Други вродени аномалии на гръбначния стълб, несвързани със сколиоза МКБ Q76.4

Основна част от човешкия скелет е гръбначният стълб. Той представлява дълго костно образувание, простиращо се от врата до опашната кост, като се изгражда от поредица кости, които се наричат прешлени. Основната функция на гръбначния стълб е защитата на гръбначния мозък. Гръбначният стълб също така осигурява опора на тялото, представлява залавно място за много мускули и разпределя телесното тегло в изправено положение и при извършване на движения.

Гръбнакът се изгражда от прешлени. Различните отдели на гръбначния стълб (шиен, гръден, поясен, кръстцов, опашен) се състоят от различен брой и вид прешлени. За шийния отдел прешлените са 7, за гръдния са 12, за поясния са 5, за кръстцовия са 5, а за опашния са най-често 4. Така общият брой на всички прешлени, изграждащи гръбначния стълб е 33.
Всеки прешлен се изгражда от тяло, дъга, израстъци и ставни повърхности, като структурата им се различава в зависимост от отдела на гръбначния стълб, който изграждат.

Тялото и дъгата формират прешления отвор. Заедно всички отвори на прешлените сформират гръбначномозъчния канал, в който се помества гръбначният мозък. Гръбначният мозък започва от големия тилен отвор на черепа (foramen magnum) и стига до нивото на втори или трети поясен прешлен.

Гръбначният стълб започва да се сформира около втората седмица на ембриогенезата, а се развива и вкостенява до около 25 годишна възраст. По време на този процес в неонаталния период е възможно да се случат грешки при образуването на гръбначния стълб, които да повлияят на последващото развитие на плода. Част от тези аномалии предизвикват изкривяване на гръбначния стълб наречено сколиоза, но други малформации не предизвикват сколиоза и съответно не се асоциират с това заболяване. Такива вродени аномалии на гръбначния стълб, несвързани със сколиоза са:

• липса на прешлен
• срастване на гръбначния стълб
• кифоза
• лордоза
• аномалия на лумбосакралната става и/или област
• хемивертебре
• платиспондилия

Вродена липса на прешлен

Първото заболяване от групата на Другите вродени аномалии на гръбначния стълб, несвързани със сколиоза е вродената липса на прешлен най-често се наблюдава отсъствие на поясен прешлен или на цялата кръстцова кост (os sacrum). Вроденото отсъствие на кръстцовата кост и лумбалните (поясните) прешлени е сравнително рядко явление. По-леките степени на тази аномалия могат да не предизвикат видими деформации по тялото и да се открият съвсем случайно по време на рентгенологично изследване.

По-тежките форми манифестират по-големи деформации и неврологични проблеми, които е невъзможно да бъдат пропуснати от лекаря или пациента. Признаците и симптомите на по-тежките случаи на липса на прешлен включват нисък ръст, неправилна форма на седалището, мускулна парализа, мускулна атрофия (намаляване размерите на мускулите) на долните крайници, деформации на краката и различна степен на загуба на чувствителност по продължение на крайниците.

Лечението варира според тежестта на измененията и броя прешлени или кости, които липсват. Хирургическата интервенция може да бъде с реконструктивна цел или да включва процедури за моделиране на различни нива от гръбначния стълб и последващо сливане на останалите прешлени.

В зависимост от тежестта възстановяването и крайните резултати могат да варират. Много пациенти с тази аномалия след края на оперативното лечение получават достатъчно стабилност, за да седят или да ходят с помощта на друг човек. Най-тежките форми от друга страна са много трудни за лечение и често са фатални.

Срастване на гръбначния стълб

Срастването на гръбначния стълб представлява сливане на два или повече прешлена. Тази аномалия може да се наблюдава по цялата дължина на гръбнака, като най-често се среща в шийния отдел, а в гръдния и поясния по-рядко. Сливането на два или повече съседни прешлена се среща като изолирана, често като съвсем случайна находка, но може и да бъде част от други заболявания с комбинация от дефекти.
Пример за такова заболяване е синдромът на Клипел-Файл (Klippel-Feil syndrome).

