Плоско стъпало [pes planus] (придобито) МКБ M21.4
› Какво представлява плоското стъпало?
› Симптоми
› Лечение
› Прогноза
Въведение
Плоското стъпало (плоскостъпие, pes planus) представлява понижаване или изглаждане на надлъжния свод на ходилото. Придобитото плоскостъпие се развива в резултат от увреждане или отслабване на поддържащите сухожилия и връзки, различни видове травми, дегенеративни изменения или продължително механично натоварване. Състоянието може да протече напълно безсимптомно или да доведе до различни симптоми, включително болка, оток, умора и затруднено ходене. Диагнозата се базира на клиничните находки, а при нужда и подбрани образни изследвания. Терапията включва подходящи ортопедични стелки, кинезитерапия, адаптиране на натоварването, а при особено тежки случаи може да се наложи и хирургична корекция.
Какво представлява плоското стъпало?
Плоското стъпало (плоскостъпие, pes planus) представлява състояние, при което надлъжният свод на ходилото е понижен или почти напълно изгладен, вследствие на което по-голяма част от стъпалото влиза в контакт с опорната повърхност. При придобитото плоскостъпие тези изменения се развиват след период, през който сводът на ходилото е бил нормално оформен.
При плоскостъпие често се наблюдава отклоняване на петата навън (валгусно положение) и завъртане на предната част на ходилото навън спрямо задната. Тези изменения могат да нарушат нормалната биомеханика на стъпалото и да повлияят походката.
От клинична гледна точка се разграничават две основни форми на плоскостъпие, а именно:
- гъвкаво (флексибилно) плоскостъпие: сводът е понижен при натоварване, но се възстановява частично или напълно при повдигане на ходилото от земята или заставане на пръсти, а подвижността на ставите обикновено е запазена
- ригидно (фиксирано) плоскостъпие: сводът остава изгладен независимо от натоварването, а движенията в определени стави на ходилото са ограничени. Тази форма може да бъде свързана с напреднали дегенеративни изменения, ставна деформация или други структурни увреждания
Клинично значение има предимно симптоматичното плоскостъпие, при което се наблюдават болка, умора, нестабилност, промени в походката или постепенно задълбочаване на деформацията.
Придобитото плоскостъпие трябва да се разграничава от физиологичното плоскостъпие в ранна детска възраст, когато надлъжният свод все още се развива, както и от вродените деформации на ходилото.
Причини и рискови фактори
Придобитото плоскостъпие се дължи на постепенно или по-рядко внезапно нарушаване на структурите, които поддържат надлъжния свод на ходилото. Най-често етиологията включва увреждане на сухожилия и връзки, но значение имат и механичното натоварване, възрастовите промени, травмите и някои хронични заболявания:
- увреждане на сухожилието на задния тибиален мускул: една от най-честите причини за придобито плоскостъпие при възрастни е дисфункцията на сухожилието на задния тибиален мускул. При продължително механично натоварване или дегенеративни промени в сухожилието могат да се развият тендинопатия, удължаване и частични или пълни разкъсвания
- увреждане и отслабване на връзковия апарат: за стабилността на ходилото значение имат не само мускулите и сухожилията, но и връзките, които поддържат правилното положение на костите. Особено важна е плантарната калканеонавикуларна връзка, като нейното разтягане или разкъсване може да доведе до постепенно понижаване на свода и промени в положението на задната и средната част на ходилото
- наднормено тегло и затлъстяване: повишеното телесно тегло увеличава механичното натоварване върху ходилата, особено при продължително стоене и ходене. При затлъстяване сухожилията и връзките, които поддържат свода, са подложени на по-големи сили, което може да допринесе за тяхното постепенно претоварване и отслабване
- възрастови и дегенеративни промени: с напредването на възрастта могат да настъпят изменения в структурата и механичните свойства на сухожилията и връзките. Постепенното намаляване на тяхната еластичност и устойчивост към натоварване може да улесни развитието на сухожилна недостатъчност и деформация на ходилото
- травми на ходилото и глезена: придобитото плоскостъпие може да се развие след травматични увреждания, които нарушават нормалната анатомия и стабилност на ходилото, като сред възможните причини се включват разкъсвания на сухожилието на задния тибиален мускул, увреждания на връзките, поддържащи надлъжния свод, фрактури на костите на ходилото и глезена и други
