Други хемоглобинопатии МКБ D58.2

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Видове и характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Хемоглобинопатиите са наследствени заболявания, дължащи се на нарушения в синтезата на хемоглобиновата молекула. Тези нарушения могат да бъдат количествени (свързани със синтезата на една или повече полипептидни вериги) и качествени (свързани със структурни промени в аминокиселинната последователност на нормалните глобинови вериги).

При групата на таласемиите е налице намалена или пълна липса на една глобинова верига, което се дължи на генетичен дефект, а при качествените увреждания причината за променената аминокиселинна последователност е точкова мутация. Замяната на една аминокиселина с друга в глобиновата верига води до появата на анормален хемоглобин, който се получава както при замяната на една аминокиселина с друга, така и при замяна на две аминокиселини.

Познати са анормални хемоглобини, получени в резултат на делеции, удължаване на молекулата чрез присъединяване на аминокиселинни остатъци или чрез сливане на части от ДНК молекули, като част от тях са включени в рубриката други хемоглобинопатии.

Причини и патогенетични особености

В зависимост от локализацията, вида и особеностите на съответните нарушения се различават:

• засягане на алфа-веригата: към анормалните хемоглобини, получени чрез замяна на една аминокиселина в алфа-глобиновата верига, се отнасят общо 137 анормални хемоглобини. Тук спадат хемоглобин тип Bari, хемоглобин тип Chicago, хемоглобин тип Dagestan и други
• засягане на бета-веригата: анормалните хемоглобини със замяна на една аминокиселина в бета-глобиновата верига наброяват около 250
• засягане на гама-веригата: анормалните хемоглобини със замяна на една аминокиселина в гама-глобиновата верига са около 50. Тук се отнасят хемоглобин F тип Jamaica, хемоглобин F тип Osaka, хемоглобин тип Texas и други
• засягане на делта-веригата: към групата на анормалните хемоглобини със замяна на една аминокиселина в делта-глобиновата верига спадат хемоглобин A2 тип Canada, хемоглобин A2 тип Melburn и други, като техният брой е около 20

Анормалните хемоглобини, получени в резултат от замяната на две аминокиселини в една и съща глобинова верига, са около 7 като засега са открити такива нарушения само по отношение на бета-глобиновата верига. Тук се отнася например хемоглобин тип Arlington Park.

Според номенклатурата на анормалните хемоглобини, те носят наименованията на градовете или държавите, където са били открити. Това, заедно с факта, че непрекъснато се откриват нови типове доказва широкото им разпространение по света.

Структурните аномалии могат да нарушат функциите на хемоглобина, като най-често се засягат неговата разтворимост, афинитет към кислорода и устойчивостта му към денатурация. Някои от анормалните хемоглобини са с променен афинитет към кислорода. При повишен афинитет към кислорода състоянието се компенсира с образуване на повече еритроцити и развитие на пойкилоцитоза, докато при намален афинитет към кислорода често се наблюдава цианоза.

При нестабилност на молекулата на хемоглобина настъпва денатурацията на хемоглобина в еритроцитите, поради което се образуват телца на Heinz. Еритроцитите загубват своята еластичност и се затруднява преминаването им през капилярите. Част от тях се задържат в синусоидите на слезката, а други преминават и се разрушават в съдовото русло.

Видове и характерни симптоми

Различават се следните основни видове заболявания, включени в рубриката други хемоглобинопатии:

• анемия с телца на Heinz: заболяването, което се проявява при наличие на нестабилен хемоглобин е вродената хемолитична анемия с телца на Heinz. Клиничните прояви са разнообразни, като в началото заболяването може да се изяви с хемолитична анемия с неизяснен произход, фолиев дефицит, анемия при инфекции или с хемолитична анемия и хемоглобинурия след приемане на оксидиращи агенти
• хемоглобин тип C болест: дължи се на замяна на глутаминовата киселина с лизин на шеста позиция в бета-глобиновата верига. Среща се във висок процент в Африка. Еритроцитите, съдържащи хемоглобин C, не се атакуват от маларийния плазмодий. Хомозиготното състояние се характеризира с две анормални бета-вериги. Хемоглобин C образува агрегати, които са причина за повишената ригидност на еритроцитите и намалената им преживяемост с последваща хемолиза. Хетерозиготната форма е безсимптомна, докато при хомозиготните индивиди е налице лека до умерена анемия със спленомегалия (увеличение на слезката). По-рядко се наблюдават иктер (жълтеница), коремни болки, холелитиаза
• хемоглобин тип D болест: представлява група хемоглобинопатии, от които най-често срещаният е хемоглобин D тип Pendjab. Той се дължи на заместване на глутаминовата киселина с глутамин на 121 позиция в бета-веригата. Този анормален хемоглобин се среща в Индия. Хомозиготната форма се съпровожда с лека хемолитична анемия и слабо увеличена слезка. Хетерозиготите са безсимптомни носители
• хемоглобин тип E болест: дължи се на замяна на глутамина с лизин на 26-та позиция в бета-веригата. Тази хемоглобинопатия е разпространена в Югоизточна Азия. Хемоглобин E е нестабилен и под влияние на окислители може да настъпи хемолиза на еритроцитите. При хомозиготите се наблюдават леки клинични прояви. При хетерозиготните форми не се наблюдават клинични прояви, но в периферната кръв се срещат таргетни клетки

Диагноза

Диагнозата при други хемоглобинопатии обикновено се основава на информацията, получена в хода на различните изследвания:

• разпит и преглед: наличие на позитивна фамилна анамнеза с данни за предразположеност, давност и тежест на субективната симптоматика. Клиничните находки варират в широки граници, като най-често се откриват признаците, характерни за анемичния синдром
• изследване на кръв: диагнозата при анемия с телца на Heinz често се основава на кръвната картина, при която наред с телцата на Heinz се откриват още ретикулоцитоза с хипербилирубинемия и намаление на хаптоглобина. При хемоглобин тип C болест диагнозата се подпомага чрез инкубацията на еритроцити с 3 процентен разтвор на NaCl, тест, при който се получават кристали от HbC. При другите видове диагнозата се подпомага чрез електрофореза на хемоглобина и идентифициране на анормалния хемоглобин. Допълнително изследване е тест за денатурация на хемоглобина под действие на окислители. При това изследване около 35% от нестабилните хемоглобини преципитират
• други изследвания: при необходимост за оценка на риска от усложнения, наличието на допълнителни увреждания и други могат да се назначат различни образни и инструментални методи на изследване, подробни лабораторни изследвания и други

Диференциална диагноза се прави с останалите хемоглобинопатии, таласемии, метхемоглобинемиите, които се дължат на оксидиране на двувалентното желязо в тривалентно и превръщане на оксихемоглобина в метхемоглобин, както и някои вторични форми на анемия.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при други хемоглобинопатии се определя строго индивидуално, съобразно потребностите при различните пациенти.

Лечението често включва прилагането на фолиева киселина (витамин В9), витамин В2 и други, при тежък анемичен синдром може да се наложи и извършването на хемотрансфузия (кръвопреливане).

При данни за развитие на инфекциозни усложнения се назначават подходящи противомикробни средства, препоръчва се избягване на контакт с оксидиращи вещества. При необходимост, главно при тежко протичане, усложнения, липса на ефект от консервативното лечение, се извършва спленектомия.

Прогнозата при ранно диагностициране и назначаване на подходящо лечение обикновено е относително благоприятна с нисък риск от тежки усложнения в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com