Леко разстройство на познавателните способности МКБ F06.7

Леко разстройство на познавателните способности (MCI), известнo още като начална деменция или изолирано нарушение на паметта, е неврологично заболяване, което възниква при по-възрастни хора. Причинява слабо, но забележимо и измеримо намаляване на когнитивните способности, включително умения за памет и мислене. Такива болни са с повишен риск от развитие на болест на Alzheimer или друг вид деменция, но не е задължително да се стигне до такава. Може да се каже, че леко разстройство на познавателните способности е фазата (преходно състояние) между очакваното когнитивно увреждане на нормалното стареене и по-сериозния спад на деменцията.

Леката когнитивна недостатъчност причинява промени, които са достатъчно сериозни, за да бъдат забелязани от пациентите, които ги проявяват или от други хора, но не и достатъчно тежки, за да попречат на ежедневния живот или независимата функция. Приблизително 15 до 20% от хората на възраст 65 или повече години, имат лека когнитивна недостатъчност.

Повечето здрави хора усещат постепенно намаляване на умствените способности като част от стареенето. При болест с MCI, обаче, спадът в умствените способности е по-осезателен, отколкото при нормално стареене. Например, при нормалния процес е обичайно човек да не помни посоки или да забравя понякога думите, но не и да се изгуби на познати места или да забрави имената на близки членове на семейството.

Причините за леко разстройство на познавателните способности все още не са напълно изяснени. Експертите смятат, че голям процент от случаите, но не всички, са резултат от мозъчни промени, настъпващи в много ранните стадии на болестта на Alzheimer или други деменции. За разлика от тях обаче, пациентите нямат симптоми като промяна на личността.

Рисковите фактори, които са най-силно свързани с леко разстройство на познавателните способности, са същите като тези за деменция: напреднала възраст, фамилна анамнеза за болестта на Алцхаймер или друга деменция и състояния, които повишават риска от сърдечно-съдови заболявания.

Експертите класифицират слабото когнитивно увреждане въз основа на засегнатите мисловни умения:

1. MCI, който засяга предимно паметта, е известен като "амнестичен". Като последствие от него, болният започва да забравя важна информация, като например срещи, разговори или скорошни събития.
2. MCI, който влияе върху уменията за мислене, различни от паметта, е известен като "неамнестичен". Такъв вид умения, които могат да бъдат засегнати от неамнестичната когнитивна недостатъчност, включват способността да се вземат разумни решения, да се прецени времето или последователността на стъпките, необходими за завършване на сложна задача.

Симптомите включват:

• депресия
• раздразнителност
• агресия
• безпокойство
• апатия

Също така:

• забравяне на скорошни събития
• повтаряне на един и същ въпрос
• затруднено аргументиране, планиране и решаване на проблеми
• лесно разсейване, намалено внимание
• отнема повече време, за да се намери правилна дума в изказа

В поставянето на диагноза ''леко разстройство на познавателните способности", под внимание се взимат следните основни елементи:

1. Пълна медицинска история, при която лекарят документира настоящите симптоми, предишни заболявания и фамилна история на значими проблеми с паметта или деменция.
2. Оценка на независимата функция и ежедневните дейности.
3. Оценка на психичното състояние, използвайки кратки тестове, предназначени да оценят паметта, планирането, преценката, способността за разбиране на визуалната информация и други ключови умения за мислене.
4. Неврологичен преглед за оценка на рефлексите, движението, координацията, баланса и сетивата.
5. Оценка на настроението за откриване на депресия. Тя обаче е широко разпространена и може да бъде особено често срещана при по-възрастните хора.
6. Лабораторни изследвания, включително кръвни тестове и изображения на структурата на мозъка като ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография.

За да се покаже, че когнитивната функция на пациента е по-лоша, отколкото би могло да се очаква за неговата възраст, е необходимо невропсихологично тестване, за да може резултатите на пациента да бъдат сравнени с контролната група, съответстваща на възрастта. Съществуват някои функции на паметта, които не намаляват с възрастта и ако бъдат отслабени, то е възможно да става дума за леко когнитивно нарушение. Такива са:

1. Семантична памет — факти и общи познания за света.
2. Процедурна памет — придобиване и по-късно използване на когнитивни и двигателни умения.
3. Функциите на паметта, които нормално намаляват с възрастта, включват:
4. Работна памет — задържане и използване на информация в ума, вербална и визуално-пространствена работна скорост, памет и учене.
5. Епизодична памет — лични събития и преживявания.
6. Проспективна памет — способността да се помни, че трябва да се извърши действие в бъдеще.

Сред вероятните диференциални диагнози спадат:

• болест на Alzheimer
• болест на Parkinson
• болест на Huntington
• HIV инфекция
• заболявания на щитовидната жлеза
• депресия
• мозъчна инфекция
• хроничен психологически стрес
• травми на мозъка

Понастоящем няма конкретно лечение на лекото разстройство на познавателните способности. Тъй като то може да представлява продромално състояние на клиничната болест на Alzheimer, лечението, което се прилага за нея, като антиоксиданти и инхибитори на холинестеразата, потенциално биха могли да бъдат полезни. Приемът на фолиева киселина, витамин В6 и витамин В12, които инхибират (подтискат) производството на аминокиселината хомоцистеин също отчитат известно подобрение. Високите нива на хомоцистеин в кръвта са свързани с повишен риск от когнитивен спад, деменция и сърдечно-съдови заболявания.

Проучвания показват някои стратегии, които могат да подпомогнат уменията за мислене:

1. Физическите тренировки поддържат тонус на сърцето и кръвоносните съдове, включително тези, които хранят мозъка.
2. Сърдечно-съдовите рискови фактори трябва да се контролират.
3. От полза е и взимането на участие в психически стимулиращи и социално ангажирани дейности, които могат да помогнат за поддържане на мозъчната функция.

Експертите препоръчват състоянието на човек, диагностициран с тютюнопушенето, да се преоценява на всеки 6 месеца, за да се определи дали симптомите остават същите, подобряват се или се влошават. Открито е доказателство, че една от ефективните форми на превенция за човек е контролът на кръвното налягане. Нормализирането му понижава риска от развитие на леко когнитивно нарушение с 19%. Редовните упражнения, прекратяване на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, редукция на излишни килограми, намаляне на стреса, както и избягване приема на големи количества сол, оказват положително влияние върху нормализирането на кръвното налягане.

За да подобрят качеството на си живот, хората с лека когнитивна недостатъчност биха могли да се основат на следните принципи:

1. Планирайте ежедневните дейности в същия ред всеки ден.
2. Създайте конкретно място за съхранение на ключовете, портфейла, очилата или други ценни предмети. По този начин те винаги ще бъдат на едно и също място и няма да се налага да ги търсите.
3. Сложете календар на видимо място, разположен централно в жилището, за да Ви напомня за срещи и важни дати.
4. Възползвайте се от технологията. Използвайте максимално функциите на мобилния си телефон, за да Ви напомнят за събитията в живота.
5. Създайте списък със задачи или друг списък, който може да е необходим.
6. Настройте мобилния си телефон кога да напомня за вземане на лекарства или други важни задачи.

Много пациенти с леко разстройство на познавателните способности в крайна сметка изпитват прогресивно влошаване на възможностите си да извършват ежедневни дейности, да използват познанията и контролират поведението си. Около 80% от тях прогресират до деменция след приблизително 6 години.