- възпалителни и дегенеративни ставни заболявания: определени ставни заболявания могат да доведат до увреждане на сухожилията, връзките и ставните повърхности на ходилото. Ревматоидният артрит и някои други възпалителни артропатии могат да причинят хронично възпаление, отслабване на поддържащите структури и постепенно развитие на деформация
- захарен диабет и други хронични заболявания: захарният диабет е свързан с повишен риск от сухожилни изменения и нарушения в опорно-двигателния апарат. При пациенти с диабетна периферна невропатия тежката невропатична остеоартропатия може да причини значителна деформация и спадане на свода. Артериалната хипертония също се среща по-често сред пациентите с дисфункция на задното тибиално сухожилие
- механично претоварване: продължителното стоене в изправено положение, повтарящите се натоварвания и определени анатомични особености могат да увеличат напрежението върху структурите, които поддържат свода, а неподходящите обувки могат да засилят болката и механичното натоварване, но не са доказана самостоятелна причина за придобито плоскостъпие
Приемът на кортикостероиди и локалните кортикостероидни инжекции в областта на сухожилията също се обсъждат като възможни фактори за сухожилно увреждане при определени обстоятелства.
Заболяването обикновено възниква при съчетание на механични, анатомични и индивидуални фактори, които постепенно нарушават равновесието между натоварването и поддържащите структури на ходилото.
Симптоми
Клиничните прояви на придобитото плоско стъпало (плоскостъпие) зависят от степента на понижаване на надлъжния свод, състоянието на поддържащите сухожилия и връзки и наличието на съпътстващи ставни изменения. В началните стадии състоянието често протича без особени оплаквания, като единствената видима промяна е постепенното изглаждане на свода на ходилото.
С напредването на деформацията могат да се появят различни по вид и тежест оплаквания, по-честите от които включват:
- болка в ходилото и глезена: болката е една от най-честите прояви на симптоматичното придобито плоскостъпие, като нейната локализация зависи от засегнатите анатомични структури и стадия на деформацията. В началните стадии болката често се усеща по вътрешната страна на ходилото и глезена, в областта на сухожилието на задния тибиален мускул. Тя може да се засилва при ходене, изкачване на стълби, продължително стоене или физическо натоварване
- оток и локална болезненост: при плоскостъпие, свързано с дисфункция на сухожилието на задния тибиален мускул, може да се появи оток по вътрешната страна на глезена, като областта често е болезнена при натиск, а симптомите могат да се засилват след физическа активност
- промени във формата на ходилото: характерна проява е постепенното понижаване на медиалния надлъжен свод, вследствие на което вътрешната част на ходилото се доближава до опорната повърхност. При по-изразена деформация могат да се наблюдават изглаждане или почти пълно изчезване на надлъжния свод при стоене, отклоняване на петата навън, завъртане и отклоняване на предната част на ходилото навън, видимо разширяване на средната част на ходилото, промяна в начина, по който обувките прилягат и се износват
- мускулна слабост и затруднения при движение: при увреждане на сухожилието на задния тибиален мускул може да се наруши способността за стабилизиране на ходилото при оттласкване от земята. Характерно е затруднението при повдигане на пръсти само на засегнатия крак
- бърза умора и намалена издръжливост: променената биомеханика на ходилото може да увеличи натоварването върху определени мускули, сухожилия и стави, в резултат от което някои пациенти съобщават за чувство на тежест, напрежение или бърза умора в ходилата и подбедриците, особено в края на деня
- промени в походката: при симптоматично плоскостъпие походката може постепенно да се промени вследствие на нарушената стабилност и ограничената способност на ходилото да се превръща в твърд лост при оттласкване
В началните стадии придобитото плоскостъпие обикновено е гъвкаво, като сводът може частично да се възстанови при отпадане на натоварването. С напредването на заболяването могат да се развият структурни изменения и дегенеративни увреждания на ставите, вследствие на които деформацията постепенно става по-трудно коригируема.
