Балансирани хромозомни преустройства и структурни маркери, некласифицирани другаде МКБ Q95

В рубриката балансирани хромозомни преустройства и структурни маркери, некласифицирани другаде, ще разгледаме вътрехромозомните аберации, междухромозомните аберации, както и маркерната хромозома.

Вътрехромозомните аберации представляват аномалии, които се срещат в една хромозома или в една хомоложна двойка. От своя страна тези аберации биват делеции, дупликации и инверсии.

Инверсиите възникват, когато има разкъсване в две ленти и сегментът между тях не се загубва, а се обръща на 180 градуса и се свързва в обратна посока.

Съществуват два типа инверсии - парацентрични, при които точките на разкъсване са в едното рамо на хромозомата, и перицентрични, когато разкъсванията са от двете страни на центромера. При първия вид формата на хромозомата не се променя и аберацията, ако е достатъчно голяма, може да се идентифицира само по лентовия образ на хромозомата.

Тъй като при инверсиите няма загуба на генетичен материал, повечето от носителите им са фенотипно здрави. Наблюдаваните отклонения във фенотипа при някои случаи могат да се обяснят с промяна в разположението на гените в този сегмент, т.нар. позиционен ефект, или с директно засягане на един или повече гени в мястото на разкъсването.

Основните последствия за носителите на инверсии са свързани с възможността да формират гамети с небалансиран хромозомен набор и да имат репродуктивни неблагополучия или деца с хромозомна болест. При по-големи инверсии вероятността за раждане на болно дете е по-голяма. Най-често се среща перицентричната инверсия на 9-ата хромозома, която в повечето случаи е без фенотипен ефект, тъй като се засяга хетерохроматинов район.

Повече информация за другите видове вътрехромозомни аномалии може да намерите тук:

• Дупликации, съчетани с други хромозомни преустройства МКБ Q92.5
• Монозомии и делеции на автозоми, некласифицирани другаде МКБ Q93

Аберации, при които две хромозоми обменят фрагменти, се наричат транслокации. Те представляват вид междухромозомно преустройство и се разделят основно на три типа:

• Tранслокации тип центрично сливане (Робертсонови)

Тези транслокации се формират между акроцентрични хромозоми от групите D и G. Две хромозоми от тези групи, хомоложни или нехомоложни, се разкъсват в центромерната област и дългите им рамена се съединяват като образуват дериватна хромозома.

Късите рамена на хромозомите обикновено се загубват при клетъчното делене, но тъй като носят главно множество копия на гени за рибозомна РНК, това не се отразява на фенотипа. Носителите на такава транслокация имат псевдодиплоиден набор с 45 хромозоми и нормален фенотип. Основните последствия са за неговото потомство, тъй като при мейозата съществува голяма вероятност за неправилно разделяне на хромозомите, участващи в транслокацията.

• Реципрочни транслокации

Наблюдават се при взаимна обмяна на терминални фрагменти, получени след разкъсване в късите или дългите рамена на две хромозоми. Такива транслокации могат да се формират между хромозоми от всички двойки, включително между автозоми и полови хромозоми. Носителите на този тип балансирани пренареждания са най-често фенотипно здрави, освен ако в мястото на разкъсването се получи микроделеция или се засегне локализиран там ген.

• Нереципрочни транслокации (инсерции)

При тези транслокации вътрешен фрагмент от една хромозома е вмъкнат в друга хромозома. Тьй като общо са необходими три разкъсвания в двете хромозоми, инсерциите се срещат сравнително по-рядко.

Към балансирани хромозомни преустройства и структурни маркери, некласифицирани другаде, спадат и маркерните хромозоми. Те се срещат в клетъчни култури, често в мозаично състояние и имитират бройна аберация, но всъщност са резултат от структурни преустройства.

Тези хромозоми обикновено са малки и могат да се образуват от транслокацията на късите рамена на акроцентрични хромозоми, особено често на 15-а хромозома. Маркерните хромозоми с по-големи размери, образувани от сложни преустройства между няколко хромозоми, могат да се наблюдават в злокачествено трансформирани клетъчни клонове.

Идентификацията на маркерните хромозоми често е затруднена и освен цитогенетичните лентови методи се налага и използване на молекулярно-цитогенетични техники с подходящи ДНК сонди.