Остеопороза след овариектомия МКБ M81.1

Остеопороза след овариектомия представлява състояние, което се характеризира с намаляване на костната плътност, след хирургичното отстраняване на яйчниците при жените. Загубата на естрогенната продукция, свързана с менопаузата, резултира в костна редукция, която е най-силно изразена и бързо настъпваща в първите 3 години след овариектомия.  Етиологията не е изяснена въпреки съществуването на различни теории. На клетъчно ниво ускорената костна редукция се характеризира с увеличение на остеокластната активност.

Причините за възникване на остеопороза след овариектомия, както подсказва самото заглавие е хормоналния дисбаланс, който настъпва след овероктомия при жената. Естрогенният дефицит намалява резорбцията на калций в червата, което води до намаляването му в плазмата. Хипокалциемията от своя страна активира паратиреоидния хормон. Последният индуцира остеокластната костна резорбция.

Субективните симптоми при остеопороза след овариектомия са обща отпадналост, болки в костите - специално в гръбначния стълб, и болки в долните крайници. Болките са особено силни при започване на движения след продължителене покой или след ставане от леглото сутрин. Понякога симптомите се засилват при промяна на времето или често те се интерпретират като ревматични. Обичайно се намира кифоза на гръбначния стълб, ребрата лежат близо до илиачния гребен. Мобилността на гръбначния стълб е намален. Намалява се и височината на тялото.

Диагностицирането на време на остеопороза след овариектомия трябва да бъде напълно ефективно с оглед на терапията. След поява на фрактури много болни имат болки, големи материални разходи, инвалидност и влошен начин на живот, причинени от тези остеопоротични фрактури. Следователно изключително важно е да бъде поставена рано диагнозата и да се вземат профилактични мерки. Прилагат се различни методи за изясняване на състоянието. Те биват биохимични (серумен калций, алкална фосфатаза, мускулни ензими) и хистопатологични (биопсия), електромиографични и изотопно сканиране.

Рентгеновата картина при остеопороза след овариектомия е характерна. Най-характерните промени се наблюдават в гръбначния стълб, като промените в дългите тръбести кости не са така характерни. Остеопорозата рентгенологично не се демонстрира, докато минералния дефицит в костите не е намален соколо 50%. Когато болният започне да се оплаква от болки, рентгенологичните промени може все още да не се наблюдават. В повечето случаи в началото се наблюдава една прешленна транслуцентност и загуба на нормалния вид на трабекулацията, последвани от появата на импресионни полета. Могат да се наблюдават и компресионни спонтанни фрактури.

Лечението на остеопороза след овариектомия е главно консервативно. Основна роля играят хормоналните препарати, съдържащи естрогени, прогестини и други. За профилактика на този вид остеопороза средство на избор е хормоналната заместителна терапия с естрогени. Тя води до спиране на костната загуба. Биологичният ефект на естрогените върху костния скелет се медиира от естрогенови рецептори, разположени върху остеобластите. Скелетопротективният ефект на естрогените е най-голям, ако се приложат рано, непосредствено след оваректомията, когато костната загуба е най-бърза. Това изисква жените да бъдат убедени в ползата от заместителната хормонална терапия. Тя трябва да се провежда под контрола на акушер-гинеколог и ендокринолог. Днес съществуват значителен брой препарати за перорално трансдермално и вагинално приложение. Продължителното лечение с естрогени увеличава риска от ендометриална хиперплазия и неоплазия.