Кости на таза, сакрума и опашката МКБ C41.4

Тазът (лат. pelvis) е разположен в основата на гръбначния стълб и осигурява прикрепването на долните крайници към торса. Тазовите кости образуват тазова кухина, в която са разположени репродуктивни органи, пикочен мехур и крайните отдели на храносмилателната система. Тазовият скелет се изгражда от двете тазови кости, свързани чрез стави към долните крайници, кръсцовата (os sacrum) и опашната (os coccygis) кост. Всяка тазова кост се състои от три отделни кости - хълбочна (os ilium), пубисна (os pubis) и седалищна (os ischium) кост. В детска възраст тези кости са разделени една от друга с хрущялни пластинки, които през на пубертета се заместват с костна тъкан, отделните кости се сливат и образуват една кост.

Злокачествените новообразувания на кости на таза, сакрума и опашката представляват редки малигнени тумори, които биват първични и вторични (метастатични). Приблизително 6% от всички първични злокачествени тумори на костите се локализират в сакрококцигеалната област, докато тазовите кости са по-честа локализация на тези тумори.

Етиологията на костните тумори не е уточнена. Смята се, че съществуват някои рискови фактори, които увеличават вероятността за развитие на рак на костите. Такива рискови фактори са лъчева терапия по повод на друго злокачествено заболяване, експозиция на източници на йонизираща радиация, наличие на наследствени костни дефекти, болест на Paget и др.

Първичните злокачествени неоплазии на костите (с изключение на множествения миелом и лимфом) биват:

• остеосарком 35%;
• хондросарком 25%;
• сарком на Юинг 16%;
• хордом 8.4%;
• злокачествен фиброзен хистиоцитом 6%;
• ангиосарком 1.4%;
• недиференциран костен тумор 1.2%;
• други 6.4%.

В сакралната и опашната кост най-често се развиват хордоми (50% от случаите), лимфоми (9%) и множествени миеломи (9%), сарком на Юинг при деца (8%), хондросаркоми при възрастни и остеосаркоми.

Клиничната картина на злокачествените новообразувания на кости на таза, сакрума и опашката се определя от локализацията на туморната лезия, големината на тумора, компресия или инфилтриране на съседни анатомични структури. В повечето случаи данните от клиничния преглед обикновено са оскъдни и нетипични.

Туморите на сакралната кост остават клинично непроявени за продължителен период от време. Най-честият начален симптом представлява локалната болка, вследствие на разрастване на тумора и компресия. В случаи на тумори, възникващи от опашната кост или по-ниско в предната част на кръсцовата кост, могат да се палпират при ректално туширане. При странично разрастване на сакралните тумори се ангажират сакроилиачните стави, което предизвика локална болка. Инфилтрирането на големия седалищен мускул и пириформените мускули води до поява на локална болка и впоследствие намаляване на екстензията и външната ротация на бедрото. В резултат на компресия или директно инфилтриране на нервните коренчета от тумора се развива сензорен дефицит, включително коренчева болка разпространяваща се уни- или билатерално в глутеалната област, задната повърхност на бедрата, външните полови органи и перинеума.

На по-късен етап, в резултат на нарастване на тумора в пресакралното пространство, се установява моторен дефицит и евентуално нарушена функция на пикочния мехур, червата и/или сексуална дисфункция. Едностранна лезия, засягаща S2 или S3 коренчета, обикновено води до лека или умерено изразена дисфункция на пикочния мехур, черва и/или сексуални нарушения. Двустранната лезия на S2 или S3 резултира в тотална дисфункция на пикочния мехур, правото черво и нарушена сексуална функция. Едностранната или дори двустранната лезия на S4 и/или S5 коренчета не причиняват нарушения във функцията на тазово-резервоарните органи.

Първичните тумори на костите на таза са причина за появата на силна локална болка, като особено характерна е болката в таза през нощта. Лезията може да предизвика дискомфорт при ходене, силна непостоянна или непрекъсната болка. Наред с болката могат да възникнат и патологични фрактури на тазовите кости, които се причиняват от леки травми. При прорастване на тумора в околните тъкани са налице затруднения и болка при движение, наличие на подутина в областта на таза. Установяват се също така болки в корема, гадене, загуба на апетит и тегло, обща слабост, умора, висока температура, нощно изпотяване, симптоми на анемия.

Диагнозата на злокачествени новообразувания на кости на таза, сакрума и опашката се поставя въз основа на данни от личната и фамилна анамнеза на пациента, обективното изследване и параклиничните изследвания. Рентгенологичното изследване визуализира локализацията, размера и формата на костния тумор. Други образни методи на изследване са костна сцинтиграфия, компютърна томография (СТ, CAT) на таз, ядрено-магнитен резонанс (MRI), позитронно-емисионна томография. Едно от задължителните изследвани е биопсията (тънкоиглена или инцизионна биопсия) на тумора с последващо хистологично изследване. От лабораторните изследвания от значение са активността на ензима алкална фосфатаза (АФ), ПКК (периферна кръвна картина), СУЕ, брой на левкоцитите.

Лечението на злокачествените новообразувания на кости на таза, сакрума и опашката зависи от хистологичния вариант на тумора, големината, местоположението и стадия на туморния процес, както и от възрастта и общо състояние на пациента. Възможните терапевтични подходи за лечение на рака на костите включват хирургично лечение, химиотерапия, лъчева терапия, криохирургия, също така и различни комбинации от посочените лечебни модалности.