Друга нестабилност на ставата МКБ M25.3

Нарушенията, които увреждат ставните структури водят до нейната нестабилност, която е представена като друга нестабилност на ставата. За правилното разбиране на ставната нестабилност е необходимо преди това изучаване на нейната стабилност.

Основен механичен момент на ставната стабилност е съпротивлението, което се създава в мускулно-скелетните тъкани, които заграждат ставното съчленение. Няколко подсистеми осигуряват стабилността на ставата. Условно се разделят на активни и пасивни осигурители. Осигурителите са предимно анатомичните лигаменти. Ставна нестабилност възниква при преразтягане или руптура на един от тези лигаменти с последващо нарушаване на удържащия апарат на ставата.

Елементи на ставата:

1. Ставният хрущял представлява специализирана високоеластична тъкан. Основните компоненти на хрущяла са вода (около 80%), ектрацелуларен матрикс, хондроцити. Освен хондроцити в изграждането на хрущялната тъкан участват и хондробласти и междуклетъчно вещество. Условно хрущялната тъкан се подразделя на три типа: хиалинен, влакнест и еластичен тип. Основна макромолекула на ставния хрущял е колагенът (II тип), който се следва от високи на нива протеогликани. Протеогликаните са съставени от протеиново ядро, което е свързано с гликозаминогликанови връзки. Върху тези връзки се разполагат отрицателно заредени карбоксилни и сулфатни групи. Балансът между положително и отрицателно заредените йони поддържа постоянния клетъчен състав. Запазването на този баланс гарантира и хрущялната хомеостаза. Високото съдържание на вода и ниската пропускливост на ставния хрущял, позволяват равномерно понасяне и балансиране на тежестта на тялото, докато електростатичните сили между водните и протеогликановите молекулен заряд осигуряват устойчивост при механична компресия
2. Ставна синовия — от синовиалните клетки се синтезира синовиална течност (флуид), а фибробластите клетки на синовиалната мембрана синтезират хиалуронова киселина. Основната функция на синовиалната течност е да намали триенето при движение, да намали ставното натоварване, транспорт на хранителни вещества и отпадни продукти
3. Ставната капсула се изгражда от колагенови влакна. Тези влакна са изключително силни и чрез тях се осъществява от една страна ставното съчленение, а от друга прикрепването на мускулните сухожилия към капсулата
4. Сухожилия — те представляват белезникави по цвят и изключително плътни по структура анатомични структури, които служат за захващане на мускулите. Изградени са предимно от първи тип колаген. Те осигуряват пасивната защита на ставите

Патологични състояния на всеки един от тези елементи се следва от друга нестабилност на ставата. Нестабилност може да се наблюдава при ставите горния крайник или ставите на долния крайник. Но най-често се среща при глезенната става. Причина за това е високият травматизъм на глезена, при което се разкъсват осигурителните елементи на ставата. След лечение се възстановява ставата, но рядко се възстановява нейният пълен двигателен капацитет.

Етиологията на друга ставна нестабилност разглежда:

• Дегенеративни заболявания на ставите — остеоартрит
• Инфекциозни артропатии
• Серопозитивен реактивен артрит
• Травматична болест
• Злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли
• Артроцентеза
• Анкилозиращ спондилит
• Остеопороза

Особено място в етиологията на друга ставна нестабилност заема остеоартритът. Остеоартритът представлява хронично невъзпалително заболяване на ставите. Заболяването се характеризира с постепенно настъпващи и необратими дегенеративни промени. Основно се засягат коленните стави — заболяване познато като гонартроза. При прогресиране на заболяването настъпват редица биохимични промени, които променят хрущялната хомеостаза. Това се дължи на освобождаването на множество ензими и отпадни метаболитни продукти, които увреждат хрондроцита. Настъпва ставна нестабилност.

Клинична презентация на друга ставна нестабилност

Водещ клиничен симптом е болката. В началните етапи на болестта всяко пренатоварване е свързано със ставна болка. В последствие болката се появява дори при покой. Понякога пациентите се будят от силна болка в ранните часове на денонощието. Патологичните ставни промени са свързани с увреждане на ставния хрущял, синовиално дразнене, ремоделиране и образуване на кисти. Като краен резултат настъпва анкилозиране и ставна неподвижност. Характерно е ставната скованост, която се изявява след покой. Промените в синовията клинично се представят със ставен излив.

Диагностичен алгоритъм

1. Снемаме на анамнеза — от насоченото лекарско интервю се събират клинични данни за сегашните оплаквания и обстоятелствата за настъпване на ставната нестабилност
2. Прилагане на физикален преглед, чийто акцент е опорно-двигателната система. Ставите се оглеждат за видими деформации или ставни фисури. Тактилно се изследват за болка, локална температура и флуктуация. Определя двигателният им капацитет
3. Инструментални изследвания — конвенционален диагностичен метод е рентгенографията. Посредством нея се виждат патологичните промени в ставите. Други визуализиращи методики са ултрасонографията, компютърната томография, ядрено-магнитен резонанс. В някои случаи се прилага диагностична артроцентеза
4. Кръвни изследвания — лабораторните изследвания се променят спрямо етиологията на болестта. Но когато се касае за друга ставна нестабилност, ставната нестабилност е резултат от предхождащо ставно страдание. Затова лабораторните показатели често остават във физиологичните норми