Чемерика, Бяла чемерика, Горска чемерика

Чемерика, Бяла чемерика, Горска чемерика (Veratrum album, Veratrum lobelianum, White hellebore) представлява многогодишно тревисто растение, известно още и с името чемерица, принадлежащо към семейство Liliaceae (Кремови). Растенията от род Вератрум са лекарства на традиционната медицина от стотици години. Използвани са срещу магьосничество в Средновековието и по-късно като еметици и като лекарства срещу невралгия.

След класическите описания на ефекта й върху сърцето, екстрактите от чемерика и след това пречистените й алкалоиди са предложени като терапевтични средства за артериална хипертония. Показано е, че тези съединения предизвикват у хората значително намаляване на сърдечния дебит, съчетано с умерен спад на артериалната хипертензия. Протовератринът, вещество извлечено от билката, е предпочитаният алкалоид за антихипертензивно лечение. Тези терапевтични приложения са изоставени или намалели, поради нетърпими странични ефекти, а именно гадене и повръщане и дълбока хипотония. Алкалоидите, извлечени от чемериката, също са предложени като лекарства за лечение на миастения гравис. В наши дни те вече нямат клинична употреба.

Устройство на чемерика

Чемерицата има късо, конусовидно коренище с голям брой корени. Израства до 175 см височина. Стъблото й е високо и на върха е разклонено, като в основата е обвито с листно влагалище с много власинки. Има елипсовидни листа, които отдолу са пухести, а отгоре гладки без власинки. Те са с дължина до 25 см и широчина до 18 см. Цветовете са събрани в терминални съцветия, малки, белезникаво-зелени на цвят. Цъфтят през юни-август месец. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, лепидоптера (молци и пеперуди). Плодът е малка шушулка, съдържаща семена с хвърчилки.

Изображение: Σ64, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; Planchon, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на чемерика

Билката расте в Европа и Азия. Растението се среща в дивата природа на планинските простори особено на Алпийския и Пиренейския пояс. Под името Veratrum californicum се казва, че това растение е намерено в Колорадо и други западни щати. Вирее в мочурливи влажни места, покрай блата и реки. В България се разпространява до 2900 метра надморска височина. Продължителният живот на растенията е няколко десетилетия и често постигат доминиране в дивите райони, тъй като са неподходящи за паша от тревопасни животни.

Използваема част на чемерика

Употребяват се коренището заедно с корените на чемериката. Вадят се през есента и се сушат на сухо и проветриво място. Сухият продукт се използва във фармацията. Има неприятна миризма, отначало сладникав до горчив вкус, а впоследставие много остър. Разреденият алкохол е най-добрият му разтворител. Прахът от корена има пепеляв цвят.

Химичен състав на чемерика

От билката са изолирани следните вещества

• стероидни алкалоиди;
• смола;
• скорбяла;
• захар;
• алкамини;
• нишесте;
• захари и други.

Veratrum album съдържа над петдесет стероидни алкалоидa, включително O-ацетилервин, цевадин, криптенамин, циклопамин (11-дезоксоервин), циклопозин, гермитрин, гермидин, иервин, мулдамин, протовератрин (A и B), вератинеин, верило, вери. Някои от основните токсини имат модифициран стероиден шаблон, докато други се различават по техните части от естерифицирана киселина. Като цяло, алкалоидите на чемериката действат невротоксично, като увеличават пропускливостта на натриевите канали на нервните клетки, причинявайки им непрекъснато напрежение. Повишената стимулация, свързана с вагусовия нерв, води до рефлекса на Безолд-Яриш: хипотония, брадикардия и апнея.

Лечебни свойства и приложение на чемерика

Чемериката има слабително действие, дразнещо такова нервите и нервните центрове, разширява кръвоносните съдове и успокоява болката, понижава кръвното налягане, стимулира растежа на косата и премахва пърхота. Притежава още антихелминтен, повръщателен, очистителен, отхрачващ и хипнотичен ефект.

Местното население в източната част на Северна Америка, е използвало билката за лечение на херпес, зъбобол, ревматизъм и катарално възпаление, а лекарствата от нея са били важни хипотензивни агенти, макар и с нисък терапевтичен индекс.

Състояния и заболявания, при които се прилага билката

• чревни и стомашни болки;
• главоболие;
• преумора;
• глисти;
• хипертонична болест.

