Остър цистит МКБ N30.0

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Остро настъпилото неспецифично възпаление на лигавицата на пикочния мехур се означава с термина остър цистит. Острият цистит е най-често срещаният вид цистит, като може да има инфекциозна или неинфекциозна етиология. Своевременното посещение на специалист, разпознаване на заболяването и предприемане на съответното лечение значително намалява рисковете от асоциираните с болестта усложнения.

Причини

Състоянието се среща значително по-често при жени от всички възрастови групи, особено в млада и репродуктивна възраст, във връзка с някои физиологични особености, а именно поради по-късата и широка уретра, предразполагаща към асцендентното преминаване на микроорганизми от външната среда.

Нормално пикочните пътища и бъбреците са стерилни, инфекциозният процес е локализиран в рамките на пикочния мехур.

Сред най-честите причини за развитие на остър цистит са:

• инфекциозни причини: причинители на остър цистит са голям брой микроорганизми. Най-често се изолира Е.coli, нерядко се срещат Proteus, P. aeroginosa, Klebsiella и др. Обикновено инфекцията прониква по възходящ път, като външният отвор на пикочния канал се замърсява от фекалиите. Възможно е проникване на микроорганизми по низходящ път при инфекции на бъбреците, както и по кръвен път или по съседство от възпалителни процеси в малкия таз
• неинфекциозни причини: остро възпаление на пикочния мехур може да се развие в резултат от бъбречно-каменна болест, камъни в пикочния мехур, подлежащи заболявания, прием на лекарства и много други
• рискови фактори: рискови фактори за развитието на остър цистит са ниска лична хигиена, простуда, спад на имунната система, инфекции в коремната кухина, бременност, захарен диабет, аномалии на урогениталната система и други

Установяването на причините и рисковите фактори подобрява значително терапевтичните възможности.

Симптоми

Острият цистит обхваща цялата повърхност на лигавицата на пикочния мехур, която става оточна (подута), еритемна (силно зачервена), с разширени кръвоносни съдове. Възпалителният процес може да навлезе в дълбочина и да засегне мускулния слой на пикочния мехур.

Оплакванията при остър цистит обикновено започват внезапно, като сред най-честите симптоми се включват:

• промени в уринирането: пациентите съобщават за чести позиви за уриниране, придружени от чувство за парене и болки ниско в таза. В периодите между отделните уринирания силната болка стихва за кратко, но остава чувството за тежест в областта на пикочния мехур. Налице са болка и парене по време на уриниране, в някои случаи пациентите се оплакват от чувство за непълно изхождане и остър позив почти веднага след уриниране
• промени във вида на урината: наблюдават се промени в урината, която става мътна, с „парцалчета", тъмна, със силна миризма, розова при наличие на хематурия (кръв в урината), понякога се установява значително кървене
• други оплаквания: болки в кръста, болка при полов акт, възможни са и повишение на телесната температура, придружено с умора, слабост, главоболие и други общи прояви

Липсата на лечение крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, от които най-чести са хронифицирането на цистита с рецидивиращи оплаквания, разпространение на инфекциозния процес, пиелонефрит при засягане на бъбреците и други.

Диагноза

Основно средство за поставяне на диагнозата при остър цистит е изследването на урината (уринен анализ и урокултура) в комбинация с анамнестични данни, при нужда и резултати от определени изследвания:

• разпит и преглед: от разпита важно значение имат наличните оплаквания, тяхната давност, възможни причини и начини на заразяване, оценка на рискови фактори. При клиничния преглед обикновено не се установяват значими отклонения
• уринен анализ: изследва се средна порция сутрешна урина, след щателен тоалет на гениталиите, като това трябва да се осъществи преди началото на антибиотичната терапия, тъй като след започнало вече лечение с антибиотици, резултатът от изследването може да бъде фалшиво отрицателен и да не се изолира конкретният бактериален причинител на заболяването. Много показателно е откриването на сигнификантна бактериурия, като се прави микробиологична посявка от урината с антибиограма. При изследването на урината се откриват левкоцити, албумин, често и еритроцити
• цистоскопия: представлява вид ендоскопско изследване, което позволява оглед на пикочния мехур, като е високоинформативен метод за оценка на проходимостта на уретрата, наличието на примеси, състояние на шийката на пикочния мехур и други
• образни изследвания: ехография (ултразвуково изследване) на коремните органи, по-рядко рентгенография могат да се назначат при час от пациентите

Диференциалната диагноза изисква различаване на отделните форми цистит една от друга, както и различаване на острия цистит от някои бъбречни заболявания (поликистоза, туберкулоза на бъбрека, пиелонефрит), подагра, ендометриоза, диабет и много други.

Лечение

Лечението на остър цистит трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, дори преди да е готов резултатът от урокултурата:

• антибиотици: при бактериален остър цистит основното етиологично лечение включва подходящи антибитици. Антибиотикът може да се приложи еднократно във висока доза или в средни терапевтични дози в продължение на 7 до 10 дни. Препоръчва се използването на широкоспектърни антибиотици и съобразяване с резултатите от антибиограмата
• симптоматични средства: прилагат се медикаменти, които да облекчат субективните оплаквания, главно от групата на аналгетиците и спазмолитиците, противовъзпалителни и други средства

• фитотерапия: някои фитопрепарати, подпомагащи дейността на уринарния тракт, като екстракт от червена боровинка, мечо грозде, бреза и други също се използват
• общи мерки: препоръчва се увеличен прием на течности, главно вода и неподсладен чай за подобряване на диурезата и подпомагане очистването на пикочния мехур. Необходимо е да се избягват дразнещи храни, излагане на ниски температури и влага, както и избягване на тежки физически натоварвания

Ранната диагноза и лечение при остър цистит значително подобряват прогнозата и обикновено състоянието се овладява в рамките на една до две седмици.

Изображения: freepik.com