Остеопороза без патологична фрактура МКБ M81

Остеопорозата е заболяване, което се характеризира с намаляване на масата на костното вещество и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан.  Това е най-честото костно заболяване и едно от най-честите заболявания в човешката патология.

Остеопороза без патологична фрактура се класифицира на първична остеопороза: тип І (постменопаузна) и тип ІІ (сенилна); идиопатична остеопороза и вторична остеопороза (при други основни заболявания и при лечение с някои медикаменти).

Причините за остеопорозата са разнообразни:

- Хормонални фактори - овариалната недостатъчност в периода на менопаузата и последващото намаление на циркулиращите естрогени е най-важният фактор за развитието на постменопаузната остеопороза. Естрогенният дефицит намалява резорбцията на калций в червата, което води до намаляването му и в плазмата. Хипокалциемията от своя страна активира паратиреоидния хормон. Последният индуцира остеокластната костна резорбция.

- Сенилна остеопороза - при нея роля играе нарушената калциева резорбция в червата поради намалението на витамин Д. Значение има и недостатъчното приемане на калций с храната, незадоволителната физическа активност на хората в напреднала възраст и др.

За развитието на остеопорозата играят роля значителен брой рискови фактори, като раса и наследственост, пол, възраст, телесно тегло, имобилизация, хранене, консумация на алкохол, тютюнопушене, лечение с някои медикаменти (глюкокортикоиди, хепарин, антиепилептици и др.), както и редица заболявания, като хиперпаратиреоидизъм, хипогонадизъм, хиперглюкокортицизъм, ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес и др.

Остеопорозата е наричана „тихата епидемия”. Костната загуба при това заболяване обикновено протича безсимптомно. За характерна клинична проява се счита болката в най-силно засегнатите кости. Обикновено тя се явява първо в долния гръден и горния поясен отдел на гръбнака. Болката се усилва при стоене прав, при движение, физическа работа и др. Обикновено се успокоява в легнало положение. Може да се явят едностранни или двустранни радикуларни болки, ирадииращи по хода на междуребрията. Натискът върху гръбнака, гръдната кост, ребрата, тибията и други кости води до изразена болка.

Подробната анамнеза и цялостното физикално изследване дават възможност да се установят субективните оплаквания и обективните отклонения както от страна на опоро-двигателния апарат, така и от другите органи и системи. Назначават се редица лабараторни изследвания. В клиничната практика най-широко приложение за диагностициране на остеопорозата намират следните методи: рентгеново изследване, неинвазивни методи за оценка на костната плътност (остеодензитометрия) и биохимични маркери за оценка на костния търновър.

Остеопороза без патологична фрактура е заболяване, което протича с паралелна загуба на костен матрикс и минерално съдържание. В клиничната практика най-често се налага да бъде разграничена от следните заболявания, засягащи костния скелет: хиперпаратиреоидизъм, остеомалация, болест на Paget и др.

Основна цел на профилактиката и лечението на остеопорозата е да се предотвратят фрактурите. Това може да бъде постигнато по три начина:

- Чрез нарастване на костната маса в периода на скелетната зрелост (физическа активност, пълноценно хранене и др.);

- Чрез предотвратяване на костната загуба;

- Чрез възстановяване на костните минерали и структура при вече изявена остеопороза.

При лечение на остеопорозата клинично приложение  намират следните групи медикаменти:

1.Инхибитори на костната резорбция: хормонална заместителна терапия с естрогени, селективни модулатори на естрогенните рецептори, биофосфонати, калцитонини, калциеви препарати, синтетични стероиди, тиазидни диуретици;

2.Стимулатори на костното образуване: флуориди, анаболни стероиди;

3.Нови терапевтични възможности за лечение на остеопорозата: паратиреоидни препарати, растежни фактори, антицитокини, статини и др.;

4.Симптоматично лечение: аналгетици, миорелаксанти, нестероидни противовъзпалителни средства и др.