Паращитовидна жлеза МКБ D35.1

Околощитовидните жлези обикновено са четири на брой. Разположени са по задната част на капсулата на щитовидната жлеза, и са заобиколени от хлабава съединителна тъкан. По форма околощитовидните жлези приличат на лещено зърно.

Подробна информация за анатомичната структура на паращитовидните жлези ще намерите в статията:

»Oколощитовидни жлези (glandulae parathyroideae)

Най-често срещаните доброкачествени състояния на околощитовидните жлези включват:

Аденом

Аденомът e част от спектъра на пролиферативните заболявания на околощитовидните жлези, които включват аденом, хиперплазия и карцином на околощитовидните жлези.

Пациентите обикновено имат симптоми за първичен хиперпаратиреоидизъм, със завишени нива на серумния калций и повишени нива на серумния паратиреоиден хормон.

Изображение: www.researchgate.net

Хиперпаратиреоидизъм

Хиперпаратиреоидизмът се разделя на първичен, вторичен и третичен, като повечето паратиреоидни хиперплазии са вторични и се дължат на бъбречно заболяване. Третичният хиперпаратиреоидизъм се изразява в автономна секреция на паратиреоиден хормон в условия на продължително бъбречно заболяване, водещо до хиперкалциемия.
В около 80-85% от случаите с първичният хиперпаратиреоидизъм се причинява от паратиреоиден аденом, последван от първична паратиреоидна хиперплазия (15%) и паратиреоиден карцином (5%).

Изображение: www.sciencedirect.com

Клинична картина

Пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм могат да се представят клинично с промяна на серумния калций, включтелно неспецифични симптоми като умора, болка и слабост, полидипсия (жажда), полиурия (често уриниране), нефролитиаза (образуване на камъни в бъбреците). Стомашно-чревните симптоми включват запек, анорексия, гадене и повръщане. Екстремната хиперкалциемия може да доведе до сърдечни аритмии, кома и смърт.

Диагноза

Диагнозата се поставя след внимателно снета анамнеза, а на суспектни за заболяването пациенти се провеждат и тестовете:

• рентгеново изследване на костната плътност, за да се открият фрактури
• биохимични тестове за нивата на калций, фосфор и бикарбонати
• 24-часово следене на нивата на калций в урината

Нормалните паращитовидни жлези са твърде малки, за да се открият при образни изследвания (5×3×1mm), но паратиреоидните заболявания обикновено водят до разрастване на жлезите, което позволява визуализацията им. Сонографията и сцинтиграфията са основните методи за визуализация на околощитовидните жлези.
Ултразвуковото изобразяване показва паратиреоидните аденоми като типично хомогенни хипоехографски лезии в сравнение с околната тъкан на щитовидната жлеза.

Кистичните паратиреоидни аденоми са рядкост и се появяват като области на намалена ехогенност в жлезата. Доплеровото изследване обикновено показва характерен извънтиреоиден съд, навлизащ в околощитовидните жлези през един от полюсите.

При изследване засегнатата жлеза е увеличена и по-твърда от обичайното. Паращитовидният аденом рядко може да бъде кистозен. Теглото на аденома варира, но е около 1 грам, като теглото на здравата паращитовидна жлеза не надхвърля 50мг. Срязаната повърхност е обикновено гладка, мека, и червеникавокафява на цвят, различаваща се от жълтеникавия цвят на нормалната околощитовидна тъкан. При микроскопско изследване се забелязва отделянето на туморната маса чрез тънка фиброзна капсула.

Имунохистохимично изследване не е необходимо за диагностицирането на паращитовидния аденом. То може да се използва в отдиференцирането му от паращитовидния карцином.

Лечение

Лечението е оперативно отстраняване на засегнатата паратиреоидна жлеза или естрогенно заместителна терапия, която спомага за облекчаването на симптомите и спомага за загубата на костна плътност при жените, след настъпването на менопауза.

Хиперплазия

Хиперплазията е доброкачествено заболяване на околощитовидните жлези, което обикновено включва всичките четири жлези. Понякога паратиреоидните жлези хиперплазират (разрастват се) в различна степен.

Ако една от жлезите е значително по-голяма от другите, тя може да бъде интерпретирана като паратиреоиден аденом при ултразвуково изследване. Причините за това състояние може да са вследствие на заболявания на бъбреците, дефицит в приема на витамин Д или малабсорбция.

Изображение: www.sciencedirect.com

Клинична картина

Симптомите, с които се проявява заболяването, са: умора, гадене, мускулна треска, запек, камъни в бъбреците, костни фрактури.

Диагноза

Заболяването се доказва или отхвърля след внимателно снета анамнеза и извършването на някои изследвания:

• Кръвни тестове за проверка на нивата на паратиреоидния хормон
• Кръвни тестове за проверка на нивата на калций, фосфор и бикарбонати
• 24-часово следене на калций в урината
• Рентгенови тестове за определяне на костната плътност или наличието на фрактури

Пациенти с MEN1 синдрома често имат паратиреоидно пролиферативно разстройство (почти 90% от пациентите)

Изображение: www.cambridge.org

Лечение

Хирургическото лечение е основен метод в случаите с това заболяване. Обикновено 3 от жлезите се отстраняват, останалата жлезиста тъкан се имплантира в предмишницата, така че да има лесен достъп до нея, ако симптомите се появят отново.

Лечението на основното заболяване, което причинява хиперплазия, може да включва бъбречна трансплантация, прием на витамин Д и корекция на малабсорбцията.

Заглавно изображение: www.freepik.com