Други уточнени болести на горните дихателни пътища МКБ J39.8

В състава на горните дихателни пътища влизат различни органи и структури, чрез които се изпълнява основната функция, а именно проводната. Провежда се инхалирания въздух, който трябва да достигне до белите дробове, основните органи за газообмен. Множество патологични състояния, засягащи респираторния тракт могат да попречат на преминаването на въздушния поток. В статията други уточнени болести на горните дихателни пътища ще разгледаме следните състояния:

• Трахеоцеле - представлява необичайна издатина или образувание на лигавицата на трахеята, в резултат на дефект в нейната стена. Заболяването може да бъде вродено или придобито. Вродените форми остават дълго време безсимптомни и се проявяват в зряла възраст с множество мехурчета, изпълнени с въздух. Придобитите форми се развиват в резултат на тъпи травми, чести белодробни инфекции, интубация и др. Трахеалната лезия се характеризира с наличие на кистозна торбичка в областта на шията, изпълнена с въздух или смес от течност и въздух. Симптомите, характерни за трахеоцеле са дисфония, компресионни симптоми, хронична продуктивна кашлица. Диагнозата се поставя главно ларингоскопски. Други диагностични тестове включват компютърна томография, рентгенография. Лечението е хирургично.
• Трахеомалация - представлява вродено заболяване, което се характеризира със слабост и отпуснатост на трахеята. Заболяването се дължи на неправилно развитие на хрущяла на трахеята. Вместо да бъдат твърди, стените на трахеята са меки. Скоро след раждането се появява затруднено дишане. Симптомите при трахеомалация варират от леки до тежки и могат да включват: дихателни шумове, кашлица, плач, затруднено хранене. Диагнозата се поставя въз основа на физикалното изследване и анамнезата. Прави се също рентгенография на гръден кош, както и ларингоскопия. Лечението се състои в подаване на овлажнен въздух, внимателни хранения и антибиотици при инфекция. Бебетата с трахеомалация трябва да бъдат внимателно наблюдавани, когато те имат респираторни инфекции. Рядко се налага хирургично лечение, защото симптомите обикновено отзвучават с израстването на детето.
• Стеноза на трахеята - патологично състояние, което също спада към други уточнени болести на горните дихателни пътища и представлява стесняване на трахеята, което се дължи на травма или на вроден дефект. Придобитата трахеостеноза е реакция на многократно дразнене или нараняване на дихателната тръба. Вродената трахеостеноза е рядко състояние и се дължи на дефект на хрущяла на трахеята. Аномалиите на този хрущял могат да включват трахеални хрущялни ръкави, пълни трахеални пръстени и др. Симптомите могат да се появят скоро след раждането или се развиват след остро увреждане на трахеята и включват: шумно дишане, повтарящи се пневмонии, хрипове, цианоза, апнея. Диагнозата на стеноза на трахеята се поставя главно чрез рентгенография на гръден кош и компютърна томография. Чрез функционалните белодробни тестове се определя дихателната функция и степента на блокажите. Бронхоскопията се използва за установяване на аномалии на дихателните пътища, както и наличие на тумори, кървене и възпаление. Пълната трахеална резекция и реконструкция осигуряват дългосрочно облекчение.

Честота

Изброените по-горе патологични състояния на дихателните пътища са изключително редки, като дори в повечето страни не е изчислена тяхната честота. В общи 512 бронхоскопии, направени по повод на различни оплаквания и обструктивен синдром, трахеомалацията е диагностицирана при 160 деца. Средната възраст на тези деца е 4 години. Честотата на вродената трахеомалация се оценява на 1 на 2100 новородени.

Причини

Други уточнени болести на горните дихателни пътища могат да бъдат както вродени, така и придобити. Срещат се при хора на всяка възраст, като при някои дори и вродени, могат да се проявят клинично в различни етапи от живота. Сред най-честите причини за трахеомалация и трахеална стеноза са:

• Атрезия на хранопровода с образувана трахеоезофагеална фистула
• Вроден дефицит на трахеален хрущял
• Трахеостомия
• Ендотрахеална интубация
• Гръдна травма
• Хроничен трахеобронхит
• Туберкулоза
• Доброкачествени и злокачествени новообразувания на горните дихателни пътища
• Лечетерапия на шията и гърдите

Патофизиология

Трахеомалацията е структурна аномалия на трахеалния хрущял, водеща до дилатация на трахеята и отслабване на стените и, с последваща обструкция на дихателните пътища. Най-често засегната е дисталната трета на трахеята. Поради своята гъвкавост, трахеята променя големината на своя лумен по време на дихателния цикъл. Разширяването и удължаването на трахеята се случват по време на вдишване, а стесняването и скъсяването настъпва по време на издишане.

Симптоми

При повечето пациенти трахеомалацията се проявява като вродено състояние, което причинява различни по тежест симптоми. В зависимост от степента на засягане на самата трахея се проявяват и различни симптоми. При някои новородени трахеомалацията дори може да остане недиагностицирана. Сред най-честите симптоми на други уточнени болести на горните дихателни пътища са:

• Стридор (шумно дишане)
• Цианоза (посиняване на кожата на лицето)
• Затруднено дишане (диспнея)
• Хрипове
• Рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища
• Рецидивиращи пневмонии
• Пресипнал глас
• Афония
• Затруднено хранене
• Липса на апетит

Диагноза

За диагностицирането на състоянието се използват различни методи. В зависимост от етиологията на трахеомалацията се различават три основни вида, при които се следват едни и същи диагностични стъпки. Класификацията на трахеомалацията включва:

• Тип 1 - вродена трахеомалация, понякога свързана с трахеоезофагеална фистула или атрезия на хранопровода
• Тип 2 - трахеомалация, следствие на външна компресия
• Тип 3 - придобита трахеомалация поради хронична инфекция или продължителна интубация

За диагностицирането на други уточнени болести на горните дихателни пътища се следват следните стъпки:

• Физикален преглед и анамнеза - от анамнезата и статуса на пациента се обективизират най-често някои от по-горе изброените симптоми, които са достатъчно насочващи за сериозността на състоянието. Именно те могат да насочат лекарят към назначаването на различни диагностични методи.
• Фиброоптична бронхоскопия - метод на избор за диагностициране на трахеомалация и трахеална стеноза, чрез който може да се направи подробен оглед на трахеята и оценка на различните патологични промени.
• Образно изследване (КТ/ЯМР) - предпочитаните образни методи, за по-детайлна оценка на респираторния тракт, са компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на трахеомалацията са включени следните състояния:

• Ларингомалация
• Субглотисна стеноза
• Вродени кисти на шията
• Парализа на гласните връзки
• Хипокалциемична тетания

Лечение

Лечението при трахеомалация обикновено трябва да започне мигновено, тъй като повечето пациенти след диагностициране са с някаква степен на респираторна инсуфициенция. Едни от спешните мерки, които се взимат, са осигуряването на проходими дихателни пътища. Това най-често става чрез трахеотомия (инцизионен разрез в шийната област, който се извършва при обструкция на дихателните пътища за осигуряване на дихателна функция на пациентите). Пациентите с по-тежко протичащо заболяване могат да стигнат и до механична вентилация (изкуствено дишане).

Сред хирургичните техники за коригиране на трахеалния дефект при трахеална стеноза и трахеомалация са:

• Трахеопексия
• Трахеобронхопластика
• Трахеостомия

Усложнения

Трахеомалацията като потенциално животозастрашаващо състояние може да доведе до сериозни усложнения, сред които са:

• Остра обструкция на дихателните пътища
• Остра дихателна недостатъчност
• Тежки респираторни инфекции

Изображения: freepik.com