Мозъчна атеросклероза МКБ I67.2

Мозъчната атеросклероза е заболяване, което се характеризира с развитие на дегенеративен процес на кръвоносните съдове на мозъка. В резултат на този дегенеративен процес вътрешната повърхност на мозъчните артерии се покриват с холестеролови плаки и с развитие на заболяването се отлага калций.

Церебралната артериосклероза може да причини сериозни здравословни проблеми. Ако стените на артерията са твърде удебелени или има наличие на тромб, притокът на кръв към мозъка може да се блокира и да причини исхемичен инсулт. Когато удебеляването и втвърдяването е неравномерно, артериалните стени могат да развият аневризми. Ако аневризмата руптурира, кървенето в мозъка може да причини хеморагичен инсулт. И двата вида инсулт могат да бъдат фатални.

Церебралната артериосклероза е свързана и със състояние, известно като съдова деменция, при което малки, безсимптомни инсулти причиняват кумулативно увреждане и смърт на невроните (нервните клетки) в мозъка. Личностните промени при възрастните хора, като апатия, плач или раздразнителност, могат да показват, че мозъчната артериосклероза присъства.

Етиология

Мозъчната атеросклероза възниква, когато вътрешният слой на артериите в мозъка е увреден и на мястото на увреждане се натрупват кръвни клетки и други вещества, което води до стесняване на артериите и повишен риск от образуване на кръвни съсиреци.

Рисковите фактори за мозъчна атеросклероза включват:

• тютюнопушене, включително пасивно
• диабет
• високо кръвно налягане (хипертония)
• висок холестерол в кръвта
• затлъстяване
• артрит, лупус, инфекциозни заболявания
• стрес
• злоупотребата с алкохол
• възраст
• наследственост
• нездравословна диета с високо съдържание на мазнини

Съчетанието на повече рискови фактори рязко увеличава вероятността за увреждане на мозъчните съдове. Повишеният холестерол е относително слаб патогенен фактор, но в комбинация с хипертония и/или тютюнопушене, увреждащото въздействие рязко се покачва.

Патоморфологично при мозъчна атеросклероза се наблюдава стесняване на лумена на мозъчно - съдовите артерии и неравномерно калцифициране по вътрешната им повърхност, като се създават условия за тромбоза. Мозъчната атеросклероза е много разпространена болест след 50-годишна възраст.

Клинична картина

Клиничната картина на мозъчна атеросклероза са в зависимост от бързината на развитие и локализацията на атеросклеротичния процес. Изразяват се в следните оплаквания:

• намаляване на вниманието
• влошаване на паметта
• безсъние
• тежест в главата
• лесна умора
• шум в ушите
• световъртеж

Симптомите на заболяването зависят от стадия. В ранните стадии заболяването се усеща само след физически или емоционален стрес и бързо изчезва, когато пациентът влезе в състояние на покой. Основният симптом е астенията, придружена от умора, слабост, намалена бдителност и обща летаргия. Сънят рядко се нарушава, появява се безсъние или сънливост през деня. По принцип пациентите се оплакват от главоболие и шум в ушите, влошаване на паметта. В последния случай пациентите добре помнят миналото, но лошо запомнят нова информация.

С прогресирането на заболяването се появяват тревожност, подозрителност, депресия, промени в настроението. Нарушенията на паметта стават по-изразени до степен, че пациентът не помни какво се е случило с него днес. Появява се постоянно главоболие и шум в ушите, речта постоянно се нарушава - става неясна, дикцията се променя, пациентите се замаяни и се появява нестабилност на походката. Слухът и зрението също се влошават, човек престава да мисли логично и ясно.

В последния стадий пациентът може да се държи като дете или да стане агресивен, хленчещ. Повечето хора напълно или частично губят паметта си, престават да се интересуват от околния свят и събитията в него. Способността за навигация във времето и пространството се губи, пациентът се нуждае от постоянни грижи, тъй като губи уменията за самообслужване в ежедневието. Този етап е необратим.

Диагноза

Диагнозата на мозъчна атеросклероза се поставя след добре проведена анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Диагностичните методи включват:

Ангиография

Ангиографията на мозъка е метод за контрастно изследване на мозъчната артерия. Този метод включва инжектиране на контрастно вещество в артерия, последвано от рентгеново изследване.

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Магнитен резонанс има способността да определя количествено анатомията и състава на плаката. Това позволява на лекарите да определят определени характеристики на плаката, като например колко е вероятно тя да се откъсне от стената и да се превърне в ембол. ЯМР не използва йонизиращо лъчение, така че броят пъти, когато се използва на един човек, не е проблем. Но тъй като използва силни електрически полета, тези, които имат метални импланти, не могат да използват тази техника.

Компютърна томография (КТ)

Многопосочната компютърна томография е по-добра от обикновената КТ, тъй като може да осигури по-висока пространствена разделителна способност и има по-кратко време за получаване. Многопосочната компютърна томография използва рентгенови лъчи за получаване на изображението; обаче може да идентифицира състава на плаката. По този начин може да се определи дали плаката е калцирана плака и богата на липиди плака, така че присъщите рискове могат да бъдат определени. Субектите са изложени на значително количество радиация с тази процедура, така че използването им е ограничено.

Лечение

Целта на лечението е да се намали рискът от инсулт. Изборът на лечение зависи от степента на стесняване и тежестта на симптомите. В ранните стадии на заболяването на пациентите се препоръчва да водят здравословен начин на живот, да се откажат от тютюнопушенето и алкохола и да се хранят правилно.

Медикаментозно лечение

Лекарствата се предписват за понижаване на холестерола и кръвното налягане и контрол на кръвната захар.

Антикоагуланти се използват за предотвратяване на съсирването на кръвта.

Оперативно лечение

Целта на хирургичното лечение е да се предотврати инсулт чрез премахване на плаката и увеличаване на лумена на артерията, за да се осигури нормален кръвен поток.

Балонна ангиопластика/стентиране е минимално инвазивна ендоваскуларна процедура, при която плаката се компресира и луменът на артерията се разширява с помощта на специален балон и стент.

Операция за байпас на мозъчната артерия е процедура, при която се създава шънт, заобикаляйки увредената област на артерията.

Изображения: CCO Public domain