Синдром на Klippel-Feil

Синдромът на Klippel-Feil е костна аномалия, характеризираща се с необичайно срастване на два или повече шийни прешлена. Сливането е налице още от раждането. Поради това срастване при Клипел-Файл синдрома се получават три основни особености:

• къс врат
• ниско разположената коса на задната част от главата 
• ограничение на движенията в областта на шията

Повечето засегнати хора имат една или две от тези характерни особености. По-малко от половината от всички пациенти със синдром на Klippel-Feil имат всичките три класически признака на това състояние.

При хората със синдром на Клипел-Файл слетите прешлени могат да ограничат движенията в областта на шията и гърба, както и да доведат до хронични главоболия и мускулни болки. Хората с минимално костно засягане често имат по-малко проблеми в сравнение с индивиди с няколко засегнати прешлени. Скъсеният врат може да причини лека разлика в размера и формата на дясната или лявата страна на лицето (лицева асиметрия).

Травма на гръбначния стълб, като например падане или автомобилна катастрофа, може да влоши проблемите в зоната на удар. Сливането на шийните прешлени може да доведе до увреждане на невроните в главата, врата или гърба. С течение на времето индивидите със синдром на Клипел-Файл могат да развият стесняване на гръбначния канал (спинална стеноза) в областта на шията, което от своя страна да притиска или увреди гръбначния мозък.

Рядко аномалиите на гръбначномозъчните нерви (nervi spinales) могат да причинят анормални усещания или неволеви движения при хора със синдром на Клипел-Файл. Засегнатите лица могат да развият остеоартрит (дегенеративна ставна болест), около зоните на слетите прешлени или да изпитат болезнено неволно напрежение на шийните мускули (цервикална дистония). В допълнение към слетите шийни прешлени, хората с това състояние може да имат аномалии и в други прешлени. Много хора с този синдром имат необичайно странично изкривяване на гръбначния стълб (сколиоза), дължащо се на малформация на гръбначните прешлени, както и допълнително сливане на прешлени под областта на шията.

Хората със синдром на Клипел-Файл могат да имат голямо разнообразие от други малформации в допълнение към аномалиите на гръбначния стълб. Някои индивиди с това заболяване имат:

• затруднения със слуха
• аномалии на очите
• анормални бъбреци
• заболявания на репродуктивните органи
• сърдечни аномалии
• белодробни дефекти

Засегнатите лица могат да имат други скелетни дефекти като ръце или крака с различна дължина (несъответствие в дължината на крайника). Рядко могат да се наблюдават структурни мозъчни аномалии или някакъв вид вроден дефект, който възниква по време на развитието на мозъка и гръбначния мозък (дефект на невралната тръба) при хора със синдром на Клипел-Файл.

Честотата на този синдром е 1/40,000 новородени в световен мащаб. Смята се, че мутациите в гени GDF6, GDF3 или MEOX1 могат да причинят синдром на Клипел-Файл. Тези гени участват в правилното сформиране и развитие на костите. Белтъкът, произведен от гена GDF6, е необходим за образуването на кости и стави, включително и тези на гръбначния стълб. Протеинът, произведен от гена GDF3 участва в развитието на костите, но неговата точна роля е неясна.

Протеинът, произведен от гена MEOX1, наречен homeobox протеин МОХ-1, регулира процеса, който започва да отделя прешлените на гръбначния стълб един от друг по време на ембрионалното му развитие, тъй като преди това те са слети заедно.
GDF6 и GDF3 генните мутации, които причиняват синдром на Клипел-Файл, вероятно водят до намалена функция и производство на съответните протеини. МЕОХ1 генните мутации водят до пълна липса на homeobox протеин МОХ-1. Въпреки че протеините GDF6, GDF3 и homeobox протеините MOX-1 участват в развитието на костите, не е ясно как недостига на един от тези протеини води до непълно разделяне на шийните прешлени при хора със синдром на Клипел-Файл.

Когато синдромът на Клипел-Файл се причинява от мутации в гените GDF6 или GDF3, той се унаследява по автозомно-доминантен модел, което означава, че едно копие на мутиралия ген във всяка клетка е достатъчно, за да предизвика аномалията.
Когато се причинява от мутации в гена на MEOX1, синдромът на Клипел-Файл се унаследява в автозомно-рецесивен модел, което означава, че индивидът трябва да унаследи две променени копия на мутиралия ген във всяка клетка, за да бъде засегнат. Родителите на индивид с автозомно-рецесивно заболяване носят по едно копие на мутиралия ген, но те обикновено не показват признаци и симптоми на синдрома.

