Неревматична болест на митралната клапа, неуточнена МКБ I34.9

Заболяване на митралната клапа на сърцето, което има неуточнена етиологична генеза и не се дължи на ревматизъм, се нарича неревматична болест на митралната клапа, неуточнена.

Митралната клапа има две платна (крила) и заради това се нарича още - двукрила сърдечна клапа. По време на систола (съкращение на сърдечната мускулатура - миокард) митралната клапа се затваря и пречи на преминаване на кръв от ляво предсърдие към лява камера. По време на диастола (отпускане на миокарда) митралната клапа се отваря и лявата камера се изпълва с кръв, идваща от лявото предсърдия.

Етиология

Причини за развитие на неревматична болест на митралната клапа, неуточнена, може да бъдат:

• вродени малформации на митралната клапа
• нарушения на фиброзния пръстен
• натрупване на калцификати
• увреждане на клапния мускул и структура поради травматични механични нарушения и други

Калцифицирането на платната на митралната клапа е често срещано с увеличаване на възрастта, но вероятно механизмът е по-свързан с увеличените липопротеинови отлагания и възпалението, отколкото с „износването“ от напреднала възраст. Хипертония, захарен диабет, хиперлипопротеинемия и уремия могат да ускорят процеса на калцификация на клапните платна.

Синдромът на Марфан е нарушение на съединителната тъкан, което може да доведе до хронична аортна или митрална регургитация. Остеогенеза имперфекта е нарушение във формирането на колаген тип I и може също да доведе до хронична митрална регургитация.

Възпалението на сърдечните клапи поради някаква причина се нарича клапен ендокардит. Това обикновено се дължи на бактериална инфекция, но може да се дължи и на рак, някои автоимунни състояния (ендокардит на Либман-Сакс, наблюдаван при системен лупус еритематодес) и хипереозинофилен синдром (ендокардит на Лоуфлер). Ендокардитът на клапите може да доведе до регургитация през този клапан, което се наблюдава в трикуспидалната, митралната и аортната клапа. Някои лекарства са свързани с клапно сърдечно заболяване, най-вече ерготаминните производни перголид и каберголин.

Клинична картина

Клиничната картина при заболяването неревматична болест на митралната клапа, неуточнена, включва следната симптоматика:

• наличие на прояви на белодробен застой
• диспнея - задух
• нощна кашлица - asthma cardiale;
• кръвохрак - хемоптое - с наличие в храчката на клетки на сърдечния порок - клетки, съдържащи хемосидерин
• повишено венозно налягане със застойни вени по шията и в основата на езика
• застоен черен дроб
• наличие на отоци в ниските части на тялото
• понижена работоспособност
• периферна цианоза с наличие на червеникаво-цианотични бузи - Facies mitralis

Пациентите могат да се проявят със симптоми на сърдечна недостатъчност, като задух при натоварване, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея, сърцебиене, болки в гърдите, хемоптиза, тромбоемболия или асцит и оток (ако се развие десностранна сърдечна недостатъчност).

Разширеното заболяване може да се прояви с признаци на десностранна сърдечна недостатъчност, като парастернално възвишение, югуларна венозна дистензия, хепатомегалия, асцит и/или белодробна хипертония. Признаците се увеличават с упражнения и бременност.

Диагноза

Диагноза на заболяването неревматична болест на митралната клапа, неуточнена, се поставя на базата на анамнезата по данни на пациента и неговите оплаквания. Важни за правилното поставяне на диагнозата са патологичните шумове, които се установяват при аускултация (преслушване) на сърцето. При митрална стеноза се установява диастолен шум, поради нарушеното пълнене на лява камера по време на диастола. При митрална инсуфициенция - шумът е систолен, поради регургитацията на кръвта към лявото предсърдие от лявата камера по време на систола.

Важни за поставяне на правилна диагноза са и някои неинвазивни инструментални методи на изследване:

• електрокардиограма
• рентгенография
• ехокардиография - с най-голяма информативна стойност - изобразява анатомичната и функционална характеристика на сърцето.

Лечение

Лечението на неревматична болест на митралната клапа, неуточнена, включва следните лекарствени медикаменти:

• дигиталисови препарати - при наличие на предсърдно мъждене
• антикоагуланти
• бета-блокери

При тежка неревматична болест на митралната клапа до 40% от пациентите ще развият предсърдно мъждене. Увеличеният процент на камерна реакция намалява диастолното време и повишава предсърдното налягане, като допълнително влошава симптомите. Контролът на скоростта намалява симптомите. Може да се постигне или с бета-блокери, или с блокери на калциевите канали.

Диспнеята е често срещано оплакване при симптоматична болест. За намаляване на това се използват диуретици, а нитратите с продължително действие също могат да осигурят известно облекчаване на симптомите.

Въпреки че има малко доказателства, които да оправдаят антикоагулацията, пациентите с предсърдно мъждене, преди емболични събития или с демонстриран ляв предсърден тромб трябва да бъдат антикоагулирани с варфарин (целеви стойности на INR 2–3) или хепарин.

Хирургичните опции, отворени или перкутанни, са лечението на избор при тежка симптоматична болест. При пациенти с клапи с подвижни платна, които не съдържат калций, перкутанната митрална комисуротомия е предпочитаният вариант. Препоръчва се хирургия при наличие на предсърден тромб, калцификация на клапан или когато трябва да се извърши друга открита сърдечна процедура. Замяната на митралния клапан вече е предпочитаното лечение поради подобрената клапа и клиничните резултати. Замяната на митралната клапа има оперативна смъртност от 3–5%, но дългосрочните резултати са силно променливи и са свързани с множество фактори, свързани с пациента (например би-вентрикуларна функция, белодробно налягане и предсърдно мъждене).