Шизоафективно разстройство, депресивен тип МКБ F25.1

Шизоафективното разстройство се характеризира с персистиращи симптоми на психоза, наподобяващи шизофрения с допълнителна смяна на настроенията. Депресивният тип проявява както психотични, така и депресивни симптоми, възникващи по едно и също време по време на епизода.

Повечето експерти по психично здраве смятат, че шизоафективно разстройство, депресивен тип е вариация на шизофренията, но точната причина остава неясна. Текущата теория предполага, че шизоафективното разстройство се задейства от редица фактори, които работят в комбинация, включително:

• генетична чувствителност — шизоафективното разстройство има тенденция да протича в семействата, това не означава, че ако един роднина има заболяване, задължително ще се унаследи, но съществува по-голям шанс;
• фактори на околната среда като стрес — стресовите събития като смърт в семейството, прекратяване на брака или загуба на работа могат да предизвикат симптоми или начало на заболяването;
• разлики в мозъчните химични (невротрансмитери) и рецепторни взаимодействия — функцията и структурата на мозъка могат да бъдат различни по начин, който науката все още изучава;
• употреба на наркотици — психоактивни лекарства като злоупотреба с LSD са свързани с развитието на шизоафективно разстройство;

Симптоми на депресия:

1. Болният се чувства постоянно тъжен и уморен, иска да бъде сам.
2. Губи интерес към ежедневните дейности, апатичен, неспособен е да се наслаждава на живота, липсва мотивация.
3. Изпитва чувство на вина, безпомощност или недостойност.
4. Не са решителни и трудно се концентрират.
5. Оплакват се различни физически симптоми.
6. Загуба на апетит или прекомерно чувство за глад, от което следва бърз спад в теглото.
7. Може да има повтарящи се мисли за смърт и самоубийство.

Епизодите на шизоафективно разстройство, депресивен тип, са по-слабо проявени и по-малко тревожни, отколкото тези при шизоафективно разстройство, маниен тип, но имат тенденция да траят по-дълго и прогнозата е по-лоша. Въпреки, че по-голяма част от пациентите се възстановяват напълно, някои от тях могат да развият шизофренични дефекти.

Шизоафективното разстройство може да бъде трудно диагностицирано, тъй като има симптоми на шизофрения и депресия или биполярно разстройство. За да се диагностицира шизоафективно разстройство, депресивен тип, човек трябва да има следните симптоми:

1. Период, по време на който има голямо депресивно разстройство, което се случва по същото време, когато са налице симптоми на шизофрения.
2. Депресивно състояние в продължение на повече от 2 седмици.

Болен, диагностициран с шизоафективно разстройство, е преставено предимно от черти на психоза, дори и да няма нарушения в настроението. Въпреки това, когато настъпи депресивен епизод, симптомите на психозата могат да се влошат.

Диагнозата е трудна, защото симптомите на шизоафективно разстройство са подобни на биполярно разстройство и шизофрения. Например, хората, които са силно депресирани, понякога могат да страдат от халюцинации, докато хората, излизащи от остри шизофренични епизоди, са склонни към депресия (пост-психотична депресия). Необходима е дългосрочна история на лицето, за да се потвърди диагнозата.

Диагнозата може да отнеме известно време, защото е толкова трудно да се определи разликата между шизоафективно разстройство, шизофрения и разстройства на настроението като депресия. Обикновено диагнозата на шизоафективното разстройство се прави, когато симптомите на шизофренията и симптомите на депресия присъстват по едно и също време в продължение на най-малко 2 седмици.

Диагностичните тестове могат да включват рентгенография, ядрено-магнитен резонанс и кръвни тестове, за да се увери лекарят, че симптомите не са причинени от физическо заболяване. Фактори, общи за шизоафективното разстройство, които могат да помогнат за диагностициране, включват:

1. Появата е обикновено в годините на ранната зряла възраст.
2. Проследяването на движещ се обект обикновено е трудно за човек с шизоафективно разстройство.
3. Бързото движение на очите в REM-съня обикновено се появява необичайно рано.
4. Жените са по-податливи от мъжете.

Ако човек изпитва психоза, най-често се използва невролептично (антипсихотично) лекарство, тъй като антидепресантите и литият (използвани за биполярно разстройство) отнемат няколко седмици, за да дадат резултати. Антипсихотичните лекарства трябва да помогнат за разрешаване на симптомите бързо, понякога отнема около 3-5 дни. Известно е, че продължителната употреба на по-стари антипсихотични лекарства причинява дискинезия, сериозно и понякога необратимо разстройство на движението на тялото. След като симптомите на психоза се подобрят, симптомите на депресия могат да бъдат лекувани с антидепресанти, литий.

Извън медикаментозната терапия, положително влияние оказва намирането на помощ чрез консултиране, семейна терапия, подкрепа от връстници или образование е много полезно. Проблемите с настроението и психозата се увеличават със стреса и липсата на сън. Подкрепата може да помогне за намаляване на стреса и депресията. За шизоафективно разстройство, депресивен тип комбинирането на поведенческа терапия с медикаментозно лечение ще увеличи шансовете за възстановяване.