Усложнения
Усложненията при придобитото плоскостъпие се дължат главно на прогресирането на деформацията, нарушеното разпределение на механичното натоварване и постепенното увреждане на сухожилията, връзките и ставите на ходилото.
При леки и безсимптомни форми състоянието може да остане стабилно продължително време, но в хода на прогресията на процеса могат да се развият различни по вид и тежест усложнения, включително:
- прогресираща деформация на ходилото: едно от основните усложнения е постепенното задълбочаване на понижаването на надлъжния свод. В напредналите стадии първоначално гъвкавата деформация може да стане ригидна, което ограничава възможностите за корекция с консервативни средства
- хронична болка и сухожилни увреждания: продължителното механично претоварване може да доведе до хронична болка и прогресиращо увреждане на сухожилията, особено на сухожилието на задния тибиален мускул. При някои пациенти могат да настъпят значителни дегенеративни изменения, удължаване или разкъсване на сухожилието
- дегенеративни ставни изменения: при продължително прогресиращо плоскостъпие нарушеното положение на костите може да доведе до неравномерно натоварване на ставните повърхности, като с течение на времето това може да допринесе за развитие на дегенеративни изменения
- болезнено притискане на костни и ставни структури: при изразена плоско-валгусна деформация промененото положение на петната кост може да доведе до патологичен контакт и притискане на структури по външната страна на задната част на ходилото
- нарушена походка и ограничена физическа активност: хроничната болка, нестабилността и прогресиращата деформация могат да доведат до трайни промени в походката, като в някои случаи това може да причини затруднения при извършване на определени физически действия и да повлияе професионалната работоспособност и самостоятелното изпълнение на ежедневните задачи
При изразено симптоматично плоскостъпие продължителната болка и ограниченията в придвижването могат да окажат съществено влияние върху качеството на живот, като при тежки деформации може да се наложи продължително използване на ортези, специализирани обувки или хирургично лечение.
Диагноза и изследвания
Поставянето на диагнозата при придобито плоско стъпало (плоскостъпие) се базира на обстойна анамнеза, клиничен преглед и оценка на анатомичните и функционалните изменения на ходилото. При необходимост се назначават образни изследвания, които позволяват да се установят степента на деформацията, състоянието на ставите и евентуалните увреждания на сухожилията и връзките:
- разпит и преглед: необходимо е изясняване на оплакванията, тяхната продължителност и връзката им с физическото натоварване. Особено внимание се обръща на болката по вътрешната или външната страна на ходилото и глезена, наличието на оток, бързата умора и постепенно настъпилите промени във формата на ходилото. При физикалния преглед ходилата се оглеждат както в седнало положение, така и при стоене с натоварване, обръща се внимание на височината на медиалния надлъжен свод, положението на петата, отклонението на предната част на ходилото и наличието на асиметрия между двата крака
- функционални тестове: функционалните тестове имат важно значение за оценка на подвижността на ходилото и състоянието на структурите, които поддържат надлъжния свод, като сред най-често използваните се включват тест за повдигане на пръсти на един крак, оценка на гъвкавостта на свода, оценка на подвижността на глезена и задната част на ходилото
- рентгеново изследване: рентгенографията е основният образен метод за оценка на костните и ставните изменения при придобито плоскостъпие, като най-информативни са рентгенографиите, извършени в изправено положение с натоварване на ходилата
- ултразвуково изследване: ехографията може да се използва за оценка на сухожилията и меките тъкани около ходилото и глезена, като методът е особено полезен при съмнение за тендинопатия, теносиновит или разкъсване на сухожилието на задния тибиален мускул
- други образни изследвания: ядрено-магнитен резонанс се назначава при необходимост от по-подробна оценка на сухожилията, връзките и останалите меки тъкани. Компютърна томография може да бъде назначена при сложни костни деформации, съмнение за ставни увреждания или необходимост от детайлно предоперативно планиране
Лабораторни изследвания обикновено не са необходими при неусложнено механично плоскостъпие, но могат да бъдат назначени при съмнение за възпалително, метаболитно или друго системно заболяване.