Синдромът на Клипел-Файл обикновено се диагностицира с помощта на рентгенологични, компютърно-томографски, ехографски и ядрено-магнитни изследвания (ЯМР). Този синдром може да предизвика широк спектър от други аномалии, включващи много части на тялото. Поради това са необходими голям брой първоначални изследвания, за да се открият допълнителни физически аномалии или болестни състояния.

Няма лечение за синдрома на Клипел-Файл. Терапията обикновено е насочена срещу симптомите на заболяването. В зависимост от характеристиките и тежестта на всеки пациент терапията е индивидуална, като тя може да продължи през целия период на живот. Необходима е внимателна оценка, последователни действия и координация с различни специалисти, за да се подобри резултатът и да се гарантира, че няма да бъде пропуснато друго придружаващо заболяване.
Съществуват различни консервативни терапии, включително използването на шийни яки, физиотерапия, нестероидни противовъзпалителни и различни болкоуспокояващи. Въпреки това, при много хора със синдром на Клипел-Файл симптомите са прогресивни поради дегенеративни промени, които настъпват в гръбначния стълб.

Възможно е да се наложи и хирургична интервенция по различни причини, включително постоянна болка, неврологични дефицит (нарушение в дейността на нервите), шийна нестабилност, притискане на гръбначния мозък или корекция на тежка сколиоза. Някои хора със синдрома на Клипел-Файл може да се нуждаят от операция за коригиране на други скелетни аномалии или такива, свързани със сърцето, бъбреците, ушите, очите или други части на тялото.

Кифода и лордоза

Гръбначният стълб при човека е съставен от три сегмента и погледнат отстрани има двойна S-образна форма. В шийната и поясната част извивката е напред и се нарича лордоза, а в гръдната и опашната извивката е назад и се нарича кифоза. Тези естествени изкривявания на гръбначния стълб са важни за баланса и помагат за изправения стоеж на тялото.

Ако някоя от извивките стане прекалено голяма или прекалено малка, запазването на нормалната поза на гърба е трудно. Въпреки че гръбначният стълб трябва да има естествена кифоза между 20 и 45 градуса, структурните аномалии могат да доведат до изкривяване, което да бъде извън този нормален диапазон. Докато медицинският термин за изкривяване, по-голямо от нормалното (повече от 50 градуса), всъщност е "хиперкифоза", терминът "кифоза" обикновено се използва от лекарите, за да се отнесе към клиничното състояние на прекомерно изкривяване в гръдния кош, водещо до закръглена форма на горната част на гърба.

Кифозата може да засегне пациенти от всички възрасти. Състоянието обаче е често срещано в юношеството, когато е периодът на бързо нарастване на костите.
Тежестта на кифозата може да варира. По принцип колкото по-голямо е изкривяването, толкова по-сериозно е състоянието на пациента. По-леките форми на тази аномалия могат да доведат до болки в областта на гърба. По-тежките изкривявания могат да причинят значителна деформация на гръбначния стълб и да доведат до видимо изкривяване или гърбица на пациента.

Вродената кифоза проявява още при раждането. Това се случва, когато гръбначният стълб не се развие нормално по време на вътреутробното развитие. Наблюдава се непълно развитие или разделяне на прешлените. Вродената кифоза обикновено се влошава с напредването на възрастта на детето.
Пациентите с вродена кифоза често се нуждаят от хирургично лечение в ранна детска възраст, за да се спре влошаването на изкривяването. Много често тези пациенти имат други допълнителни вродени дефекти, които засягат различни части на тялото, като сърцето и бъбреците.

За изследването на пациентите се използват методите на образната диагностика — рентгенография, компютър-томографско изследване и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). С наличните данни от образните изследвания лекуващият лекар може да прецени рисковете, степенна на изкривяване и последващото консервативно или оперативно изследване.

Лечението на вродената кифоза най-често бива оперативно, като целта е:

• намаляване ъгъла на изкривяване
• спиране на прогреса
• намаляване на болката в областта на гърба

"Сливането" или обединяването на прешлени е основният метод за лечение на вродената кифоза. Идеята е да се слеят заедно засегнатите прешлени, така че те да зараснат като една цяла и твърда кост. Сливането на прешлените ще намали степента на изкривяването и тъй като се елиминира движението между засегнатите анормални прешлени, е възможно да се помогне и за облекчаване на болката в гърба.

