Други психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде МКБ F53.8

По време на следродилния период около 85% от жените преживяват някакъв вид нарушение на настроението. За повечето от тях симптомите са леки и краткотрайни. Въпреки това, 10% до 15% от жените развиват по-значими симптоми на депресия или тревожност. Много жени изпитват широк спектър от непосилни емоции като очакване, вълнение, щастие, удовлетворение, както и тревожност, неудовлетвореност, объркване или тъга по време на бременност и след раждането. Следродилният период ги прави силно уязвими към други психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде.

Следродилната феноменология се характеризира с набор от емоции от:

• преходна лабилност на настроението
• раздразнителност
• плач
• изразена възбуда
• заблуди
• объркване
• делириум

Няколко проучвания доказват, че безпокойството на майката по време на бременност може да повлияе негативно на нервно-психичното развитие на бебето. Внимание се отделя на безпокойството на майката и след раждането. Рутинният следродилен скрининг обикновено включва оценка на симптомите на депресия, но тревожните разстройства често са маскирани зад тях. Обучението на специализирани лекари за следродилна тревожност може да бъде много полезно за пациентите.

При всички жени съществува риск от развитие на други психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде, независимо от възрастта, семейното положение, образователното ниво или социално-икономическия статус. Въпреки че е невъзможно да се предвиди кой точно ще засегне, са идентифицирани определени рискови фактори, включително:

1. Предишен епизод на психични и поведенчески разстройства.
2. Депресия по време на бременност.
3. История на депресия или биполярно разстройство.
4. Силни стресови житейски събития.
5. Неадекватна социална подкрепа.
6. Проблем в брака.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Последните проучвания показват, че бременността и раждането често са свързани с появата на обсесивно-компулсивно разстройство.

Проведено е проучване на 461 жени, за да се изследва феноменологията и най-често срещаните обсесивно-компулсивни симптоми при жени в послродовия период, без диагноза обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). От включените 461 жени, 11,2% са дали положителни резултати при скрининга за ОКР на 2 седмица след раждането. На 6 седмица, сред жените, които са показали отрицателен резултат за обсесивно-компулсивно разстройство, най-често съобщават за поява на мании с агресия, а принудителните действия включват почистване, миене и проверка на бебето.

Посттравматично стресово разстройство след раждане

Bydlowski и Raoul-Duval са направили забележително проучване на следродилното посттравматично стресово разстройство. Те доказват, че честотата е около 5,6%. Обикновено се характеризира с:

• напрежение
• кошмари

То може да продължи няколко седмици или месеци и да се повтори към края на следващата бременност.

Тревожни разстройства, специфични за пуерпериума

Много проучвания са установили, че тревожните разстройства след раждането са недостатъчно диагностицирани и всъщност са по-чести от следродилната депресия. De Armond отбелязва, че страхът на майката да не се случи нещо лошо с бебето, може да достигне до ниво на патологична степен. При тези обстоятелства поведението и грижите на майката са с отрицателно влияние.

Най-честата симптоматика е свързана с нощната бдителност, характеризираща се с това, че майката лежи будна и слуша дишането на кърмачето, често го проверява. Последствията от поведението й е хронично лишаване от сън. Много майки са прекомерно притеснени и загрижени за здравето и безопасността на децата си, което е известно като „невроза на майчинството“.

Като се имат предвид потенциалните неблагоприятни ефекти от нелекуваното настроение и тревожните симптоми както върху майката, така и върху детето, се препоръчва внимателен скрининг и ранно разпознаване на симптомите на тревожност по време на следродилния период.

Преди започване на психиатрично лечение обаче трябва да се изключат медицински причини за нарушение на настроението. Такива са:

• дисфункция на щитовидната жлеза
• анемия

Първоначалната оценка трябва да включва:

• задълбочена история
• физикален преглед
• рутинни лабораторни изследвания

Нефармакологичните методи са за предпочитане при всички, особено при кърмещи жени, тъй като някои медикаменти преминават през кърмата. В проучване е доказано, че краткотрайната когнитивно-поведенческа терапия е толкова ефективна, колкото лечението с Fluoxetine при жени със следродилна депресия. Показано е, че междуличностната терапия е ефективна за лечение на жени с лека до умерена следродилна депресия и също така се възползват от значителни подобрения в качеството на своите междуличностни взаимоотношения.

Тези нефармакологични методи могат да бъдат особено привлекателни за пациенти, които не са склонни да използват психотропни лекарства (например жени, които кърмят) или за пациенти с по-леки форми на други психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде. Жените с по-тежка форма получават комбинация от фармакологично лечение, в допълнение с психотерапии.

Въпреки че е трудно да се предвиди кои жени от общата популация ще изпитат психични и поведенчески разстройства след раждането, е възможно да се идентифицират определени подгрупи жени (т.е. жени с анамнеза за разстройство на настроението), които са по-уязвими от афективно разстройство след раждането. Настоящите изследвания показват, че профилактичните прегледи могат да бъдат назначени близо около термина, за да се намали рискът от отключване след раждането.