Други ортопоксвирусни инфекции МКБ B08.0

Към причинителите от групата на други ортопоксвирусни инфекции спадат параваксинните вируси, вариолноваксинният вирус, вариолният вирус и други, които водят до заболявания, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците.

Към тази група се включват следните инфекциозни болести:

• Кравешка вариола: кравешката вариола (кравешка шарка) е кожно заболяване, причинено от вируса cowpox virus, представител на семейство Poxviridae, род Orthopoxvirus. Инфекцията се характеризира с обривни елементи, подобни на тези при лещенка (варицела). Кравешката шарка не е толкова тежко заболяване като например вариолата (типичната вариола, срещана в миналото) и протича с клинична картина, подобна на варицелата. Заболяването се предава чрез директен контакт с крави, коне или други животни и при заразяване в края на инкубационния период се появяват характерни обривни елементи, включващи червени папули с вдлъбнат център, наподобяващи обрива при вариола. Въпреки името си, днес кравешката вариола се среща по-често сред горски гризачи и котки. Инфекцията се среща най-често във Великобритания, като пиковете на заболеваемостта са предимно през лятото и есента. Клиничната картина на кравешката шарка наподобява симптомите след ваксиниране срещу едра шарка. Освен характерният обрив могат да се наблюдават прояви като подуване на изолирани групи лимфни възли, червени ивици по кожата, пулсираща болка по хода на засегнатия участък, треска, загуба на апетит, болки по мускулите, главоболие
• Орф вирусна инфекция: орф вирусната инфекция е заболяване, причинено от parapox вирус, чиито резервоар са овце и кози. Заболяването представлява друга ортопоксвирусна инфекция, която е наричана още заразен пустулозен дерматит и е зооноза. Орф вирусната инфекция (ecthyma contagiosum) се причинява от параваксинен вирус, който предизвиква масови пролетни инфекции у овцете и козите. Клиничната изява на болестта у животните е като везикулозен стоматит, вулвовагинит и баланит. При някои форми се засягат копитата, където се появяват пустули, които преминават за няколко седмици едновременно с промените в устната кухина и по гениталиите. Понякога тази инфекция причинява изоставане в растежа на животните и се характеризира с висока смъртност. Най-често боледуват хората, които са в пряк контакт с болните животни, като селскостопански работници, ветеринарни техници, работници в кланици и други. Инфекцията може да засегне мъже и жени във всяка възраст и се среща в цял свят. След инкубационен период от 4 до 11 дни инфекцията започва на мястото на входната врата, която обикновено е травма по откритите части на тялото, най-често по дорзалната повърхност на пръстите на ръцете, особено на първи и втори пръст. Началната папула бързо се превръща в папуло-везикула, която нараства периферно и се изпълва с хеморагичен ексудат, после пустулизира и хлътва в центъра. За около два дни пустулата се разкъсва, покрива се с круста (коричка) и постепенно за няколко дни около нея се появяват нови везикули и пустули, които се пръскат предимно по ръцете, а понякога засягат и лицето. Обривите са леко болезнени с парене и сърбеж. Регионалните лимфни възли са леко или умерено увеличени, общото състояние е увредено в различна степен. Възможно е клиничната картина да наподобява тази при възлите на доячите с наличие на един или няколко възела, без дисеминирани ексудативни обриви. Общото състояние не е засегнато, освен в случаите на обилно разсейване на ексудативните обриви. В тези случаи болните се чувстват отпаднали и температурата им се повишава умерено. След три до четири седмици настъпва самоизлекуване и рядко на местата на възлите остават цикатрикси (белези), които са във връзка с допълнителна бактериална инфекция
• Псевдокравешка вариола (възли на дочката): възлите на доячката (псевдокравешка вариола) е вид друга ортопоксвирусна инфекция, при която се появяват характерни обриви по ръцете на лицата, които са в директен контакт с вимето на болни крави, а причинител е параваксинният вирус. Параваксинният вирус е от вариолната група вируси и причинява нодуларни и брадавицовидни промени по вимето на болните крави. Параваксинните вируси са морфологично сходни с вариолния вирус, но са по-дребни и с установени различия във вътрешната структура и антигенните качества. Изложени на най-висок риск от заразяване са доячите на крави при контакт с болестните изменения по вимето им, като провокиращ фактор са микротравмите по ръцете във връзка с убождания от козината на животните. По-редки са индиректните инфекции от предмети и повърхности, контактни с животните. След инкубационен период от 5 до 7 дни, по-рядко до 2 седмици, по гърба на пръстите на ръцете или по китките се появяват едно или няколко възелчета. Те нарастват за няколко дни в плътни закръглени сивкаво-червени възли, които постепенно хлътват в центъра, където се сформират вегетации или кафеникави сквами. Тези процеси често се съпътстват с неразположение, субфебрилна температура и регионален лимфаденит. За няколко седмици възлите намаляват и изчезват, като на тяхно място остават хиперпигментирани повърхностни цикатрикси. Много рядко болестните промени засягат други открити части на тялото, например лицето. Рядко процесът генерализира с обхващане на обширни кожни участъци. Ексудативните обриви са сходни с тези при ecthyma contagiosum. Понякога се сливат в булозни форми, могат да се манифестират като обриви тип erythema exsudativum multiforme. Тези ерупции обикновено се провокират от излагане на слънце. Изследванията показват, че не се дължат на виремия, а на алергични реакции. В тези случаи общите явления са по-силно проявени като температурата достига до 39ºС
• Ваксиния: ваксиния е прогресираща ваксинална реакция след приложение на ваксината против вариола, която в миналото е предизвиквала редица усложнения, като например постваксинална екзема, генерализирана ваксинална реакция

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата изисква комплексен подход и обработка на информацията, получена от различните методи на изследване.

Разпитът и прегледът на пациентите обикновено са слабо информативни, но в някои от случаите (при съобщаване на рискови фактори, професионална заетост, контакт с животни и други) и наличието на характерните прояви може да насочи опитния клиницист към съответната диагноза.

Лабораторните изследвания и образната диагностика се назначават предимно с цел установяване и уточняване на налични увреждания по хода на различни органи и системи, като по преценка на лекуващия лекар се назначава проследяването на различни показатели и при необходимост извършване на ехография, рентгенография, компютърна томография и други.

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на заболяванията едно от друго, както и от някои идентични протичащи и по-често срещани в клиничната практика заболявания.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при други отропоксвирусни инфекции е комплексен, индивидуализиран и в някои случаи изисква продължително време за постигане на желаните резултати.

Като поддържащо и симптоматично лечение при различните видове други ортопоксвирусни инфекции се прилагат аналгетици (средства за обезболяване), медикаменти за лечение при висока температура, противовъзпалителни средства, витаминни добавки и други.

По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат различни антибиотици и химиотерапевтици в пдоходящи дози и дозови режими, като продължителността на терапията варира в завсисимост от състоянието на пациентите.

При някои от болните се препоръчва постелен режим, осигуряване на почивка и покой, избягване на натоварване и вдигане на тежести, прием на достатъчно течности, пълноценно хранене.

Прогнозата при други ортопоксвирусни инфекции се определя индивидуално при всеки пациент в зависимост от тежестта на проявите и особеностите на болестния процес, както и според терапевтичния отговор спрямо приложеното лечение.