Ако кифозата се диагностицира рано, голяма част от пациентите могат да бъдат лекувани успешно без нуждата за извършване на операция. По този начин те ще могат да водят активен и здравословен живот. От друга страна, ако вродената кифоза не се лекува, прогресията на изкривяването може потенциално да доведе до проблеми в зряла възраст. При пациенти с кифоза са необходими редовни изследвания и прегледи за проследяване на състоянието.

Към другите вродени аномалии на гръбначния стълб, несвързани със сколиоза се включва и лордозата. Нормално гръбначният стълб има извивка напред в поясната област. Тази извивка се сформира през първите месеци от живота на индивида. Вследствие на патологични промени, въздействия или вродени аномалии това изкривяване може да се задълбочи. Прекомерното патологично извиване напред на гръбначния стълб в поясната област се нарича лордоза . Това прекомерно изкривяване на гръбнака може да придаде на седалищните части още по-осезаем и изпъкнал вид.
Лордозата може да се причини от:

• ахондроплазия на прешлените (нарушение във вкостяването на растежния хрущял, при което костите нарастват анормално и може да доведе до нисък ръст)
• спондилолистеза (разместване на прешлените един спрямо друг)
• вродени аномалии на прешлените

Всеки пациент може да изпитва симптомите по различен начин. Основната клинична характеристика на лордозата е по-изявеният и издаден вид на седалищните части. Симптомите варират в зависимост от това дали лордозата се проявява с други дефекти, като мускулна дистрофия (нарушение в структурата и функциите на мускулите), дисплазия (неправилно развитие) на тазобедрената става, нервно-мускулни нарушения или се манифестира без придружаващи заболявания. Част от тези симптоми включват болка в областта на гърба и долните крайници, неправилна стойка и намаляване на ръста.

Симптомите на лордоза могат да наподобяват други гръбначни заболявания или деформации, които може да са резултат от нараняване или инфекция, затова е добре да се извърши консултация с лекар.

Диагностицирането на лумбалната лордоза може да бъде трудно. Видимият признак на лордоза е необичайно голямото извиване на долната част на гърба и седалището като се създава илюзия, че пациентът издава стомаха и задните си части навън.

Точната диагноза се извършва чрез преглеждане на пълната медицинска история, физикален преглед и извършване на образно-диагностични изследвания на пациента. Рентгеновите изследвания се използват най-често за визуализиране, оценка и измерване на лумбалнато изкривяване. Рентгеновите снимки се правят в поне две проекции, като лекарят измерва оформеният ъгъл и преценя тежестта на лордозата.

В практиката се използват също и сцинтиграфски изследвания на костната система, за да се визуализират и оценят евентуално наличните дегенеративни и/или артритни промени в ставите, за откриване на костни заболявания и тумори, за да се определи причината за костна болка или възпаление. Този тест се прави с цел изключването на всякакъв вид инфекция или фрактура.
Ядрено-магнитни изследвания (ЯМР) също се провеждат при съмнения за сколиоза, за да се елиминира възможността от аномалии на гръбначния мозък или нервна система. Компютър-томографски изследвания се използват за получаване на подробни дигитални изображения на всяка част от тялото, включително костите, мускулите и органите.

Лечението при лордоза има за цел да се предотврати допълнителното изкривяване и да се сведе до минимум деформацията. То е индивидуално, като зависи от усложненията, степента на изкривяване и причината за лордозата на гръбначния стълб. В по-леките случаи на това заболяване се прибягва само до извършване на упражнения и стречинг на гърба. При по-тежките случаи се налага носенето на стягащ колан, за да се изправи положението на поясната област и да се освободи част от натоварването върху гръбначния стълб.

Лумбализация

Пример за вродена аномалия на гръбначния стълб в лумбосакралната област (долната част на гръбначния стълб, изградена от опашната кост и последните поясни прешлени на гръбнака) е лумбализацията.