Придобитото плоскостъпие трябва да се разграничава от вродените и физиологичните форми на плоскостъпие, както и от други състояния, които причиняват болка и деформация на ходилото.
Лечение
Терапевтичният подход при придобитото плоскостъпие зависи преди всичко от тежестта на деформацията, наличието на болка, състоянието на сухожилията и ставите, степента на функционалните ограничения.
Основните цели са облекчаване на симптомите, подобряване на стабилността и функцията на ходилото, забавяне на прогресията на деформацията и съхраняване на възможността за нормално придвижване.
При леко и безсимптомно плоскостъпие невинаги е необходимо активно лечение. При наличие на оплаквания обикновено се започва с консервативни методи, докато хирургично лечение се обсъжда само при определени прогресиращи или тежки форми.
Сред основните терапевтични мерки при плоскостъпие се включват:
- промени на физическото натоварване: често в началото се препоръчва временно ограничаване на дейностите, които влошават симптомите, включително продължителното стоене, бягането, скачането и други натоварвания, които усилват болката. При някои пациенти подходящи алтернативи са плуването, колоезденето и други дейности с по-ниско механично натоварване на ходилата
- избор на подходящи обувки: препоръчват се широки обувки със стабилна задна част, добра фиксация около петата и подходяща поддръжка на ходилото. При изразена деформация може да бъде необходимо използването на специализирани ортопедични обувки, които осигуряват допълнителна стабилност и намаляват натиска върху болезнените области
- ортопедични стелки и ортези: ортопедичните стелки са сред най-често използваните консервативни средства при симптоматично плоскостъпие. Тяхната основна функция е да подпомагат свода, да преразпределят натоварването и да ограничават прекомерните движения на ходилото при ходене
- кинезитерапия: кинезитерапията е важна част от консервативното лечение, особено при гъвкаво плоскостъпие и ранни стадии на сухожилна недостатъчност, като лечебната програма може да включва упражнения за укрепване на задния тибиален мускул, упражнения за активиране на малките мускули на ходилото, контролирано повдигане на пръсти според функционалните възможности. разтягане на мускулите на подбедрицата и ахилесовото сухожилие при установено скъсяване, упражнения за равновесие, координация и контрол на положението на ходилото
- медикаментозно лечение: при болезнено плоскостъпие могат да се използват обезболяващи средства, включително нестероидни противовъзпалителни средства при липса на противопоказания за облекчаване на болката и възпалението
- временно обездвижване: при силна болка, остро обостряне на сухожилните симптоми или значително възпаление може да се наложи временно обездвижване на ходилото, като за тази цел могат да се използват специализирани ортопедични ботуши или други средства за имобилизация
- лечение на придружаващите заболявания: при плоскостъпие, свързано с възпалителни ставни заболявания, захарен диабет или други системни нарушения, е необходимо подходящо лечение на основното заболяване. При ревматоиден артрит контролът на възпалителната активност може да ограничи допълнителното увреждане на ставните и сухожилните структури
- оперативна намеса: оперативно лечение се обсъжда при пациенти с прогресираща деформация, значителна болка или функционални ограничения, когато подходящото консервативно лечение не осигурява достатъчно подобрение. При гъвкаво плоскостъпие могат да се извършват реконструктивни процедури, насочени към възстановяване на правилното положение на костите и подобряване на стабилността на ходилото. При тежко ригидно плоскостъпие, особено когато са налице напреднали дегенеративни изменения, може да бъде необходима артродеза (хирургично обездвижване на една или повече стави с цел намаляване на болката и постигане на стабилно положение на ходилото)
Пациентите със симптоматично придобито плоскостъпие, особено при данни за прогресивна деформация, се нуждаят от периодично проследяване и оценка на болката, подвижността, функционалните възможности и евентуалните промени във формата на ходилото.
