Хидроцефалия, неуточнена МКБ G91.9

Натрупването на големи количества гръбначномозъчна течност в мозъчните вентрикули и структури води до развитие на хидроцефалия.

В зависимост от причините, довели до нейното развитие, са познати различни видове и форми на състоянието. При наличие на увреждащи фактори, действащи по време на вътреутробното развитие, се развива вродена хидроцефалия, докато при фактори, действащи и увреждащи потока на цереброспиналната течност след раждането се развива придобита хидроцефалия.

В зависимост от причините, довели до развитието на състоянието се различават комуникираща, обструктивна, посттравматична, идиопатична (хидроцефалия с нормално налягане).

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

• Хидроцефалия

При хидроцефалия, неуточнена, не може да бъде установена точната форма на състоянието, причините за развитие и механизмът на увреждане.

Най-честата причина е обструкцията по пътя на цереброспиналния поток, което пречи на свободното преминаване на гръбначномозъчната течност през вентрикуларната система и субарахноидалното пространство на мозъка.

Най-честите причини включват:

• инфекция, ангажираща мозъка: след менингит, енцефалит, менингоенцефалит е възможно увреждане ликворната хомеостаза
• черепномозъчна травма: при тежък удар в областта на главата след падане, инцидент, пътнотранспортно произшествие е възможно развитие на хидроцефалия
• мозъчен кръвоизлив, инсулт: при субарахноидална хеморагия или след инсулт е налице повишен риск от нарушаване потока на цереброспиналната течност
• хирургична операция на мозъка: включва се като част от рисковете и усложненията след неврохирургична интервенция

При голям процент от пациентите точните причини, довели до състоянието, остават неизяснени.

Състоянието се среща по-често в ранната детска възраст, както и при лицата над 60 години, но е възможно засягане на всички възрастови групи, като не се наблюдават съществени различия между представителите на двата пола, както и по отношение на раса, етническа принадлежност, местообитание.

Симптоми при хидроцефалия, неуточнена

Клиничното протичане при отделните възрастови групи показва някои съществени различия. При новородени, кърмачета и малки деца черепни кости и шевове не са завършили своето развитие, като в резултат от увеличения поток на ликвора нарастват размерите на главата и нейната обиколка.

Характерните прояви в тази възрастова група включват:

• бързо нарастване обиколката на главата
• изпъкване, бомбиране на фонтанелите
• раздалечени черепни шевове
• мускулна слабост, отпуснатост
• екстремна сънливост, трудно задържане в будно състояние, трудно събуждане
• затруднено хранене, липса на апетит, повръщане
• зрителни увреждания, симптом на залязващото слънце (фиксиране на погледа надолу)
• възможни са гърчове, изпадане в коматозно състояние

Липсата на своевременни мерки и адекватно лечение може да доведе до забавяне на растежа, двигателното и психическото развитие на децата, усложнения в дългосрочен план.

При по-големите деца често се наблюдава леко, незначително (често трудно забележимо с просто око) увеличение размерите на главата, промяна в поведението, повишена раздразнителност, трудно събуждане, изразена сънливост през деня, главоболие. Възможни са още тремор, неволево уриниране, синкоп, гърчове.

При възрастните пациенти клиничните симптоми се припокриват често с проявите, типични за синдрома на повишено вътречерепно налягане.

Симптомите на повишено вътречерепно налягане включват главоболие, повръщане, гадене, оток на зрителната папила с различни зрителни нарушения, сънливост и кома.

При лицата над 60 години често се описва така наречената триада на Hakim, включваща промяна в походката, деменция и инконтиненция на урината. Нарушенията в походката се изразяват в забавяне на движенията, загуба на равновесие, трудно изкачване на стълби, затруднения при повторение на движенията, тремор и често се диагностицират погрешно като болест на Паркинсон.

Деменцията, развиваща се в хода на хидроцефалия, неуточнена, включва постепенно влошаване на концентрацията и вниманието, загуба на памет, забавяне на мисловния поток и често се диагностицира погрешно като деменция, свързана с различни дегенеративни заболявания, болест на Алцхаймер и други.

Нанесените мозъчни увреждания в резултат от състоянието често са необратими и водят до влошаване на изпълнението на ежедневните дейности на пациентите, социалната адаптация и ангажираност.

Поставяне на диагнозата при хидроцефалия, неуточнена

Разпознаването на симптомите в детска възраст не представлява затруднение, поради бързо нарастващите размери и обиколка на главата, докато при големите деца и възрастните е необходим подробен анализ на данните, получени в резултат от многобройните методи на изследване:

• разпит и преглед на болния: подробна анамнеза за прекарани наскоро инфекции, травми, заболявания с различен характер, определяне на неврологичния статус, наличие на патологични рефлекси, установяване на налични промени в походката и равновесието
• лабораторни изследвания: показателите на пълната кръвна картина и измерването на редица ензими има отношение при диференциалната диагноза и разграничаване на хидроцефалията от някои системни заболявания
• образна диагностика: за визуализиране на наличните промени в мозъчните структури е необходимо извършване на скенер (компютърна томография на глава), ядрено-магнитен резонанс на глава, а при нужда и функционален ядрено-магнитен резонанс на мозък

Диференциалната диагноза включва разграничаване от протичащи идентично заболявания, като например болест на Алцхаймер, деменция, болест на Паркинсон, дегенеративни неврологични заболявания, заболявания с възпалителна, инфекциозна или неопластична генеза.

Лечение при хидроцефалия, неуточнена

Своевременната терапия намалява риска от допълнителни увреждания и дългосрочни усложнения, като при всеки отделен пациент е необходим индивидуален подход, съобразен с тежестта и давността на проявите, наличието на придружаващи заболявания, възрастта и здравословния статус на болния.

Консервативната терапия с медикаменти (диуретици) се прилага ограничено при малък процент от пациентите за кратковременно овладяване на проявите.

В масовия случай се прилага хирургично лечение, включващо различни интервенции. Най-често се извършва поставяне на шънт, чиято цел е отвеждане на излишните количества цереброспинална течност от мозъка в други части на тялото (най-често перитонеалната кухина или плевралното пространство).

Възможни са и други терапевтични опции, като например дренаж, лумбална пункция, вентрикулостомия, които се прилагат при определен кръг от пациенти.

След лечението е необходимо продължително наблюдение на пациентите, често в съчетание с подходяща физикална терапия, трудова терапия и други, подпомагащи възстановяването им.

Липсва специфична профилактика, прилагат се общи мерки за намаляване риска от инфекциозни заболявания, травми, сърдечно-съдови увреждания и инциденти.