Лумбалната част на гръбнака се състои от пет прешлена, които по-надолу по дължината на гръбначния стълб се прикрепят към сакрума (os sacrum; опашна кост). Лумбосакралният участък от гръбнака е отговорен за поддържането на голяма част от теглото на тялото и за защита на подлежащите нерви и нервните снопове, които възникват от гръбначния мозък. Лумбалните прешлени са пет отделни гръбначни кости, които са прикрепени една към друга, чрез сухожилия и хрущяли. Под лумбалните прешлени е сакрумът (опашната кост), който е изграден от пет слети прешлена.

Понякога върхът на опашната кост, т.е. S1 (първият прешлен, изграждащ сакрума), може да бъде отделен от останалата част от сакрума и да изглежда като част от поясните прешлени на гръбначния стълб. Това е известно като лумбализация на гръбнака.

Лумбализацията е вродена аномалия. При нея първият сакрален прешлен, изграждащ опашната кост, не се слива с останалата част от сакрума. Поради това се оказва, че има шест лумбални (поясни) прешлени и само четири сакрални. Лумбализирането на гръбначния стълб може да доведе до определени клинични симптоми, които могат да ограничат движенията на пациента и да причинят болка по време на движение и извършване на задачи от ежедневието.

Лумбализацията се диагностицира чрез рентгенологично изследване на гръбначния стълб, като задължително се правят рентгенологични снимки в две различни равнини, за да се оцени правилно малформацията. Въпреки това, при затлъстели хора гръбначният стълб може да не се вижда ясно на рентгенографията. В такива ситуации компютър-томографското изследване може да бъде много полезно и информиращо. Изследване чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) също може да помогне при определянето на състоянието и оценката на меките тъкани и нервни снопчета в засегнатата област.

Лечението на лумбализацията се започва с предписването на болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни средства.
Друга терапия, която съществува, се нарича пролотерапия. При нея дразнещо вещество се инжектира в района, където е настъпила лумбализация, което стимулира образуването на съединителна тъкан, заместваща наличната, като при това взаимодействие се образува белег.

Тъканта на белега (цикатрикс) може да унищожи нервните окончания в тази област, които са причина за болката и може да помогне за намаляване на дискомфорта.
Хирургическите интервенции също са опция при тази малформация, но се избягват. Най-често се прави хирургическо сливане на разделените прешлени на опашната кост. Въпреки това успехите са непостояннии до този вариант се стига само ако се смята, че дългосрочните резултати са в полза на пациента.

Сакрализация

Друга аномалия на гръбначния стълб в лумбосакралната област е сакрализацията. Тя е често срещана аномалия на гръбнака, където петият поясен прешлен е сраснал с опашната кост (os sacrum). Петият поясен (лумбален) прешлен, известен още като L5, може да срасне напълно или частично със сакралната кост.
Сакрализацията е вродена аномалия, която се случва по време на ембрионалното развитие.

Тя често протича безсимптомно. Симптомите и оплакванията при сакрализация варират значително според конкретния индивид. Някои хора със сакрализация имат болка в гърба, а други нямат. При пациенти с тази вродена аномалия не е ясно дали това е причината за болките в гърба, защото резултатите от направените изследвания са смесени и никой не може да бъде категоричен.

Сакрализацията има няколко форми, класифицирани според това дали сливането, наблюдавано на рентгенологично изследване е частично или пълно, и дали сливането е само от едната страна (едностранно) или и от двете (двустранно).

Причините за сакрализация все още не са ясни. Тази аномалия се получава около осмата седмица на ембрионалното развитие, в периода на вкостяване на прешлените и гръбначния стълб. Възможно е тази вродена аномалия да има генетична наследственост, но това все още не е доказано.

Диагнозата се поставя чрез извършването на образни изследвания като рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Лечението зависи от вида, степента и симптомите при вродената сакрализация. Всеки човек е различен и няма общоприето лечение. Консервативното лечение е свързано с приемане на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти. Физикалната терапия и упражненията също могат да помогнат за укрепване и стабилизиране на участващите мускули, както и за подобряване на движенията в тази област.

Хемивертебре

Друга аномалия на гръбначния стълб, несвързана със сколиоза може да бъде т.нар. хемивертебре (полупрешлени или клиновидни прешлени), при които се развива само една половина от тялото на прешлена. По време на ембрионалното развитие на гръбначния стълб един или повече прешлени могат да не се образуват напълно. Когато това се случи, аномалията се нарича хемивертебре и може да доведе до оформяне на остър ъгъл в определена област от гръбначния стълб. Хемивертебре е състояние, при което тялото на прешлена не се оформя правилно и симетрично.

