Други мозъчносъдови болести МКБ I67

Нарушенията в мозъчното кръвообращение се включват към групата на другите мозъчносъдови болести. Другите мозъчносъдови болесто могат да бъдат остри и хронични.

Артериалното кръвообращение на главния мозък се осъществява от четири магистрални съда - двете вътрешни сънни артерии (aa. carotis internae) и двете вертебрални артерии (aa. vertebrales). Тези кръвоносни съдове формират съответно лява и дясна каротидна и вертебробазиларна системи. В основата на мозъка, чрез комунициращите артерии, те образуват Вилизиевия кръг - основата на интракраниалното (вътречерепно) кръвообращение. Симетричният строеж на Вилизиевия артериален кръг има важно значение за правилното разпределение на мозъчния кръвоток и неговата колатерална компенсация при запушване на някоя от мозъчните артерии. 

Мозъкът съставлява 2% от човешкия организъм, но мозъчният кръвоток представлява 15% - 20% от минутния сърдечен обем (количеството кръв, което се изтласква от сърцето за една минута). Това е средно 50-58 мл. кръв на 100 гр. мозъчно вещество за една минута (50-58 мл./100гр./мин.). Намаляването на мозъчната перфузия (кръвоснабдяване) под 23 мл./100гр./мин. предизвиква загуба на съзнание. Под 10 мл./100гр./мин. се развива мозъчна некроза - инфаркт. За пълноценното функциониране на мозъка е необходим адекватен и постоянен приток и на глюкоза чрез кръвообращението. Мозъкът консумира 27 ммол./100гр./мин. глюкоза или 144 гр./24 часа. Нарушенията на кислородния и глюкозен транспорт чрез мозъчното кръвообращение обуславят развитието на исхемия.

Причините за други мозъчносъдови болести се разделят на ендогенни (дължащи се на органни или съдови нарушения от самия организъм) и екзогенни (дължащи се на вредното въздействие на околната среда).

     1.  Ендогенни рискови фактори са:

• атеросклеротични промени на аортата и мозъчните артерии;

• артериална хипертония и обусловената от нея артериолосклероза;

• сърдечно-съдови заболявания - исхемична болест на сърцето (ИБС), особено пресен миокарден инфаркт и състояние след миокарден инфаркт, клапна патология (ревматична митрална стеноза), предсърдно мъждене;

• дислипидемии с повишено ниво на общия холестерол;

• захарен диабет;

• вродени съдови аномалии - разширение и нагъване на мозъчните артерии (мегадолихоектазии), недоразвитие на мозъчните кръвоносни съдове;

• хематологични заболявания - повишена склонност към хипераглутинация (повишено кръвосъсирване);

• васкулити - инфекциозни процеси, засягащи кръвоносните съдове на мозъка;

• локална дисекация на по-големите мозъчни артерии - най-често с травматичен произход.

     2.  Екзогенни рискови фактори са:

• тютюнопушене;

• алкохолизъм;

• черепномозъчни травми с развитие на аневризми (патологично разширяване на лумена на кръвоносния съд);

• медикаменти - антиконцептивни хормонални средства, диуретици;

• наркотични средства - хероин, кокаин.

Патоанатомично исхемичната мозъчна некроза може да бъде с макроскопска картина на бял инфаркт с жълтеникав отенък и заличаване на нормалната структура на бялото и сиво мозъчно вещество. Когато има пропиване на инфарктната зона с кръв се говори за червен инфаркт или за хеморагично инфарциране. Червените инфаркти са характерни за мозъчните емболии и са предимно в сивото вещество на мозъка.

Клиничната картина при другите мозъчносъдови болести, в зависимост от локализацията на хемодинамичното нарушение, се характеризира с:

• главоболие, световъртеж, шум в ушите;

• зрителни нарушения - намаление на зрението (едностранно или двустранно), диплопия (двойно виждане), нистагъм (патологично, неконтролируемо, ритмично движение на очните ябълки);

• говорни нарушения - дизартрични (неразбираемо и провлачено произношение на думите) или афатични (разстройства на говора, разбирането, четенето, писането) нарушения;

• слабост и изтръпване (парестезия) на крайниците, парези, парализи, тазоворезервоарни разстройства, поява на патологични рефлекси, загуба на сетивност и други.

Диагнозата на другите мозъчносъдови болести се поставя на базата на клиничната симптоматика. Невроизобразяващите изследвания като компютърна томография (КТ), магнитно-резонансна томография (МРТ), Доплерова сонография, ангиография, ликворно изследване и изследване на очните дъна имат важно диагностично значение.

Диференциална диагноза на другите мозъчносъдови заболявания се прави с:

• хроничен субдурален хематом;

• менингоенцефалит с вирусна етиология;

• мозъчен тумор;

• диабетна кома и други.

Лечението на другите мозъчносъдови заболявания се състои в следните етапи:

• лечение на рисковите фактори;

• дълготрайно използване на тромбоцитни антиагреганти;

• антикоагуланти - при данни за тромбоемболизъм от сърдечен произход;

• хирургично лечение на симптомните каротидни стенози - премахване на атеросклеротичната стеноза чрез каротидна ендартеректомия, интраартериална дилатация и поставяне на стент.