Ранното започване на подходящо консервативно лечение е особено важно при гъвкавите форми на придобито плоскостъпие, като при много пациенти е възможно постигане на добър контрол на симптомите и запазване на нормалната двигателна активност без необходимост от хирургична намеса.
Прогноза
Прогнозата при придобито плоскостъпие зависи от тежестта на деформацията, състоянието на поддържащите сухожилия и връзки и терапевтичния отговор от навременно започнато лечение. При леки и гъвкави форми прогнозата обикновено е благоприятна, като подходящите ортези, лечебни упражнения и контролът на натоварването могат значително да облекчат клиничните прояви, докато при прогресиращи деформации съществува риск от хронична болка, ставни изменения и ограничена подвижност.
Изображения: magnific.com
Симптоми и признаци при Плоско стъпало [pes planus] (придобито) МКБ M21.4
ВсичкиЛечение на Плоско стъпало [pes planus] (придобито) МКБ M21.4
Продукти от Framar.bg
БЕРКЕМАН ЛАСТИЧНА ЛЕНТА С ВГРАДЕНА ПОДЛОЖКА КАПКА
БЕРКЕМАН ВЪЗГЛАВНИЧКА ЗА НАПРЕЧЕН СВОД РАЗМЕР М * 2
БЕРКЕМАН КРЪСТОСАНА ЛАСТИЧНА ЛЕНТА ЗА ПАДНАЛ СВОД РАЗМЕР L * 2
БЕРКЕМАН КАПКА ЗА НАПРЕЧЕН СВОД
БЕРКЕМАН КРЪСТОСАНА ЛАСТИЧНА ЛЕНТА ЗА ПАДНАЛ СВОД РАЗМЕР S * 2
БЕРКЕМАН КРЪСТОСАНА ЛАСТИЧНА ЛЕНТА ЗА ПАДНАЛ СВОД РАЗМЕР XL * 2
БЕРКЕМАН ВЪЗГЛАВНИЧКА ЗА НАПРЕЧЕН СВОД РАЗМЕР L * 2
БЕРКЕМАН КРЪСТОСАНА ЛАСТИЧНА ЛЕНТА ЗА ПАДНАЛ СВОД РАЗМЕР М * 2
Библиография
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/flat-feet-pes-planus
https://emedicine.medscape.com/article/1922965-overview?form=fpf
https://patient.info/doctor/orthopaedics/pes-planus-flat-feet
https://pubs.rsna.org/doi/abs/10.1148/rg.2019190046
https://sportsortho.co.uk/conditions/pes-planus-flat-foot/
https://www.mec-orth.com/services.php?cat=68&id=242&lang=en
https://www.movementforlifephysio.com.au/the-foot-pes-planus
https://www.adelaideankle.com.au/flat-foot-in-adults
https://www.staystrongtherapy.com/post/pes-planus-flat-feet-causes-symptoms-and-how-we-can-help
Коментари към Плоско стъпало [pes planus] (придобито) МКБ M21.4
Ива
Тази диагноза получих днес, но не знам какви точно стелки да си купя, тъй като има различни.На 22 години съм и ортопеда каза,че се е получило така със стъпалата ми от неудобни обувки.Нямам наднормено тегло, но работя винаги правостояща.Болката е точно на възглавничката под големия пръст на десния ми крак.
Тази диагноза получих днес, но не знам какви точно стелки да си купя, тъй като има различни.На 22 години съм и ортопеда каза,че се е получило така със стъпалата ми от неудобни обувки.Нямам наднормено тегло, но работя винаги правостояща.Болката е точно на възглавничката под големия пръст на десния ми крак.