Въведение

Уринирането е физиологичен процес, изразяващ се в отделянето на урина извън тялото в посока от пикочния мехур през пикочния канал, като самия акт се извършва волево след позив за уриниране. Като дизурия се означава болезнено или парещо усещане по време на уриниране.

Епидемиология

Дизурията се среща по-често при жени, отколкото при мъже. Проучвания с приблизително 300 000 мъже и жени сочат, че около 3% от възрастните над 40 годишна възраст изпитват дизурия.

Етиология

Най-честата причина за появата на дизурия е поради възпалителни заболявания на пикочния мехур и уретрата. Сред тях най-разпространени са инфекциите на пикочен мехур, бъбреци, уретра и генитални органи, вкл. неусложнен цистит, пиелонефрит и уретрит.
Възпалителните неинфекциозни състояния, които могат да доведат до дизурия, включват наличието на чуждо тяло като конкремент (камък) в пикочния мехур, наличие на стент и др., неинфекциозен уретрит (вследствие на реактивен артрит, като симптом преди активната фаза на синдром на Reiter), както и дерматологични заболявания.

В заключение може да се каже, че заболяванията, които могат да доведат до дизурия, са:

Симптоми

Симптомите при дизурия, проявяващи се при мъжете и жените не се различат. Важно е да се отбележи, че симптомите могат да се появят както в началото на уриниране, така и след него.Най-често те включват:

Болка
Парене
Сърбеж
Лоша миризма

Доказано е, че хората, които са с по-висок риск от появата на дизурия, са бременните, пациенти с диабет, както и хора с доказана патология на пикочо-половия тракт.

Диагноза

Ако болезненото уриниране не отшумява, а се засилва с времето, потърсете Вашия лекар. За установяването му освен Вашите оплаквания и снемане на анамнеза, ще Ви бъдат назначени и изследвания като:

Урокултура – микробиологично културелно изследване на урина, служещо за идентификация и откриване на микроорганизми, напр. бактерии, дрожди и т.н.
Урина седимент – изследване, чрез което благодарение на микроскоп се установява наличието на различни клетки и микроорганизми – еритроцити, левкоцити, епителни клетки, белтъци, кристали, бактерии, гъбички.
Ако в урокултурата или в изследването на урина седимент не се открие причинител на инфекция, може да се назначат допълнителни изследвания на пикочния мехур или простата при мъже, и тампонна проба от влагалищната лигавица или уретра при жени.

Лечение

Лечението на дизурията е свързано с първопричината за неговата поява, т.е. към лечение на основното заболяване. Ако страдате от инфекция, благодарение на която се проявява дизурия, то тогава лечението Ви най-вероятно ще бъде със съответния антибиотик, чувствителен на бактерия.