Други мъжки полови органи МКБ D29.7

Заболяванията, обхващащи други мъжки полови органи, се откриват в семенното мехурче, сменната връв и туника вагиналис.

Кистата на семеннитe мехурчета е доброкачествено новообразувание, което може да бъде вродено или да възникне на по-късен етап.

Наличието на кисти при раждането най-често е в резултат на запушването на семенния канал. Това заболяване се свързва с доста други вродени аномалии на урогениталния тракт, като:

• Бъбречна агенезия или дисплазия.
• Аномалии в разположението на уретера.
• Агенезия на дуктус деференс.

Придобитите кисти се получават след запушване на семенните каналчета и настъпилата кистозна дилатация.

Причини могат да бъдат:

• Обструкция от доброкачествена простатна хипертрофия.
• Хронична инфекция.

Вродените кисти се дължат на недостатъчно дрениране в резултат на атрезия на еякулационния канал. Получава се раздуване проксимално от атрезията, което води до образуване на доброкачествени кисти. Обикновено те стават симптоматични при натрупване на секрети. Кистите са едностранно разположени.

Придобитите кисти се наблюдават най-често след инфекция на простатата или след хирургична интервенция.

Клинично кистите се представят най-често във възрастта между 20 и 40 години, в периода на най-активна репродуктивна дейност. По-малки кисти могат да бъдат открити случайно. Симптомите, които се проявяват, са перинеална болка, коремна болка, еякулационна болка, дизурия, хематурия, повишена честота на уринирането, инфекции на пикочните пътища и безплодие.

Изследванията от образната диагностика, които могат да са от полза, са: рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението е оперативно и зависи от размера на кистата.

Диференциална диагноза се прави с:

• Дивертикулоза.
• Ектопично уретероцеле.
• Кисти на простатата и др.

Единичният фибринозен тумор на семенното мехурче и семенната връв е доброкачествено новообразувание, възникващо от мезенхимна тъкан. Причините за възникването на тумора са неизвестни и до момента няма начин за предотвратяването му. Възможно е туморът да възникне при мъже във възраст между 20 и 70 години, но най-висока е честотата около 40-50-годишна възраст. Макар че е рядък тумор, той може да се появи при всички раси.

Понастоящем не са установени рискови фактори за възникването на тумора.

По-малките тумори протичат безсимптомно, но по-големите могат да причинят някои симптоми от притискането на околните тъкани. Симптомите варират от размера на тумора, който може да бъде от няколко см до 40 см. Туморите обикновено се развиват бавно. Симптомите могат да включват: болка, често уриниране, болка при уриниране, трудност при уриниране, болки в корема.

Диагнозата се потвърждава чрез направата на тъканна биопсия. Някои образни изследвания също се използват (компютърна томография, ултразвук, ЯМР).

Лечението е пълно хирургично отстраняване на тумора. Повечето единични фибринозни тумори са доброкачествени, но някои показват злокачествено поведение и склонност да рецидивират.

Аденоматоидните тумори са доброкачествени, твърди лезии, които могат да произхождат от епидидима, туника вагиналис или семенната връв.

Това са най-често срещаните екстратестикуларни тумори. Най-често се срещат в епидидима.

Клиничното им представяне е оскъдно. Обикновено са инцидентна находка, проявяваща се като малка, безболезнена маса под 2 см в областта на скротума. Възрастта, при която се срещат по-често, е 20-50 години, появяват се предимно в лявата страна.

Диагностиката им се извършва с: ултразвуково изследване, ядрено-магнитен резонанс.

Лечението е оперативно - прави се ексцизия. Заболяването е доброкачествено и не се наблюдават рецидиви.

Диференциална диагноза се прави с: липом, рабдомиосарком, липосарком, скротална туберкулоза и др.

Липом на семенната връв е доброкачествен тумор, който се открива в ингвиналния канал.

Клиничното им представяне е оскъдно. Те са предимно асимптомни, но понякога могат да причинят болка и доскомфорт. Основните патологични промени, които причиняват, са вследствие на техния растеж.

Липомите са доброкачествени тумори и, ако протичат безсимптомно, не се изисква лечение. Резекцията се предлага на пациенти, чиито случаи са усложнени.

Диференциалната диагноза включва: ингвинална мастна херния, липосарком и др.

Към доброкачествени тумори на други мъжки полови органи спадат и неоплазмите на туника вагиналис.

Кистата на туника вагиналис е вид доброкачествена паратестикуларна лезия. Причината за възникването на кистата е неуточнена. Смята се, че това могат да бъдат: травма, кръвоизлив, инфекция и др.

Кистата е с размери около 2-5 см. Тя може да бъде едно цяло или разделена на повече кухини. По-големите кисти могат да предизвикат симптоматика от притискането на околните тъкани.

Фибринозният псевдотумор на туника вагиналис е доброкачествено заболяване, което се смята, че възниква след инфекциозен процес или травма.

Диагнозата се поставя след тъканна биопсия. Някои автори съобщават и за образно диагностични белези, които са несигурни.

Лечението на заболяването е тотална орхидектомия.