Коренът е много отровен, с парализиращ ефект върху нервната система и не би трябвало да се използва вътрешно, въпреки че алкалоидите, които съдържа, се употребяват във фармацевтичната индустрия. Понякога се прилага външно като локален аналгетик, въпреки че дори това не е безопасно, тъй като може да се абсорбира през нарушената кожа. Намира употреба и във ветеринарната медицина.

При поглъщане, причинява болки в устата, подуване на езика, стомашни спазми и парене, силно повръщане и често обилна диария, световъртеж, слабост и треперене на крайниците, немощен пулс, загуба на глас, дилатация на зениците, спазми на очните мускули, слепота, студено изпотяване и психични разстройства.

Понастоящем се използва рядко, освен под формата на отвара или мехлем, като външно приложение за унищожаване на въшки и за излекуване на сърбеж и някои кожни заболявания.

Протовератрин

През 1890 г. Залцбергер за пръв път изолира и назовава алкалоида протовератрин. По-късно изследване установява, че протовератринът е смес от два тясно свързани алкалоидa - протовератрин А и протовератрин Б. През 40-те и 50-те години на миналия век чемериката е изследвана при есенциална хипертония, хипертония по време на бъбречна дисфункция и прееклампсия.

Начин на употреба на чемерика

Накиснати и сварени корени от чемерика в оцет в съотношение - 1:10, се ползват за фрикции при пърхот и за стимулиране растежа на косата, както и против въшки. Прах от билката се използва като емфие при главоболие и хрема.

Чемериката като хомеопатично лекарство

Veratrum album е хомеопатично лекарство, което се предписва на пациенти, страдащи от меланхолия, мания и епилепсия. Според древни записи това растение е било използвано от гръцкия лекар Хипократ за лечение на определени състояния, идентични на азиатската холера (остро инфекциозно заболяване, отличаващо се с обилно повръщане, диария, спазми и други симптоми). Записите показват също, че Ханеман е първият установил лечебните свойства на този растителен вид като хомеопатично лекарство някъде между 1826 и 1830 г. В действителност, Veratrum album се счита за изключително важен хомеопатичен медикамент в общността и историята на този поток лекарства.

Изображение: Maša Sinreih in Valentina Vivod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Чемериката е отровна по природа и също така е вредна за хората, но притежава много лечебни характеристики, което я е направило основа за много ефективно лечение в хомеопатията. Възможно е хомеопатията да превърне такова токсично растение в полезно лекарство - хомеопатията всъщност променя целия характер на растението.

Въпреки че е имало време, когато veratrum album се е считала само за токсично растение, с течение на годините се превръща в много полезно хомеопатично лекарство, което предлага широки лечебни предимства. Както в случая с всякакви други хомеопатични лекарства, процесът за приготвяне на veratrum alb. също е много решаващ за неговото по нататъшно приложение.

Това изключително полезно хомеопатично лекарствo се приготвя от прясно получените корени на растителния вид. От съществено значение е те да бъдат извадени преди началото на сезона на цъфтеж. След като корените са събрани, те се нарязват на по-малки парчета, пюрират се в алкохол и след това се разбъркват старателно в съд. Разтворът, който се филтрира от тази смес, се счита за едно от най-основните и важни хомеопатични лекарства, от които хората все още могат да зависят, за да излекуват заболяванията си.

Като хомеопатично лекарство, veratrum alb. е най-ефективен за хора, които са естествено склонни да бъдат непоколебими, които по същество са изключително критични или благоразумни по своята природа. Подобни типове хора вероятно ще се радват на усамотение или биха искали да оставят сами по-често, отколкото не. Такива хора също са чувствителни, маниакални и хиперактивни и това може да доведе до някакви поразителни промени в настроението им. Редица от техните симптоми могат да се дължат на техните дейности, както и на начина, по който те могат да се справят с неща или проблеми.

Може да се отбележи, че това растение е рядък вид органично вещество, което е сред онези малко лекарства, които напълно съвпадат с индивиди, за които се предполага, че живеят живота си практически на прага на психично заболяване или безумие.