По този начин той придобива неправилна или клиновидна форма и е възможно да изкриви гръбначния стълб или да причини неврологични проблеми. Най-честото местоположение на тази малформация е гръдната част на гръбначния стълб и по-конкретно осмия гръден прешлен (Th8).
Неврологичните проблеми при тази малформация са резултат от тежко изкривяване на гръбначния стълб, стесняване на гръбначния канал, нестабилност на гръбначния стълб и дискомфорт или фрактура на прешлените.

Признаците включват:

• слабост
• парализа на крайниците
• уринарна или фекална дисфункция
• болка в гръбначния стълб

В повечето случаи на хемивертебре симптомите са слабо изявени или липсващи, така че лечението обикновено е консервативно. При по-тежки случаи е възможно да се прибегне до оперативна намеса, с която да се премахне неправилно сформираният прешлен.

Платиспондилия

След раждането гръбначният стълб все още не завършил развитието и оформянето си. Окончателното образуване на гръбнака завършва на 18-20 годишна възраст и затова е възможна появата на изменения през този период, тъй като е изложен постоянно на функционално натоварване и напрежение. Мобилността и формата на гръбначния стълб зависи изцяло от това как всичките му структури са свързани помежду си.
Има обаче много патологии на този отдел на човешкото тяло, които могат да бъдат както вродени, така и придобити.

Една от тези вродени аномалии на гръбначния стълб, несвързани със сколиоза е платиспондилията.
Платиспондилията представлява вродена аномалия на прешлените, при която се появяват сплесквания на един или повече прешлена от състава на гръбначния стълб. Самата патология често се комбинира с други дефекти като:

• срастване и хипертрофия (прекомерен растеж) на органи
• болест на Гоше, Gaucher's disease (болест, засягаща липидната обмяна)
• синдром на Моркьо, Morquio syndrome (болест, засягаща въглехидратната обмяна)
• остеогенезис имперфекта (нарушена структура и устойчивост на костите)
• синдром на Робъртс, Roberts syndrome (недоразвити крайници)

Също така могат да бъдат диагностицирани и вродени аномалии като:

• сливане на ребра
• увеличен или намален брой ребра
• разцепване (бифуркация) на ребра
  

Това заболяване може да бъде не само вродено, но и придобито и да възникне на фона на заболявания като:

• рак
• сифилис
• кифоза
• спондилит (хронично възпаление на гръбначния стълб)

Платиспондилията се проявява с изкривяване на гръбначния стълб, както при сколиозата, прогресира рязко и причинява болка в гръбначния стълб, ограничаване на движенията и диспропорция на отделни части на гръбначния стълб. Други системи като сърдечно-съдова, храносмилателна и отделителна също могат да се увредят от това заболяване. Инвалидността се регистрира в 47% от всички хора, страдащи от тази вродена аномалия.

Към днешна дата са познати два вида платиспондилия на гръбначния стълб:

1. дегенеративна платиспондилия
2. платиспондилия, дължаща се на асептична некроза

Дегенеративната платиспондилия се дължи на наличието на дистрофични процеси (нарушение в обмяната на веществата) в гръбначното тяло и в различни ендокринни нарушения.

Вторият вид платиспондилия се дължи на асептичната некроза (локална смърт на орган или клетка, дължаща се на временна или трайна загуба на кръвоснабдяване) на гръбначния стълб.

И двете форми могат да бъдат идентифицирани чрез провеждане на образни изследвания. За диагностика се използват познатите методи като рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). На свой ред, ранната диагностика ще гарантира, че пациентът няма да развие множество усложнения, а лечението ще забави патологичния процес и ще предотврати развитието му в бъдеще.

Лечението на платиспондилията се извършва в зависимост от формата на заболяването. В повечето случаи се прилага лечение, насочено към симптомите на платиспондилията и в противодействие на изкривяването. Пациентите приемат болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, препоръчват се физиотерапия, масаж, задължително носене на корсет, плуване и практикуване на други спортове. От друга страна при влошено състояние и напреднала дистрофия на прешлените се прилага оперативно лечение, за да се подобри качеството на живот на засегнатите от тази малформация.