Вродена пневмония МКБ P23

Пневмония, която се проявява до 48-ия час след раждането, се нарича вродена. Тя представлява възпалително заболяване на белия дроб. Честотата на вродените пневмонии е средно 5-50 на 1000 живородени деца. Смъртността е 5-10 %, като при недоносените деца и тези с имунен дефицит достига до 30%.

Причинителите на вродената пневмония могат да бъдат:

• вирусни - Herpes simplex, HIV;
• бактериални - грам-положителни причинители (стрептококи, стафилококи),  грам-отрицателни (E.coli, Klebsiella);
• гъбични - Candida albicans;
• паразитни - Pneumocystis carini;
• микоплазмени - Mycoplasma pneumoniae;

Инфектирането на бебето се осъществява при раждането или докато е в утробата на майката. Най-често заразяването става при преминаването през родилния канал и при аспирация на замърсени околоплодни води или секрети. Пътищата, по които микроорганизмите достигат до плода при вътреутробното развитие, са: хематогенен (трансплацентарен) и възходящ при наличие на вагинална инфекция на майката.

Клиничната картина протича със симптоми на дихателна недостатъчност:

• тахипнея (ускорено дишане);
• повишена телесна температура;
• задух;
• кашлица;
• цианоза;
• отказ от храна;
• тахикардия (повишена сърдечна честота);
• експираторно стенене;

Диагнозата вродена пневмония се поставя чрез извършването на редица изследвания: физикални, инструментални, лабораторни.

Физикалните методи на изследване констатират белезите на дихателна недостатъчност. Децата са отпуснати, с учестена дихателна дейност, може да има цианоза в по-тежките случаи. При перкусия обикновено се установява притъпление в засегнатата зона. При аускултация може да се открият хрипове и крепитации. Вирусните пневмонии обикновено протичат с бедна находка и при перкусия и аускултация не се установяват специфични изменения.

Лабораторните изследвания показват промени в броя на левкоцитите, еритроцитите. Повишава се СУЕ, С-реактивният протеин, фибриногена. Необходимо е да се следи нивото на кислород и въглероден диоксид в кръвта. Това става чрез редовното проследяване на АКР (алкално - киселинното равновесие на организма).

Други изследвания, подпомагащи диагнозата, са рентгенографията или КАТ на бял дроб, при които могат да се установят засенчвания в белодробния паренхим, плеврален излив, пневмоцеле, белодробен абсцес, ателектази и други. При по-затегнато протичащи случаи може да се опита получаването на белодробен аспират чрез бронхоскопия. Секретът се използва за микробиологична посявка за установяване на етиологичния причинител и антибиотичната му чувствителност (антибиограма).

Терапията на вродените пневмонии е комплексна. Прилагат се:

• антибиотици, в зависимост от чувствителността на патогенетичния микроорганизъм;
• кислородотерапия;
• муколитици;
• биопродукти;
• антипиретици;
• при необходимост се преминава към изкуствена вентилация;

Като усложнения на вродената пневмония може да се наблюдават: плеврален излив, инфектиране на плевралния излив (емпием), метастазиране на инфекциозния процес в съседни органи, белодробна хипертония, пневмоторакс (руптура на бронх или алвеоли с наличие на въздух в плевралната кухина), пневмомедиастинум (наличие на въздух в средостението), хронифициране на пневмонията и други.

Прогнозата на вродените пневмонии зависи от гестационната възраст, вида на патогенния причинител и общото състояние на новороденото и майката.

Повече информация за различните видове вродени пневмонии можете да прочетете на:

1. Вродена вирусна пневмония
2. Вродена хламидийна пневмония
3. Вродена стафилококова пневмония
4. Вродена пневмония, причинена от стрептококи група В
5. Вродена пневмония, причинена от E.coli
6. Вродена пневмония, причинена от Pseudomonas
7. Вродена пневмония, причинена от други бактерии
8. Вродена пневмония от други причинители
9. Вродена пневмония, неуточнена