По-голямата част от хората, на които се препоръчва чемериката са тези, които са психически сравнително стабилни. Въпреки това, дори през периода на стабилност хората, които приемат това хомеопатично лекарство, изглеждат леко ненормални от самото начало. По принцип ненормалността на речта им е най-забележимата странност сред такива пациенти. Всъщност психологически се знае, че Veratrum е изключително тежък тип и това се вижда от гласа на пациента. Въпреки че пациентите с Kali Carbonicum обикновено говорят някак трудоемко, те обаче не са толкова неудобни в мислите си или в речта си, колкото пациентите с Veratrum. Друг аномален аспект, който е видим при такива пациенти е, че те изглеждат по-агресивни и говорят по начин, който ги прави да изглеждат арогантни или свръхуверени.

Хората, които обикновено посещават хомеопатични лекари за лечение на техните физически проблеми, понякога могат да изглеждат някак ненормални и силни, докато някой не проникне в психичната им картина. Всъщност пациентите с вератрум, които са склонни да се смеят малко по-силно или могат да започнат да описват симптомите си веднага, след като са седнали, дори преди хомеопатът да започне да се обръща към пациента, не са нормалните предполагаеми социални начини, които човек обикновено приема за даденост. И накрая, когато човек е в състояние да разбере психическата картина на пациента, най-забележителният аспект, който е изложен, обикновено е арогантният начин при пациентите, страдащи от това заболяване, настояват да имат свой собствен начин, както и упоритостта, която проявяват, докато изразяват своите възгледи. Всъщност пациентите на Veratrum са захванати с ненормално отношение, което обикновено ги прави доста трудни за разбиране, за живот или това се случва много късно.

Хомеопатичното лекарство от чемерика се прилага и на хора, когато те изпаднат в безсъзнание, са бледи, ледени или изпотяващи се (особено на челото) и се чувстват изтощени. Всъщност такива пациенти могат да се сринат поради силно безпокойство и жестоко повръщане, придружено от диария и спазми, особено по време на бременност. При жените това състояние може да е свързано и с остра менструална болка.

Обикновено се казва, че острият тип диария е причинен от някои други сериозни състояния като гастроентерит, холера и също дизентерия. Изпражненията на такива пациенти обикновено са мокри или воднисти и могат също да имат необичаен цвят. В допълнение, при такива пациенти могат да се наблюдават и допълнителни симптоми, заедно с диария. Тези симптоми могат да бъдат свързани с диария, да бъдат отпаднали от нея или да бъдат напълно независими. Такива симптоми могат да включват дехидратация, спазми и също колапс. Важно е да се отбележи, че всички гореспоменати симптоми могат да бъдат излекувани чрез приемане на хомеопатичното лекарство veratrum alb. в предписани дозировки.

Пациенти могат да издържат както на поведенчески, така и на емоционални проблеми от различно естетсво. По принцип това е напълно неотговарящо усещане за даден човек, издържащ на емоционални проблеми и е вероятно те да претърпят някакъв вид загуба, която може да доведе до несигурност. Хомеопатите твърдят, че veratrum alb. вероятно ще бъде изключително полезно за пациенти, които често изпитват колапс или такива, които са податливи на проблеми, свързани с това. Всъщност пациентите, страдащи от такива състояния, обикновено изпитват дебит, който е последван от усещане за влажна пот по цялото чело, както и по ръцете. Всъщност такива пациенти могат да изпитат и други свързани симптоми като стомашно-чревни разстройства или спазми. Някои от тях също могат да имат симптоми, които са свързани с топлинен удар. Всичко това може да се дължи на чувствителността към срутване и изтощение.

Тук може да се спомене, че този хомеопатичен медикамент е изключително полезен за лечение на насилствени видове повръщане и гадене. Може да се използва и за облекчаване на симптоми като влажно изпотяващо усещане, усещане за студ в корема и също така да се предписва за облекчаване на симптоми като колапс, изтощение и дори стомашно-чревни разстройства.

Токсичност на бяла чемерика

Всички части на растението са отровни, включително неговия аромат. Симптомите на отравяне с алкалоиди на чемериката обикновено се проявяват в рамките на тридесет минути до четири часа след приема й, и включват:

• повръщане;
• болка в корема;
• хипотония;
• брадикардия;
• гадене;
• сънливост;
• виене на свят;
• разширени зеници.

