Вродена вирусна пневмония МКБ P23.0

Вродените пневмонии в неонаталния период протичат с картина на респираторен дистрес синдром. Вродената вирусна пневмония представлява инфекциозно възпаление на белите дробове, проявяващо се до 48-мия час след раждането. Заразяването на плода се осъществява по време на вътреутробното му развитие или при раждането.

Най-честите причинители са: херпес симплекс вирус, ХИВ, цитомегаловирус и др. По-предразположени към инфекция в този период са недоносените и деца на майки, които са с вирусна инфекция.

Рискът от неонатална херпес вирусна инфекция е висок (30-50%), когато бебета са родени от майки, които придобиват инфекцията в третия триместър и е нисък (3%), когато са родени от майки със симптоматично реактивиране на генитална херпесна инфекция по време на раждането. Новородените се заразяват с херпес симплекс вируса по време на  раждането при преминаването през родилния канал и много рядко инфектирането може да се осъществи трансплацентарно.

Кърмачета, които са с вродена ХИВ инфекция, могат да развият пневмония с бърза прогресия и прояви на респираторен дистрес синдром. Коинфекция с туберкулоза, сифилис и цитомегаловирусна инфекция е често срещана при тази група новородени.

Инфектирането на плода с цитомегаловирус става основно трансплацентарно и много рядко при раждането. Освен пневмония на новороденото, може да има и засягане на ЦНС, черния дроб, вродени очни аномалии, проблеми със слуха и др.

Клиничната картина на вродената вирусна пневмония включва прояви на дихателна недостатъчност и токсико-инфекциозен синдром. Основните симптоми са:

• тахидиспнея (учестена дихателна дейност със задух);
• тахикардия (сърцебиене);
• повишена температура;
• детето е отпуснато и без желание за прием на храна и течности;

Диагнозата се поставя чрез редица физикални, лабораторни и инструментални изследвания.

При огледа на новороденото се установява бледа, топла кожа, понякога с цианоза, разширени ноздри, интеркостален и югуларен тираж при дишане. Телесната температура може да е нормална или леко повишена. Физикалният преглед на белите дробове показва оскъдна находка (хрипове липсват), понякога с отслабено дишане с удължен експириум. Често при вирусна пневмония се наслагва и бактериална инфекция, поради отслабената имунна система. Тогава състоянието на детето се влошава и към клиниката се прибавя висока температура и хрипова находка при аускултация.

Рентгенографията показва двустранни интерстициални промени на фона на повишена прозрачност на белите дробове, ивицести повлекла в областта на хилусите. След прибавяне на бактериална инфекция се появяват облаковидни инфилтративни засенчвания.

Лабораторните изследвания показват умерено ускорена СУЕ, левкопения или лека левкоцитоза. Проверява се титъра на антителата срещу вирусите. Следи се и АКР (алкално - киселинно равновесие), чрез което се установява нивото на кислород и въглероден диоксид в артериалната кръв. Могат да се изследват назофарингеални и трахеални аспирати за изолиране на причинителя.

Лечението на вродената вирусна пневмония включва: кислородотерапия, муколитици, антипиретици, биопродукти. Когато имаме данни за ДНК-вирусна инфекция, каквито са херпесната и цитомегаловирусната пневмония, се прилага най-често ацикловир.