Друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск МКБ M51.3

Основна опорна част на скелета при човека е гръбначният стълб. Гръбначният стълб се по форма се припознава на буквата S. Благодарение на тази структура сътресението при движение намалява, а също и тежестта на туловището се преразпределя равномерно. 

Гръбначният стълб е изграден от прешлени, които посредством лигаментите образуват здрава опорна структура. Общият брой прешлени варира между 33 и 34, които са разпределени както следва:

• Шийните са 7 на брой
• Броят на гръдните прешлени е 12
• По 5 се разпределят поясните и кръстцовите прешлени
• Броят на опашните прешлени варира между 3 и 5

Прешлените са свързани един с друг чрез ставите, ставни връзки и междупрешленните хрущялни дискове. По този начин се образуват свързванията на гръбначния стълб.

Уточнени дегенеративни промени на гръбначния стълб в лумбалната и торакалната и част са класифицирани, спрямо МКБ (Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето — десета ревизия), като друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск.

Хистологичният стоеж на гръбначния стълб спрямо възрастта се променя. Установено е, че междупрешленните дискове са едни от най-слабо кръвоснабдените структури в човешкия организъм. Имайки предвид тази анатомична особеност, се изяснява колко деликатни са междупрешленните дискове при травми. Затова е и важна правилната стойка на гръбначния стълб, при която се запазени анатомичните и извивки. Травмата се разглежда като основния причинител на дегенеративните промени на междупрешленния диск. Тук са включени:

• Травмите на гръбначния стълб в спорта
• Увреждане на гръбначния стълб и гръбначния мозък при родова травма
• Други травми на гръбначният стълб и тялото на неуточнено ниво

Към етиологичната характеристика на друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск са включени:

• Есенциална дегенерация на интервертебралните дискове, поради възрастовите изменения.
• Менопауза — намаляването на естрогеновата протекция може да се разгледа в два аспекта. От една страна се увреждат междупрешленните дискове, а от друга настъпва остеопороза, при която проблемът се задълбочава.
• Генетична предиспозиция — установено е, че при членовете на дадена фамилия процентът на заболелите е значително по-висок. Доказателство за това са мутации на гените COL9A2 и COL9A3, чиято експресия заменя аминокиселината триптофан с други аминокиселини.
• Тютюнопушене — рисковият фактор е свързан с намаляване на водното съдържание на междупрешленните дискове.
• Затлъстяване — ролята на наднорменото тегло в етиопатогенезата на друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск е свързана с директния механичен натиск върху интервертебралните дискове.
• Асептични некрози с последващо нарушаване на кръвоснабдяването.

При дегенеративни промени на междупрешления диск се променят основните биохимични процеси, вследствие на което настъпват следните причинно-следствени нарушения.

Намалява водното съдържание на хрущялната компонента. При новородени водната компонента е над 80%, но с възрастовите особености на организма процентно съдържание постепенно намалява. При проучвания от последните години се установи, че интервертебрална дисфункция може да настъпи при дисбаланс между матричната металопротеиназа-3 (MMP-3) и тъканния инхибитор на металопротеиназа-1 (TIMP-1) на протеиногликаните. Този дисбаланс се следва от намаляване на капаците за поглъщане на водата и постепенно намаляване на ядреното хидростатично налягане с последващо огъване на пръстеновидните ламели на диска.

Многократно се увеличава напрежението в междупрешленния диск, разкъсва се фиброзния пръстен и част от диска преминава във вертебралния канал. Притискането на нервните коренчета е съпроводено от болка. Дисковата херния е най-честото усложнение при друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск.

След намаляване на водното съдържание следващите патологични промени при друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск са:

• Намаляване на еластичната компонента, вследствие, на което се променя се формата на интервертебралните дискове. 
• Промяна във формата на ставните повърхността и преразтягане на ставната капсула.
• Промяна в колагеновата структура на anulus fibrosus.
• Нарушаване на поддържащата функция на лигаментите.
• Като резултат настъпва дестабилизиране на прешлените, които са в същество с дегенеративния междупрешленен диск.

През следващите фази на патологичния процес настъпват надебеляване на лигаментарния апарат и бавно анкилозиране на отделните на гръбначния стълб. Прешлените се деформират и се образуват остеофити.

Спрямо епидемиологичните данни се констатира полово и възрастово разпределение на дегенеративните промени. Друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск се среща предимно при мъже във възрастовия интервал 21-41 години. 30% от заболелите търсят медицинска консултация в рамките на месец от началото симптоматиката.

Симптоматичната изява на болестта се представя с болева симптоматика. Болката може да бъде остра, която най-често се появява след режим движения или пренатоварване. При статично положение на тялото също се появява болезнена симптоматика, която в случая е тъпа и има хронифициращ ход. Освен това интензитетът на болката е променлив спрямо местоположението на засегнатия диск.

При засега на лумбалния отдел на гръбначния стълб, болката ирадира към бедрата и долните крайници. Често силната болка се съпровожда от усещане на парене, изтръпване и мравучкане. При друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск на горния отдел на гръбначния стълб, болката се излъчва към врата и горния крайник.

Симптоми, свързани с дискова херния.

Диагностиката на болестта се основава на индивидуалната медицинска история на пациента, физикалния преглед и параклиничните изследвания.

Анамнезата е насочено лекарско интервю. При коректно снета медицинска информация се изяснява етиологията на болестта. Установяването на първопричинителя на болестта е от основно превенционно значение.

От физикалния преглед се определя теглото, височината на пациента и двигателният обем.
Прилагат се образни диагностични методи — рентгеново изследване на гръбначния стълб, компютърна томография на гръбначен стълб и ЯМР на гръбначния стълб. От интерпретираните данни при друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск се установява:

• Стесняване на междупрешленното пространство
• Деформирани интервертебрални дискове
• Остеофити, разположени около интервертебралния канал
• Дисков пролапс

Диференциална диагноза

• Остеоартроза
• Остеофити
• Тумори в гръбначномозъчния канал
• Анкилозиращ спондилит
• Екстрапулмонална форма на туберкулоза
• Симулация

Първоначалната терапия при друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск е консервативна, тъй като е възможно спонтанно оздравяване. Основни направления на консервативната терапия са:

1. Покой и тракция
2. Медикаменти намаляваща болката
3. Миорелаксанти

Необходимо е в периода на възстановяване на пациента да се осигури покой, при което болният се поставя в удобно за него положение в леглото. За предпочитане е пациентът да бъде в болнични условия, тъй като често домашното спазване на лечебен режим е неефективно. Миорелаксантите са група медикаменти, посредством, които намаляват мускулните спазми. Нестероидни противовъзпалителни средства се прилагат за намалявана на болевото усещане. При неефективност на консервативната терапия се предприема оперативно лечение. Индикации за оперативно лечение са:

• Консервативна терапия, която е продължила повече от шест седмици.
• Влошаване на симптоматиката.
• Усилване на болевото усещане.
• Нарушаване на функции на горните и долните крайници, както и на тазово резервоарните функции.

Дегенеративната дискова болест може да доведе до хронично инвалидизиращо състояние с понижаване на качеството на живот на заболелия.