Последици от полиомиелит МКБ B91
Полиомиелитът представлява остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус, който показва тропизъм най-вече към мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък и двигателните ядра на краниалните нерви в мозъчния ствол.
Вирусът на полиомиелита, Poliovirus hominis, принадлежи към групата на ентеровирусите на семейство Picornaviridae.
Представлява малък РНК вирус, като се различават три отделни типа. Важна епидемиологична особеност е устойчивостта на вируса към факторите на външната среда.
Единствен източник на заразата е човекът, болен или безсимптомен заразоносител.
Механизмът на предаване на инфекцията е по въздушно-капков и фекално-орален път.
Особено голяма опасност представляват пациентите с атипична форма на заболяването и здравите заразоносители.
Различават се паралитични и апаралитични форми, като вторите са многократно по-често срещани.
Късните последици от полиомиелит са разнообразни, в зависимост от клиничната форма на протичане на заболяването.
Подробности относно протичането и отделните форми на заболяването може да прочетете на:
Апаралитичните форми се характеризират с доброкачествено протичане. Към тях се отнасят инапарентната, абортивна и менингеална форма.
Инапарентната форма се характеризира с липса на клинични изяви. Вирусът остава във входната врата и пациентите представляват здрави заразоносители.
Абортивната форма протича с повишение на телесната температура, умерено изразен интоксикационен синдром, катарални прояви от страна на дихателната система и диспептични нарушения.
Менингеалната форма се характеризира с развитие на серозен менингит, като водещ клиничен симптом е менингорадикуларното дразнене.
Паралитичните форми в зависимост от локализацията на процеса биват спинална, булбарна, понтинна и смесена. Парезите и парализите се проявяват в рамките на една седмица.
Водещи в клиничното протичане на спиналните са вялите асиметрични монопарези, парапарези, квадрипарези и плегии.
Най-често се засягат проксималните мускулни групи на долните крайници, аддуктурите на бедрото, делтовидният мускул на раменния пояс.
Комбинираното засягане на горен и долен крайник е налице при повече от две трети от заболелите. Леталитетът при паралитичните форми е по-малък от 10 %.
Булбарната форма на заболяването се характеризира с най-сериозна прогноза и висока смъртност. Основните клинични прояви зависят от локализацията на пораженията на мозъчния ствол.
При засягане на ядрата на IX и X черепномозъчен нерв настъпват нарушения в преглъщането, задух, цианоза. При засягане на дихателния и сърдечно-съдовия център настъпват тежки промени в нормалното функциониране на тези системи. При засягане на ядрата на очедвигателните нерви настъпват съответните парализи.
При понтинната форма на заболяването се засяга n. facialis, обикновено под формата на едностранна пареза.
За предотвратяване на късните и тежки последици от полиомиелит е създадена ваксина, която е задължителна и имунизации се извършват във всички страни, с цел ликвидиране на инфекцията.
Подробности може да прочетете на:
При имунизираните пациенти инфекцията протича по-леко, обикновено като безсимптомна форма или с развитие на грипоподобна симптоматика.
Според данни на СЗО приблизително 20 милиона души по целия свят имат в различна степен изявени късни последствия, в резултат на полиомиелит, които могат да бъдат:
- постоянна умора, мускулна слабост
- миалгия, артралгия
- проблеми със съня
- затруднено дишане
- дисфагия
- трудности при извършване на нормалните ежедневни дейности
- остатъчни парези
- ретенция на урината
- остеопатия след полиомиелит
- постполиомиелитен синдром
- мускулна атрофия
- деформации на крайниците
Постполиомиелитен синдром е състояние, което се развива при 25-40 % от пациентите, прекарали паралитична форма на полиомиелит. Състои се в развитие на различни неврологични нарушения, намалена мускулна сила, слабост.
Лечението на късните последици от полиомиелит е комплексно, като включва патогенетична, симптоматична и при необходимост хирургична терапия.
Необходимо е спазване на постелен режим, избягване на активните движения и поставяне на засегнатите крайници във физиологично положение.
Прилагат се лекарствени средства от групата на кортикостероидите, аналгетици, противовъзпалителни средства и витамини.
Хирургичната терапия се състои в корекция на получените тежки деформация, възстановяване на нормалната функция и цялост. Физиотерапията и рехабилитацията са важна част от активното лечение на състоянието.
Коментари към Последици от полиомиелит МКБ B91