Лечението при отравянето включва поддържаща грижа и симптоматично такова, като заместване на течности и антиеметици. Атропинът и вазопресорите действат за борба с брадикардията и хипотонията. Продължителността на заболяването може да продължи до десет дни, но пълно възстановяване е възможно до няколко часа, в зависимост от дозата и лечението.

Интересно за отровата от чемерика

Различни алкалоиди Veratrum присъстват в немски прах за кихане през 1982 г., което довежда до случайно отравяне на тези, които го използват. През 1983 г. е имало девет случая на случайно отравяне с такива "кихащи" прахове. Жертвите са девет момчета на възраст между 11 и 18 години в скандинавските страни, които са използвали продукти, внесени от Федерална република Германия. Всички момчета са вдишали праха. Симптомите обикновено се проявяват в рамките на един час, след което са отправени обаждания до бърза помощ и властите. След кихане пациентите започват да развиват стомашно-чревни смущения като повръщане във всички случаи и епигастрална болка в два. Три от децата се сриват поради ниско кръвно налягане, преди да бъдат приети в болница. Седем от децата са имали значително понижено кръвно налягане и пет са имали случаи на синусова брадикардия, без други симптоми. Половината от тези, които са погълнали праха, са били лекувани със стомашна промивка. Четири от момчетата са получили атропин за борба с брадикардията, а на едно е даден активен въглен. Атропинът нормализира сърдечната честота в рамките на минути, но не успя да помогне за ниското кръвно налягане. Във всички случаи пациентите се възстановяват в рамките на двадесет и четири часа.

През 2005 и 2008 г. са регистрирани три случая на случайно отравяне с билката. През 2009 г. единадесет деца на възраст от 8 до 12 години случайно поглъщат чемерика в младежки лагер, където са били приготвили домашен чай, използвайки пресни билки. Две деца остават безсимптомни, девет развиват леки стомашно-чревни симптоми, шест показват неврологични симптоми, а три показват брадикардия. След оказана медицинска помощ всички деца се възстановяват. Четири случая на случайно отравяне са регистрирани през 2010 г., след като чемериката е била сбъркана с див чесън и се използва в самостоятелно приготвена салата и супи. Всички пострадали развиват гадене, повръщане, коремна болка, синусова брадикардия и хипотония. Пълното им възстановяване отнема между двадесет и четири и четиридесет и осем часа.

Александър Велики

Дебатът сред историците е съсредоточен около причината за смъртта на Александър Велики. Някои смятат, че македонският цар е умрял от естествени причини, а други смятат, че е бил отровен. Романсът предполага, че вътрешният му кръг заговорничел за убийството му след завръщането му във Вавилон. Теория, предложена от Шеп през 2013 г., предполага, че чемерика е използвана за убийството на Александър Велики. Шеп твърди, че обичайните заподозрени, смятани за виновни като арсен и стрихнин, биха действали твърде бързо, за да корелират с историческите сведения: "Александър беше болен дванадесет дни и страдаше от симптоми, синоними на отравяне с чемерика." По-специално, теорията е подкрепена от предложението, че Александър Велики е пил вино отровено с билката. Сведения от Диодор подробно разказват, че царят бил поразен от болка, след като изпил голяма купа вино в чест на Херкулес.

Други употреби на чемерика

Екстракти от изсушени коренища на билката са били използвани за кратко като пестицид срещу колорадския бръмбар. Изсушеният и прахообразен корен съдържа пиретруми и се използва като инсектицид и паразитицид. Той е ефективен и срещу гъсеници и бозайници, затова се препоръчва голяма предпазливост при употребата му.

Препаратите от корени на чемерика някога са били търговски инсектицидни средства срещу вредителите по плодовете и зеленчуците. Поради ниската си устойчивост и съвместимост с полезните насекоми, препаратите се появяват отново в края на 70-те години и сега се използват срещу вредители по цитрусови плодове и авокадо. Когато са изложени на въздух и слънчева светлина, препаратите бързо губят активността си.

Бялата чемерика се отглежда като декоративно растение. Във Великобритания тя печели наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество.

Внимание!

Чемериката е силно отровно растение, като използването й трябва да става под лекарски контрол.

V. album се бърка с безобидната жълт тинтява (Gentiana lutea) или дивия чесън (Allium ursinum), което води до отравяне.

Заглавно изображение: Σ64, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons