителен път) хлороформът претърпява окислително дехлориниране, за да се образува трихлорметанол, от който след това се получава фосген.

След хидролиза на фосгена се образува солна киселина и основният метаболит въглероден диоксид. Фосгенът също може да реагира с клетъчни макромолекули (например ензими, протеини или фосфолипиди), което води до образуването на ковалентни адукти. Те могат да попречат на молекулната функция, което може да доведе до загуба на клетъчната функция и клетъчна смърт.

При липса на кислород (редукционен път) основният метаболит е дихлорметил - свободен радикал, който е изключително реактивен и образува ковалентни адукти с микрозомални ензими и фосфолипидите. Това може да доведе до загуба на дейността на микрозомалните ензими и до липидна пероксидация.

Почти всички тъкани са в състояние да метаболизират хлороформ, като най-високите нива на метаболизъм са в черния дроб, бъбреците и носната лигавица. Хлороформът се отделя основно чрез белите дробове непроменен или под формата на метаболита въглероден диоксид.

Хлороформът води до прогресивно увреждане на централната нервна система. Остра експозиция на хлороформ може да предизвика системни ефекти като възбуда, гадене, повръщане, последвано от замайване, атаксия и сънливост. Хлороформът може да причини хипотония. Излагане на високи концентрации може да причини гърчове, кома и смърт поради респираторна недостатъчност или сърдечна аритмия.

Забавени последици от експозиция на хлороформ включват бъбречно и чернодробно увреждане (до 48 часа след експозиция). Симптомите включват отпадналост, гадене, повръщане, жълтеница, кома и в някои случаи до смърт. Некроза на черния дроб може да се появи в резултат на повишените концентрации на серумния билирубин и трансаминази. Бъбречна тубулна некроза и бъбречна дисфункция (анурия, протеинурия и уремия) са установени при индивиди, които са били изложени на инхалация на хлороформ.

Както вдишването, така и поглъщането на хлороформ могат да доведат до тежка остра токсичност, чиито симптоми са описани по-горе. Други реакции, установени след инхалация на хлороформ, включват хипотермия, потискане на подвижността на стомашно-чревния тракт, дихателна ацидоза, хипергликемия, кетоацидоза и увеличаване на броя на левкоцитите.

Локалните ефекти след вдишване на хлороформ включват задух и дразнене на носа и гърлото, а при поглъщане - усещане за парене на устата и гърлото. Установява се при поглъщане на хлороформ и гастроинтестинално дразнене с коремна болка, гадене, повръщане, диария.

След остра дермална експозиция на хлороформ локалните ефекти могат да включват дразнене и зачервяване, особено чувствителни области са като клепачите и врата. Продължителен контакт с кожата може да доведе до системна токсичност, дерматит и изгаряния.

Остра очна експозиция на парите на хлороформ може да предизвика усещане за парене, а излагането на хлороформна течност причинява пареща болка, сълзене, зачервяване и дразнене на конюнктивата. Обикновено възстановяването е бързо - в рамките на 1-3 дни.

Основните ефекти на хронично излагане чрез вдишване или поглъщане на хлороформ са хепатотоксичност и токсичност за централната нервна система. Увреждането на черния дроб може да се характеризира с токсичен хепатит, хепатомегалия, жълтеница.

Други токсични ефекти на хроничната експозиция са стомашно-чревен дистрес, гадене и повръщане без повишена температура, често уриниране.

Последиците, засягащи нервната система, включват: депресия, липса на концентрация, раздразнителност; по-рядко - налудничави мисли, халюцинации, психотични епизоди и гърчове.

Хлороформът е вероятен канцероген след продължително излагане. Хлороформът няма никакви значими мутагенни свойства. Няма налични данни за генотоксични ефекти и увреждане на репродуктивната способност в резултат на излагане на хлороформ.

Още информация може да прочетете тук:

Токсично въздействие на халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди мкб T53