Паращитовидна жлеза МКБ D35.1
Околощитовидните жлези обикновено са четири на брой. Разположени са по задната част на капсулата на щитовидната жлеза, и са заобиколени от хлабава съединителна тъкан. По форма околощитовидните жлези приличат на лещено зърно.
Подробна информация за анатомичната структура на паращитовидните жлези ще намерите в статията:
»Oколощитовидни жлези (glandulae parathyroideae)
Най-често срещаните доброкачествени състояния на околощитовидните жлези включват:
Аденом
Аденомът e част от спектъра на пролиферативните заболявания на околощитовидните жлези, които включват аденом, хиперплазия и карцином на околощитовидните жлези.
Пациентите обикновено имат симптоми за първичен хиперпаратиреоидизъм, със завишени нива на серумния калций и повишени нива на серумния паратиреоиден хормон.
Изображение: www.researchgate.net
Хиперпаратиреоидизъм
Хиперпаратиреоидизмът се разделя на първичен, вторичен и третичен, като повечето паратиреоидни хиперплазии са вторични и се дължат на бъбречно заболяване. Третичният хиперпаратиреоидизъм се изразява в автономна секреция на паратиреоиден хормон в условия на продължително бъбречно заболяване, водещо до хиперкалциемия.
В около 80-85% от случаите с първичният хиперпаратиреоидизъм се причинява от паратиреоиден аденом, последван от първична паратиреоидна хиперплазия (15%) и паратиреоиден карцином (5%).
Изображение: www.sciencedirect.com
Клинична картина
Пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм могат да се представят клинично с промяна на серумния калций, включтелно неспецифични симптоми като умора, болка и слабост, полидипсия (жажда), полиурия (често уриниране), нефролитиаза (образуване на камъни в бъбреците). Стомашно-чревните симптоми включват запек, анорексия, гадене и повръщане. Екстремната хиперкалциемия може да доведе до сърдечни аритмии, кома и смърт.
Диагноза
Диагнозата се поставя след внимателно снета анамнеза, а на суспектни за заболяването пациенти се провеждат и тестовете:
- рентгеново изследване на костната плътност, за да се открият фрактури
- биохимични тестове за нивата на калций, фосфор и бикарбонати
- 24-часово следене на нивата на калций в урината
Нормалните паращитовидни жлези са твърде малки, за да се открият при образни изследвания (5×3×1mm), но паратиреоидните заболявания обикновено водят до разрастване на жлезите, което позволява визуализацията им. Сонографията и сцинтиграфията са основните методи за визуализация на околощитовидните жлези.
Ултразвуковото изобразяване показва паратиреоидните аденоми като типично хомогенни хипоехографски лезии в сравнение с околната тъкан на щитовидната жлеза.
Кистичните паратиреоидни аденоми са рядкост и се появяват като области на намалена ехогенност в жлезата. Доплеровото изследване обикновено показва характерен извънтиреоиден съд, навлизащ в околощитовидните жлези през един от полюсите.
При изследване засегнатата жлеза е увеличена и по-твърда от обичайното. Паращитовидният аденом рядко може да бъде кистозен. Теглото на аденома варира, но е около 1 грам, като теглото на здравата паращитовидна жлеза не надхвърля 50мг. Срязаната повърхност е обикновено гладка, мека, и червеникавокафява на цвят, различаваща се от жълтеникавия цвят на нормалната околощитовидна тъкан. При микроскопско изследване се забелязва отделянето на туморната маса чрез тънка фиброзна капсула.
Имунохистохимично изследване не е необходимо за диагностицирането на паращитовидния аденом. То може да се използва в отдиференцирането му от паращитовидния карцином.
Лечение
Лечението е оперативно отстраняване на засегнатата паратиреоидна жлеза или естрогенно заместителна терапия, която спомага за облекчаването на симптомите и спомага за загубата на костна плътност при жените, след настъпването на менопауза.
Хиперплазия
Хиперплазията е доброкачествено заболяване на околощитовидните жлези, което обикновено включва всичките четири жлези. Понякога паратиреоидните жлези хиперплазират (разрастват се) в различна степен.
Ако една от жлезите е значително по-голяма от другите, тя може да бъде интерпретирана като паратиреоиден аденом при ултразвуково изследване. Причините за това състояние може да са вследствие на заболявания на бъбреците, дефицит в приема на витамин Д или малабсорбция.
Изображение: www.sciencedirect.com
Клинична картина
Симптомите, с които се проявява заболяването, са: умора, гадене, мускулна треска, запек, камъни в бъбреците, костни фрактури.
Диагноза
Заболяването се доказва или отхвърля след внимателно снета анамнеза и извършването на някои изследвания:
- Кръвни тестове за проверка на нивата на паратиреоидния хормон
- Кръвни тестове за проверка на нивата на калций, фосфор и бикарбонати
- 24-часово следене на калций в урината
- Рентгенови тестове за определяне на костната плътност или наличието на фрактури
Пациенти с MEN1 синдрома често имат паратиреоидно пролиферативно разстройство (почти 90% от пациентите)
Изображение: www.cambridge.org
Лечение
Хирургическото лечение е основен метод в случаите с това заболяване. Обикновено 3 от жлезите се отстраняват, останалата жлезиста тъкан се имплантира в предмишницата, така че да има лесен достъп до нея, ако симптомите се появят отново.
Лечението на основното заболяване, което причинява хиперплазия, може да включва бъбречна трансплантация, прием на витамин Д и корекция на малабсорбцията.
Заглавно изображение: www.freepik.com
Библиография
http://www.cancer.ca/en/cancer-information/cancer-type/parathyroid/parathyroid-cancer/benign-tumours/?region=onhttps://medlineplus.gov/ency/article/001188.htm
https://radiopaedia.org/articles/parathyroid-adenoma
http://www.healthline.com/health/parathyroid-adenoma#diagnosis4
http://www.parathyroid.com/parathyroid-disease.htm
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2807581/
Коментари към Паращитовидна жлеза МКБ D35.1