Други видове хидроцефалия МКБ G91.8

Цереброспиналната течност (гръбначномозъчна течност) се произвежда от мозъчните структури, като нейната хомеостаза е от изключително важно значение за поддържане в изправност на важни процеси.

Тя осъществява протективна (предпазва мозъка от увреждане), хранителна (снабдява мозъчните структури с необходимите нутриенти) и детоксикираща функция (осигурява отстраняване на излишните продукти от метаболизма), като при нарушения в нормалния поток възникват сериозни последици.

Повишените количества гръбначномозъчна течност водят до развитие на хидроцефалия с характерните за нея прояви. Подробна информация за състоянието, различните форми, симптоми и терапевтични възможности може да намерите в раздел Заболявания:

• Хидроцефалия

Състоянието се предизвиква в резултат от обструкция на потока на цереброспиналната течност, нарушена абсорбция на излишните количества от кръвоносните съдове или в резултат от свръхпродукция на ликвор.

В рубриката други видове хидроцефалия е разгледана хиперсекреторната хидроцефалия, при която е налице значително увеличение на произвежданите количества ликвор в резултат от различни процеси.

Причината за нейното възникване най-често е доброкачествен папилом на страничните вентрикули, който води до увеличена секреция на ликвор.

Нарушава се равновесието между резорбцията и секрецията на цереброспиналната течност, в резултат от което се развива хидроцефалия и предизвикания от нея синдром на повишено вътречерепно налягане.

Симптоми при други видове хидроцефалия

Клиничната картина при отделните форми на заболяването, включително и при хиперсекреторната, е идентична, като основните разлики в протичането са по отношение на възрастта на пациента.

При новородени и кърмачета увеличението на цереброспиналната течност води до нарастване размерите и обиколката на главата, тъй като черепните кости не са сраснали напълно и са по-меки в сравнение с тези при възрастните.

Настъпва бързо и значително увеличение размерите на главата, изпъкване на кръвоносните съдове на главата, издуване (бомбиране) на фонтанелите. Наблюдава се изразена сънливост и трудно задържане на бебето в будно състояние, нежелание за прием на храна и затруднения в засукването, екстремна мускулна слабост и отпуснатост.

В резултат от притискането на различни мозъчни структури, включително и зрителния нерв, настъпват характерни очни увреждания (например симптом на залязващото слънце, кръстосване на погледа и други).

Възможни са повръщане, гърчове, дори кома при липса на своевременно откриване и адекватно третиране на състоянието. В ранна детска възраст пораженията на мозъчните структури могат да предизвикат забавяне в психомоторното развитие, неврологичен дефицит, умствена изостаналост, двигателни увреждания.

При големите деца и възрастните, поради завършване процесите на вкостяване на черепните кости, не се наблюдават промени в обиколката на главата.

При тях доминират проявите, свързани с повишеното вътречерепно налягане, като се наблюдават гадене и повръщане, изразено хронично главоболие, което не се повлиява от прием на обезболяващи медикаменти, замайване, промени в настроението, промяна в поведението.

При голям процент от възрастните се наблюдава промяна в походката, изразяваща се с несигурност на движенията, трудно започване на движенията, затруднения при изкачване на стълби, промени, наподобяващи болестта на Паркинсон.

Възможни са развитие на деменция (нарушена памет, забавен мисловен поток, проблеми с концентрацията и вниманието), инконтиненция на урината (неволево уриниране, чести позиви за уриниране).

Установяват се признаци на забавено психомоторно развитие при подрастващите, като при тях често се наблюдава и видима промяна в поведението.

Повишеното вътречерепно налягане се характеризира с очни увреждания, поради застойна папила, установена чрез консултация с офталмолог след оглед на очните дъна. В напредналите стадии се установява атрофия на зрителния нерв, с възможно развитие на слепота. Настъпва хипотрофия (мускулна слабост) и задълбочаване на неврологичната симптоматика.

Поставяне на диагнозата при други видове хидроцефалия

Диагностицирането при хиперсекреторна хидроцефалия се базира на анализирането на информацията, получена в резултат от следните методи на изследване:

• анамнеза и физикални находки: подробен разпит на болния в комбинация с обстоен преглед и определяне на неврологичния статус, при малки деца е необходимо измерване обиколката на главата
• лабораторни изследвания: информативни са при диференциалната диагноза за изключване на определени заболявания
• образна диагностика: за визуализиране на наличните увреждания в мозъка и разграничаване от други заболявания е необходимо извършване на компютърна томография на глава (скенер), ядрено-магнитен резонанс на глава, при необходимост и функционален ЯМР на мозък, а при новородени е възможна и ултразвукова диагностика

Своевременното откриване на състоянието и назначаване на индивидуален терапевтичен режим намалява риска от последващи усложнения.

Диференциалната диагноза при хиперсекреторна хидроцефалия включва разграничаване от някои неврологични заболявания, като например болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, деменция с различна етиология, мозъчни увреждания с възпалителен, неопластичен или инфекциозен характер.

Лечение при други видове хидроцефалия

Хиперсекреторната хидроцефалия се лекува предимно хирургично, оперативно, тъй като консервативната терапия с медикаменти не води до отстраняване на причината и дълготрайно овладяване на проявите.

Изборът на хирургична терапия се осъществява въз основа на здравословния статус на болния, давността и тежестта на симптомите, наличието на подлежащи заболявания, възраст и други.

Най-често се извършва поставяне на шънт, който отстранява, отвежда излишните количества продуцирана цереброспинална течност от мозъка в различни кухини на тялото (плеврална, перитонеална). Различават се вентрикулоперитонеален, вентрикулоплеврален, вентрикулоатриален и други видове шънт.

При някои пациенти добри резултати се постигат с други оперативни техники (вентрикулостомия, отстраняване на папилома, лумбална пункция, дренаж).

Възможните рискове по време на операцията включват постоперативно кървене, инфекция, увреждане на съседно разположени мозъчни структури и други, поради което се препоръчва наблюдение на пациентите за продължителен период от време.

Липсват специфични профилактични мерки, предпазващи от развитие на хидроцефалия, включително и други видове хидроцефалия.

Прилагат се общи мерки, включващи здравословно хранене, поддържане на оптимално тегло, отказ от вредните навици (консумация на алкохол, прием на наркотични средства, тютюнопушене). Допълнителни мерки включват използването на предпазни средства при шофиране, работа с машини, извършване на рискови дейности.