Отлепване и разкъсване на ретината МКБ H33

Отлепване и разскъсване на ретината се осъществява между пигментния слой на ретината и останалите и части. Отлепването на ретината може да бъде:

-конгенитално отлепване на ретината- при конгениталното отлепване на ретината се касае за задръжка в развитието на наличните кухини на очното мехурче. Всъщност съществува невъзможност да настъпи слепване на пластовете на ретината във вътреутробния живот.

-първично (идиопатично, серозно) отлепване на ретината- настъпва преминаване на вътреочна течност и на патологично раздвоено стъкловидно тяло през дупката на ретината в цепковидното пространство между фоторецепторите и пигментния лист на ретината. За настъпване на идиопатично отлепване трябва да са налице две необходими условия: да съществува разкъсване на ретината и стъкловидното тяло да не бъде в състояние да тампонира и да поддържа отвътре ретината, а в него трябва да са настъпили промени, които да благоприятствуват тракция на ретината. Руптурите на ретината могат да бъдат самостоятелни, несвързани със стъкловидното тяло и свързани със стъкловидното тяло. Съществуват редица предразполагащи фактори в периферията на самата ретина за развитието на отлепване. Това са т.нар. преаблационни състояния, които могат да бъдат: конгенитални аномалии в периферията на ретината, периферни дегенерации на ретината и херидитарни витреоретинни дегенерации.

Отлепване и разскъсване на ретината най-често се предхожда от отлепване на стъкловидното тяло, което се характеризира с типична мътнина пред окото и фотопсии. Отлепването на ретината настъпва внезапно с поява на локализирани в определен участък по-интензивни фотопсии, впоследствие със секторно отпадане на зрителното поле, което постепенно се увеличава. Когато се обхване и макулата, появяват се микропсии, метаморфопсии и понижаване на зрителната острота. Разкъсването на ретината много често се придружава с хеморагии в стъкловидното тяло, които се проявяват с наличие на черни, сивкави или червеникави мътнини пред окото. При офталмоскопия се открива, че ретината в същия участък проминира силно, образувайки подвижен сивкав мехур с белезникави гънки и с кръвоносни съдове. При по-прясно отлепване ретината е по-розова, а при по-старо отлепване тя е по-сивкава, съдовете са по-тъмни и налъкатушени. Отлепването на ретината в началото може да бъде плоско, а след това булозно. То може да бъде частично и да заангажира определени участъци на ретината или цялостно.

-вторично отлепване на ретината- към тази група се причислява отлепване на ретината след афакия, при тумори, при травми, тракционно отлепване като последствие на вътреретинни пролиферации, при възпалителни заболявания на ретината (ексудативно отлепване). Ексудативното отлепване на ретината (ablation retinae exudativa) се наблюдава при тежки задни склерити, увеити и ивеоменингити, при които се получава възпалителен ексудат между невроепитела и пигментния епител на ретината. Отлепването се развива по-често в долната половина на ретината и не се открива руптура.

След откриване на отлепването на ретината болният трябва да бъде на легло с дупчести очила, с цел имобилизация на очите. Лечението на отлепването на ретината е оперативно. При него се съблюдават два основни принципа: откриване и залепване на всички разкъсвания на ретината и освобождаването й от всички сраствания със стъкловидното тяло. Оперативните интервенции са прости и комбинирани ретинопексии. При вторично отлепване на ретината необходимо е лекуване на основното заболяване.